Определение № 85 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№261239/12.10.2020г., подадена от В. З. В. и Е. П. И.-В., двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв.Д. Р. и адв.Ю. Б. от САК, срещу решение №260021, постановено на 17.07.2020г. от Окръжен съд Перник, трети въззивен състав по в.гр.д.№221/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлен предявеният от В. З. В. и Е. П. И.-В. против Д. Й. Г. и П. Д. Г. иск за признаване за установено, че В. З. В. и Е. П. И.-В. са собственици на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №365/02.03.1998г. и заповед №317/19.02.1998г. на кмета на [община], с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ ...., бара и УПИ .... и ответниците Д. Й. Г. и П. Д. Г. бъдат осъдени да им предадат владението по реда на чл.108 ЗС. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Според касаторите в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по следните правни въпроси: 1.С кои действия на собственика се приема, че той е реализирал правото си на собственост върху имота и е осъществил владение върху имота? Поддържат, че по делото е установено, че след като са закупили имота на 21.02.2007г. (н.а.№....) са реализирали правото си на собственост като на 28.02.2007г. В. В. получил разрешение за строеж №45 от 12.07.2007г. за изграждане на ограда, през 2018г. са подали документи и са се снабдили с виза за проучване и проектиране на жилищна сграда изх.№08/ТР-2416 от 27.05.2018г., свидетелите са установили фактическото ползване на имота от 2007г. до 2018г., при което никой не им е пречел да ползват имота и да го стопанисват. Считат, че осъществяваното от тях владение съответства на установените в практиката на ВКС критерии (решение №127 от 04.06.2010г. по гр.д.№637/2009г. на I г.о. на ВКС и решение №17 от 19.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. на II г.о. на ВКС), с които въззивният съд не се е съобразил. 2.Правилно ли е решаващият съд да конкретизира и допълва в съдебното си решение дата или период на фактическо владение върху имот, обективирано в констативен нотариален акт, в който нотариален акт обаче не е посочен период на владение? Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС (решение №166 от 26.02.2010г. по гр.д.№5393/2008г. на I г.о. на ВКС) съдът произволно е приел, че срокът на владението на насрещната страна е от 1997г. до 2018г., след като в н.а.№....г., с който Д. Г. и П. Г. са признати за собственици на процесния УПИ на основание давностно владение и наследяване, липсва посочване на период или конкретна година, считано от която е започнало давностното владение, като в нарушение на основни принципи на гражданския процес (чл.12 ГПК) и съдебната практика е формирал вътрешното си убеждение не на базата на представените пред него писмени доказателства във вида, в който са представени, а в мотивите на решението е допълнил и дописал същите със съдържание, каквото те не притежават. 3.Влияе ли върху правилността на съдебното решение обстоятелството, че то е постановено на базата само на свидетелските показания на ответната страна, дадени пред съда, които противоречат на писмените доказателства по делото? Поддържат, че в случая съществено е разминаването между писмени доказателства и някои от свидетелските показания – съдът приел, че през 1997г. ответниците са осъществили фактическа власт върху процесния имот, както и че свидетелите са категорични, че техните действия обхващат целия имот, в т.ч. процесните 474 кв.м., като са изградили ограда, която обхваща и двата парцела, терасирали са цялото място в площта на двата парцела, изградили са бетонна площадка и парник, но в противоречие с тези показания са представените по делото писмени доказателства, а именно издаденото през 2007г. разрешение за строеж на ограда, което не се споменава в съдебното решение и което е в логично противоречие с показанията на свидетелите. Считат, че ако показанията на свидетелите бяха верни, то не би имало необходимост техническата служба да издава разрешение за изграждането на такава ограда. Навеждат също така доводи, че в показанията си свидетелите не споменават точна година (1997г.), която обаче съдът приема за начален момент, от който започва владението на имота от страна на ответниците, че съдът неправилно е кредитирал показанията на доведените от ответниците свидетели, които по същество са противоречиви и не установяват, че ответниците ползват точно процесния имот като поддържат, че според св.Х. Б. Д. и П. идват в имота от десетина години само в събота и неделя, св.И. Д. през цялото време описвал имота на М., баба на ответницата, чийто имот, видно от документите по делото, е съседният имот, а не процесният, според св.