Определение № 12845 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Рекламна агенция - Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787 със седалище и адрес на управление: гр. Своге, [улица]чрез адв. Белева против Определение №4376/02.10.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по административно дело №1191/2024 г. С доводи за неправилност на оспореното определение, вкл. в частта му за разноските, частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – ръководителят на звеното за местни приходи в Община Батак – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, което подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. С Определение №4376/02.10.2025 г. по административно дело №1191/2024 г. Административният съд – Пазарджик прекратява производството по делото и изпраща преписката на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Батак по подведомственост, присъжда в полза на ответника разноски в размер на 1 400 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и депозити за вещо лице в размер на 600 лв.). За да постанови този резултат, съдът приема, че „Рекламна агенция - Бултоп“ ЕООД е обжалвало по административен ред АУЗД №2754-1/06.06.2023 г., издаден от главен експерт „Приходи“ в Община Батак, с жалба с вх. №02-Ж-20/16.08.2024 г., подадена чрез органа, издал акта, до Община Батак. По тази жалба няма произнасяне, но според съда общината или кметът са били длъжни на основание чл. 146 ДОПК да я изпратят на ръководителя на звеното за местни приходи. Тъй като това не е сторено, компетентният горестоящ орган не е бил надлежно сезиран с жалбата и за него не е започнал да тече 60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК за произнасяне с мотивирано решение. С това съдът обосновава извод, че оспореният по съдебен ред АУЗД не е мълчаливо потвърден и ръководителят на звеното за местни приходи дължи произнасяне по жалбата. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно в прекратителната му част. Административен съд – Пазарджик е сезиран с жалба от „Рекламна агенция - Бултоп“ ЕООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на основание чл. 9б и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, с който на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци заедно с лихви за забава към датата на акта. Както посочва съдът, задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци се установяват по реда на ДОПК съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ. Задължителна процесуална предпоставка за съдебното обжалване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, установяващ посочените задължения, според чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е той да е обжалван по административен ред и да не е отменен с решението на решаващия орган по чл. 155 ДОПК. Решаващ орган при административното му обжалване е директорът на компетентната териториална дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК), а според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията му се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В случая със Заповед №945/04.12.2015 г. на кмета на Община Батак, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, правомощията на ръководител на звеното за местни приходи са възложени на директора на Дирекция „Обща администрация“. Жалбата против Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК по административен ред с вх. №02-Ж-20/16.08.2024 г. е подадена чрез органа, който го е издал, до Община Батак, а не до ръководителя на звеното за местни приходи. Чл. 146 ДОПК задължава обаче органа, чрез когото е подадена жалбата, да я изпрати на компетентния за решаването й орган заедно с преписката в 7-дневен срок от получаването й. Органът, чрез когото е подадена жалбата, който е издателят на акта, не е изпълнил това свое задължение. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката до съда, ответникът заявява, че няма произнасяне по жалбата, тъй като същата е недопустима като просрочена. В теорията и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че мълчаливо потвърждаване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК не може да има, когато жалбата по административен ред не е изпратена заедно с преписката на компетентния решаващ орган. Това следва от текста на чл. 156, ал. 4 ДОПК, според който непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част (виж Решение №3855/19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. №11069/2913). С оглед изложеното правилно административният съд приема, че оспореният пред него АУЗД не е потвърден мълчаливо по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК от решаващия орган при обжалването му по административен ред, противно на твърденията на жалбоподателя. Тъй като актът е оспорен по административен ред, решаващият орган дължи произнасяне по жалбата, независимо от това дали я счита за просрочена и дали според него актът е влязъл в сила като необжалван. Според чл. 147, ал. 1 ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. С оглед изложеното правилно административният съд прекратява производството по делото и изпраща преписката по подведомственост на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Батак за произнасяне по жалбата на „Рекламна агенция - Бултоп“ ЕООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №2754-1/06.06.2023 г., издаден от главен експерт „Приходи“ в Община Батак, заведена в общината с вх. №02-Ж-20/16.08.2024 г. Настоящият съдебен състав преценява като основателна частната жалба против определението на Административен съд – Пазарджик в частта му за разноските. Според чл. 143, ал. 3 АПК, приложим с оглед препращането в § 2 ДР ДОПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая по арг. на §1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, т. е. в полза на Община Батак, а не в полза на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Батак, противно на приетото от съда. Освен това, макар и жалбата против акта по административен ред да не е подадена от дружеството до компетентния орган, а именно до ръководителя на звеното за местни приходи, а до общината, то тя е подадена чрез органа, издал акта, който е главен експерт „Приходи“ в същата община. Както беше посочено по-горе, този орган е бил длъжен на основание чл. 146 ДОПК да я изпрати заедно с преписката на ръководителя на звеното за местни приходи, но не е изпълнил това свое задължение. Ако този орган беше изпълнил това свое задължение, независимо от това дали решаващият орган ще се произнесе по жалбата с решение по чл. 147, ал. 1 ДОПК или по чл. 155, ал. 1 ДОПК, или мълчаливо ще потвърди акта като не се произнесе в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, то в първия случай евентуалното съдебно оспорване на решението, а във втория случай съдебното оспорване на акта, биха били допустими. По така изложените съображения касационният състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 АПК за присъждане на разноски в полза на Община Батак. Извън тях, следва да е посочи, че назначаването на експертиза в това производство не е било необходимо и ако първостепенният съд се беше запознал с делото преди първото съдебно заседание, не би допуснал изготвянето на такава с възлагане на разноските за изготвянето й върху страните.