Определение № 181 от 21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по подадени от Д. Х. Г., В. С. Б., П. Г. П., П. К. Д., М. Г. Г.-Р., И. А. С., Радост И. Ц., Х. И. Ц., М. Г. Д. и К. Г. С. касационни жалби срещу решение № 450 от 16.10.2014 г. по в.гр.д.№ 338 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са обезсилени основно решение № 63 от 15.03.2013 г. и допълнително решение № 3 от 07.01.2014 г., постановени по гр.д.№ 239 от 2011 г. на Велинградския районен съд.

В касационната жалба на Д. Х. Г., В. С. Б., П. Г. П., П. К. Д. и М. Г. Г.-Р., се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от тях задължителна съдебна практика /решение № 30 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 598 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д.№ 148 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и т.13 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:

1. Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца ?

2. Обезсилването на решението по един от кумулативно съединените искове влече ли като автоматична последица обезсилването на решението и в останалите му части ?

В касационната жалба на И. А. С., Радост И. Ц., Х. И. Ц., М. Г. Д. и К. Г. С. се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е частично недопустимо- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 ГПК. Тези касатори считат, че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да се допусне, тъй като съществува вероятност то да е недопустимо /предвид на това, че с него е обезсилено цялото решение на първоинстанционния съд, включително и в тези негови части, които са влезли в сила поради това, че не са били обжалвани с въззивната жалба/.

С определение № 185 от 01.06.2015 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС по първия от поставените правни въпроси.

Тъй като решението по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС вече е постановено /Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г./, делото следва да бъде възобновено и настоящият състав на ВКС- да се произнесе по касационните жалби.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: Гражданско дело № 239 от 2011 г. на Велинградския районен съд е било образувано по предявени от Р. И. М., В. С. Б., П. Г. П., П. К. Д., М. Г. Г.-Р., Д. Х. Г., П. Н. Г., М. Е. Г. и А. Н.Г.-Г. срещу П. А. С., И. А. С., Радост И. Ц., Х. И. Ц., М. Г. Д., К. Г. С., Н. Я. Т. и М. К. Т. обективно съединени иск за прогласяване нищожността на съдебно споразумение за делба от 09.12.1971 г. по гр.д.№ 94 от 1971 г. на Велинградския районен съд и иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на наследниците на С. Х. Г. и предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от нива с площ от 11,7 дка, находяща се в землището на [населено място], м.Ю., представляваща към настоящия момент 10 урегулирани поземлени имота /УПИ XX-49, УПИ X.-49, УПИ X.-49, УПИ XXX-49, УПИ X.-363, УПИ X.-364, УПИ X.-50, УПИ X.-50, УПИ X.-50 и УПИ X.-280/ в кв.13 и кв.8 по плана на [населено място], евентуално съединен с иск с правно основание чл.108 ЗС за реална част от горепосочената нива, която част включва 6 от горепосочените урегулирани поземлени имоти /УПИ XX-49, УПИ X.-49, УПИ X.-49, УПИ XXX-49, УПИ X.-363 и УПИ X.-364/ в кв.13 и кв.8 по плана на [населено място]. Като последица от решението по предявените искове ищците са поискали и да бъдат отменени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират като собственици на спорния имот /нотариални актове № 1369 от 1975 г., № 169 от 1996 г., № 170 от 1996 г., № 176 от 1996 г. и № 66 от 1999 г./, както и да бъде обезсилен протокола за съдебна делба по гр.д.№ 183 от 1975 г. на Велинградския районен съд.

С постановеното по делото решение № 63 от 15.03.2013 г. Велинградският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от нива с площ от 11 700 кв.м., представляваща сега 9 УПИ по плана на [населено място] и е отменил нотариални актове № 1369 от 1975 г., № 169 от 1996 г., № 170 от 1996 г., № 176 т 1996 г. и № 151 от 1998 г. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищците тази ид.ч. от процесната нива.

С допълнително решение № 4 от 07.01.2014 г. Велинградският районен съд е допълнил основното си решение като е прогласил нищожността на съдебно споразумение за делба от 09.12.1971 г. по гр.д.№ 94 от 1971 г. на Велинградския районен съд и е обезсилил протокола за делба по гр.д.№ 183 от 1975 г. на Велинградския районен съд.

С обжалваното въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд е обезсилил двете горепосочени решения с мотив, че са постановени по непредявен иск- тъй като съдът бил сезиран само с ревандикационен иск, а се е произнесъл отделно за уважаване на установителен иск за собственост, въпреки че е отхвърлил предявения ревандикационен иск.

От мотивите на въззивното решение е видно, че първият поставен от касаторите- ищци правен въпрос /следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца/ е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС /т.2А от горепосоченото Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която съдът, сезиран с иск с правна квалификация чл.108 ЗС е длъжен да се произнесе с отделен установителен диспозитив за правото на собственост. Поради това касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият поставен от касаторите- ищци правен въпрос /обезсилването на решението по един от кумулативно съединените искове влече ли като автоматична последица обезсилването на решението и в останалите му части- относно всички кумулативно съединени искове/ също е от значение за делото, доколкото с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение изцяло /по всички обективно съединени искове/, а в мотивите на това решение са изложени съображения за обезсилване на решението по отношение на само един от съединените искове /този по чл.108 ЗС/. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с посочената от касаторите задължителна практика на ВКС /т.13 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/, поради което касационното обжалване по този въпрос също следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне и по жалбата на ответниците доколкото в нея се излагат твърдения за наличие на съмнение относно допустимостта на обжалваното въззивно решение: предвид на това, че с него е било обезсилено решението на първоинстанционния съд и в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС в неговата осъдителна част, въпреки че в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано с въззивната жалба.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.