Б. ответниците стопанисват имота от 7-8 години. Поддържат също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел мотивите на първоинстанционния съд, но не е обсъдил всички писмени доказателства, вкл. доказателствата, съдържащи се в нотариалната преписка при издаване на н.а.№....г. и обстоятелството, че е бил представен н.а.№....г., с който М. Т. А. (баба на ответницата Д. Й. Г.) дарява на сина си К. А. С. съседния УПИ ...., а показанията на разпитаните от нотариуса свидетели са бланкетни (шаблонни). Навеждат доводи, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 4.Неправилно ли е въззивното съдебно решение, в което съдът не е изпълнил задължението си по обсъждане на всички доводи на страните и представените от тях доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като посочване на кои от тях намира за достоверни, респ. за недостоверни и съответно излагане на съображенията си за направената от съда преценка? Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС (решение №166 от 26.02.2010г. по гр.д.№5393/2008г. на I г.о. на ВКС; решение №200 от 21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №93 от 06.07.2010г. по гр.д.№808/2009г.; ППВС №7/1965г.) въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните и представените от тях доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил кои от тях намира за достоверни, респ. за недостоверни, пренебрегвайки представените по делото писмени доказателства. Поддържат, че поставените от тях въпроси имат значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че обжалваното решение е и очевидно неправилно като постановено в явно противоречие с правилата на формалната логика. Считат, че обосноваването на краен съдебен акт само въз основа на гласни доказателства противоречи на правилата на формалната логика. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Д. Й. Г. и П. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв.Д. Б., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: В. З. В. и Е. П. И.-В. са предявили срещу Д. Й. Г. и П. Д. Г. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], [община], с твърдението, че са придобили правото на собственост върху този имот по договор за покупко-продажба, сключен на 21.02.2007г. (н.а.№...г.), след което през 2007г. се снабдили с разрешение за строеж на ограда (разрешение №45 от 12.02.2007г.), снабдили се с виза за проучване и проектиране на жилищна сграда (изх.№08/ТР-2416 от 27.05.2008г.), заплащали дължимите данъци и такси за него, ползвали го за семейни събирания, пикници, празнували там рождени дни, но през 2018г. при посещение на имота от геодезист установили, че съседите им Д. Г. и П. Г. са окупирали имота им, оставяйки свои движими вещи в него, което възпрепятства ползването. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК Д. Й. Г. и П. Д. Г. оспорват така предявения ревандикационен иск, с твърдението, че за период не по-малък от 12 години, а именно между 21 и 22 години необезпокоявано и явно владеят процесния имот като свой, като ищците и техните праводатели не са извършвали никакво действие по упражняване на фактическа власт върху същия. Оспорват твърдението, че ищците са ползвали процесния имот, като твърдят, че те са засаждали дървета в имота, поддържали са го лично и чрез трето лице, на което плащали за това, изградили в имота поливна система, парник за отглеждане на зеленчуци, 2 подзида за оформяне на ливада, алпинеум, външен душ, лозница, излели бетонна плоча, изградили ограда от постамент 30/40 см. и бетонни колове със закачена мрежа през 1998/1999г., както и че процесният имот няма друг вход освен единственият, намиращ се в парцел ...., където е тяхната къща, като вратата се заключва и няма как ищците да са достигали до мястото си. С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от В. З. В. и Е. П. И.-В. ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен. В обжалваното решение е посочено, че в подадената от В. З. В. и Е. П. И.-В. въззивна жалба са наведени доводи, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е съобразил събраните пред него многобройни писмени доказателства, че фактическите обстоятелства по делото не са били възприети правилно, както и че не са анализирани задълбочено събраните свидетелски показания и едностранно са приети за меродавни само показанията на свидетелите на ответната страна. Посочено е също така, че по делото са представени и приети като доказателства н.а.№....г., решение №44 от 29.03.1991г. по гр.д.№1607/1987г., н.а.№....г., но анализ на данните, съдържащи се в тези писмени доказателства не е направен. Взето е предвид единствено, че от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установена идентичност в имотите, описани в посочените нотариални актове. Посочено е, че след преценка на събраните по делото доказателства (без същите да са посочени) и след обсъждане на доводите на страните, въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Прието е, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като се споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви и правните му изводи и по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към тях. За неоснователно е прието оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице всичките три елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС. Посочено е, че по делото е установено, вкл. и според мотивите на първоинстанционния съд, че на 21.02.2007г. ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез покупка от наследниците на Д.Я., на когото процесният имот е бил възложен при съдебна делба с решение №44 от 29.03.1991г. по гр.д.№1607 по описа на ПРС от 1987г., както и че при обсъждането на втория и третия елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС е взето предвид направеното от ответниците възражение, подкрепено от констативен нотариален акт, че са придобили имота по давност. Посочено е, че така направеното възражение предполага доказване на всички елементи от сложния фактически състав на придобивната давност: фактическо господство над вещта, намерението за своене и изтичането на определен от закона срок. Прието е, че от материалите по делото се установява по убедителен начин, че през 1997г. ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот, като този извод се обосновава от свидетелските показания на И. А. Д., Х. А. Б. и Н. В. Г., които убедително сочат, че ответниците преди повече от 20 години са започнали да упражняват фактическата власт над имота. Прието е, че свидетелите са категорични, че техните действия обхващат целия имот, в т.ч. и процесните 474 кв.м., като са изградили ограда, която обхваща и двата парцела, терасирали са цялото място в площта на двата парцела, изградили са бетонна площадка, парник и др. Посочено е, че се възприемат показанията на св.Н. В. Г., преценявани по реда на чл.172 ГПК предвид роднинските отношения с ответницата Д. Г., като показанията на този свидетел сочат на незаинтересованост от изхода на процеса, кореспондират с останалия доказателствен материал и са логични и последователни. Взето е предвид, че този свидетел, който е собственик на имот, съседен на процесния, е категоричен, че входна врата за влизане в имота има само срещу къщата на П. и Д. и след това другата врата е на неговото дворно място, като отделен вход за спорния имот няма, както и че тези негови показания се потвърждават и от св.И. Д., който също заявява, че мястото има само една врата и тя е точно срещу къщата, като Д. е без роднински връзки със страните и е собственик на имот, съседен на процесния и живее постоянно в [населено място]. Посочено е, че и тримата свидетели са категорични, че на мястото на старата външна тоалетна и кочина, които са се намирали в спорния имот, ответниците са изградили бетонна площадка за басейн с външен душ, като свидетелите Д. и Г. лично са участвали в реализирането на част от подобренията в имота, помагали са при направата на оградата, терасирането на имота и др. Взето е предвид, че св.Х. Б., освен че притежава имот в близост до процесния, като козар всеки ден минава покрай имота и точно срещу имота през реката пасе козите, което допълнително обосновава достоверността на показанията му. Взето е предвид също така, че свидетелите, посочени от ответниците, през годините лично са възприели голяма част от обстоятелствата, за които свидетелстват, поради което съдът ги кредитира. Прието е, че вида, характера, обема и съдържанието на действията на ответниците, описани от свидетелите, безспорно сочат фактическото им господство над имота, очевидно изключващи действията на други субекти, вкл. ищците, които са придобили юридически правото на собственост върху процесния имот, като непрекъснатото ползване на имота от ответниците и придобиването на естествените му плодове от 1997г. до изявяването на претенции от ищците през 2018г. съответства на собственическото правомощие ползване. Посочено е, че показанията на свидетелите Р. Й. Б. и А. Е. Г. са общи и неконкретни, като тези свидетели твърдят, че са посещавали процесния имот няколко пъти за периода 2007-2019г., но не дават конкретно описание на процесния имот, а освен това дадените описания противоречат на показанията на свидетелите, посочени от ответника, които са хора, постоянно живеещи в [населено място] и през годините лично са възприели голяма част от обстоятелствата, за които свидетелстват. Посочено е също така, че липсва категоричност относно реални техни показания на имота и с оглед твърденията им, че са посещавали имота изолирано без да могат да посочат конкретен период и време. С оглед на това е прието, че обективният факт на владение на имота от страна на ответниците се явява доказан. Изложени са съображения, че при придобиване на фактическа власт върху изцяло чужд имот при начална липса на основание, по арг. от чл.69 ЗС се предполага, че лицето го държи за себе си, т.е. има качеството владелец, като в хипотеза на установено владение върху чужд имот без основание не се изисква демонстриране на промяна в намерението за своене по отношение на собственика именно защото от началния си момент фактическата власт има характера на владение, а не на държане. Приети са за доказани и останалите признаци на владението – че е осъществявано явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено, като показанията на свидетелите, посочени от ответниците, досежно упражняването на фактическата власт върху имота – ползван е за дворно място на къщата им, която е в съседство, без каквото и да е противопоставяне от ищците, само по себе си изключва скрития, насилствен и пр. начин, които да го опорочават. Посочено е, че началото на владението е от 1997г., като изтеклия в полза на ответниците срок от 1997г. до 2018г. далеч надхвърля изискуемия от чл.79 ЗС, като с позоваването на последиците ѝ, осъществено чрез снабдяване от ответниците с констативния нотариален акт №....г., спорното право на собственост върху процесния имот следва да се счита възникнало, а по арг. от чл.99 ЗС с придобиването му по давност от ответниците ищците са го загубили. Прието е, че по делото липсват каквито и да било доказателства ищците след придобиване юридически на правото на собственост върху имота през 2007г., да са предприели действия по неговото реализиране, а такива не се и твърдят. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че в посочения период ищците са посещавали процесния имот, то тези техни посещения не са от естеството да прекъснат давността, текла в полза на ответниците, като от доказателствата по делото не се установяват такива действия на ищците, с които да са попречили на ответниците/владелци да упражняват занапред установената от тях фактическа власт върху имота, доколкото тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос, уточнен от настоящия състав както следва: Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел извършване на преценка дали в настоящия случай въззивният съд, като не е обсъдил представените по делото писмени доказателства при изрично съдържащ се довод във въззивната жалба в тази насока, се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, според която необсъждането на доказателства и доводи е процесуално нарушение, а въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008 г., когато въззивният съд не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения (решение №200 от 21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на II г.о. на ВКС и посочените в него т.4 на ППВС 7/1965 г. и решение № 93/6.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. на ВКС, І т.о.). Така поставеният въпрос обхваща и доводите на касаторите, свързани с твърденията им за противоречие между показанията на разпитаните по делото свидетели и данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства. По останалите, поставени от касаторите въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въпросът за действията, с които собственикът реализира правото си на собственост върху имота и осъществява владение върху него в случая не е обусловил крайния изход на спора, доколкото въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че действията на предявилите иска лица не са от естеството да прекъснат давността, текла в полза на ответниците, като от доказателствата по делото не се установяват такива действия на ищците, с които да са попречили на ответниците/владелци да упражняват занапред установената от тях фактическа власт върху имота, доколкото тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. Основният спорен въпрос по делото е започнала ли е да тече придобивна давност в полза на ответниците по предявения иск, от кой момент и установява ли се по делото осъществяването на всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ. Твърдения за извършване на действия по прекъсване на придобивната давност в исковата молба не се съдържат и такива доводи по делото не са били навеждани. Поставеният въпрос за начина, по който съдът следва да конкретизира и уточни начална дата и период на фактическо владение върху имот, обективирано в констативен нотариален акт, в който нотариален акт не е посочен период на владение, се включва в обхвата на въпроса за начина, по който съдът следва да извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), включително и представения по делото нотариален акт, съставен по реда на чл.587 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение