Определение № 2263 от 14.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2086/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бригада“ЕООД [населено място] баня против решение №284/12.07.2023г. по в.т.д.№78/23г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №260054/12.05.2022г. по т.д.№31/20г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, дружеството е осъдено да заплати на „Пауърскрийн“ ЧР с.р.о. Република Чехия сумата 159 523 евро /с равностойност 312 000 лв./, представляваща продажната цена на мобилна пресевна инсталация тип Сhieftain 1700, 3-D, сериен номер №PID00129ADGI26328, произведена през 2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба от 05.02.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението и за неправилност на изводите на въззивния съд, обусловили крайния резултат по делото, поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Становището си за недопустимост на съдебния акт касаторът извежда от липсата на посочено в диспозитива правно основание на иска. Счита,че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и не се е произнесъл по направеното от него възражение, че представената от ищеца фактура за закупуване на машината не съдържа реквизитите на продажбен договор,а от представения банков документ е видно,че плащането от него е извършено в полза на трето лице,без в него да е направена индивидуализация на основанието за плащане, което е посочено само като „фактура за машина“; немотивирано е кредитирал заключението на икономическата експертиза и се е позовал на доказателство, което не е било приобщено към доказателствения материал по делото- обяснение на управителя на ответното дружество, дадено в хода на досъдебното производство. По същество поддържа,че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесната машина; не е установил с надлежни доказателства,че я е закупил и че тя е идентична с находящата се в базата на дружеството. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска с присъждане в негова полза на направените разноски във всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК по изложените в касационната жалба съображения. Наред с това счита,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ следните обуславящи крайния изход на спора въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и даде отговор на всички възражения, доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и отговора на нея, като изложи по тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му воля като инстанция по същество? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д.№4423/19г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№1023/19г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4121/15г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№756/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1313/09г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№90/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№3973/08г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№748/11г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№891/10г. на І г.о. на ВКс, по гр.д.№1318/10г. на ІV г.о. на ВКС и по гр.д.№761/10г. на ІV г.о. на ВКС/;

2. За преценката на съда на извънсъдебно признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото /противоречие с решения по т.д.№1656/13г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№3361/17г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№861/16г. на ІV г.о. на ВКС/;

3. Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила /чл.179 ГПК/? Как се разпределя доказателствената тежест,когато страната, на която документът се противопоставя, твърди,че не са се осъществили засвидетелстваните факти и когато подобни твърдения са въведени? /противоречие с решение по гр.д.№856/17г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

4. За доказателствената сила на счетоводните книги /противоречие с решение по гр.д.№478/10г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

5. За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема /противоречие с решения по гр.д.№997/21г. на ІІІ г.о. на ВКС, по т.д.№248/20г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№612/18г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Ответникът „Пауърскрийн“ ЧР с.р.о. Република Чехия възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови атакуваното решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено от представената с исковата молба фактура от 22.02.2018г., с посочен издател Терекс Джи Би Л. Обединено кралство Великобритания и С. И., като доставчик и Пауърскрийн ЧР с.р.о., като получател и основание клиентска заявка за покупка на пресевна машина /с посочена съвкупност от елементи/ за 133 730 евро; от две международни товарителници от 01.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. и от данъчни фактури за транспортни разходи, че пресевна машина от посочения в исковата молба вид и сериен номер е била доставена от ирландското дружество на ищеца в Чехия на 02.03.2018 г., а впоследствие доставена на 12.03.2018г. в склад в [населено място]. В подкрепа на този факт съдът е кредитирал представено от ищеца решение на КЗК,постановено във връзка със спор по ЗЗК между тези две дружества, косвено установяващо наличието на търговски отношения между тях по повод доставка на машини, включително по процесната фактура. Кредитирал е заключението на вещото лице от съдебно икономическата експертиза, въз основа на което е приел за установено,че машина с производствения номер и индивидуализиращите белези на посочената в исковата молба мобилна пресевна инсталация е била заприходена в счетоводството на ищеца на 22.02.2018 г. на основание посочената данъчна фактура, по която доставката е освободена от ДДС като вътреобщностна доставка съгласно чл.138 на Директива 2006/112/ЕО; съставени са данъчни документи за признаване на ДДС за придобиване на стоки от държава-членка на ЕС, като начисленият ДДС е намерил отражение в дневника/описа на документи за ДДС за м.02.2018 г.; изготвени са първични документи за приемане на машината на склад /складова разписка и складова карта/; фактурата от 22.02.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като задължение към доставчика, платима до 17.02.2019 г. /съгласно посоченото в съдържанието й/; осчетоводено е заплащане в чешки крони по банков път, след което задължението е закрито.

Кредитирани са от съда и заключенията на техническата и трасологичната експертизи, извършени въз основа на оглед на място.Въз основа на първото от тях съдът е намерил за установено,че в бетонова база на ответното дружество в [населено място] се намира мобилна пресевна инсталация от типа на тази, посочена в исковата молба, която е с променено предназначение - позиционирана е трайно върху бетонова площадка, конкретни възли и детайли са демонтирани, а други са монтирани допълнително с цел включване на функция по измиване на материала върху главната подаваща лента преди пресяването, тъй като такава функция според съпътстващата този вид инсталация техническа документация не е предвидена; по този начин първоначалното предназначение на инсталацията е променено, което води до ускореното й износване, а монтираните детайли не позволяват машината да се придвижва на собствен ход.

Във връзка с твърдението на ответното дружество, че находящата се в базата му машина е със сериен номер №PID00129JDGGA3210, който е различен от този на посочената в исковата молба пресевна инсталация и възражението на ищеца,че машина с идентичен на сочения от ответника сериен номер е продал и доставил през 2016г. на трето за спора лице – дружеството „С.“ЕООД, съдът е кредитирал както представените от ищеца в обосноваване възражението му писмени доказателства за извършената продажба – договор, фактура от 15.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол, така и заключението на допуснатата от първата инстанция трасологичната експертиза, която е извършила оглед и съпоставка на двете машини, находящи се в базата на „С.“ЕООД в [населено място] и в тази на ответника в [населено място]. Въз основа на това е приел за установено, че машината,закупена от „С.“ЕООД е с всички индивидуализиращи я белези,съгласно съставените първични счетоводни документи за продажбата /в частност - съответстващ сериен номер №PID00129JDGGA3210, партиден номер, производствен номер, дата на производство, положени на съответните места чрез гравиране с вдлъбнат релеф и сериен номер на двигателя, положен с точков шрифт/, докато находящата се в базата на ответника е с разминаващи се серийни номера - изписаният върху табела, изработена на принципа на принт печат, поставена с нитове върху машината е идентичен със серийния номер на машината на „С.“ЕООД - №PID00129JDGGA3210, но върху дясната напречна греда под бункера е гравиран друг сериен номер - №PID00129ADGI26328 /който е идентичен със серийния номер на процесната машина/, като същевременно на предвиденото за целта място върху двигателя липсва табелка със серийния му номер; идентификационната табела на машината в [населено място] е изработена от метал в сивеещ и черен цвят, а табелата на машината в [населено място] е изработена от полимерен материал в червен, черен и бял цвят, а от съпоставката им е видно и,че са монтирани на различно разстояние от фабричния ъгъл на детайла, на който са закрепени.

Съдът е приел за подкрепящи факта, че пресевна машина със сериен номер №PID00129JDGGA3210 е била закупена от „С.“ЕООД и показанията на разпитания по делото като свидетел управител на това дружество Иван В..Като съответни на твърденията на ищеца и останалите доказателства по делото съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Велико С., който в качеството му на механик към ищцовото дружество е установил,че е приел машината при доставката й от Чехия и е участвал в транспортирането й до базата в [населено място], където я въвел в експлоатация за работа по предназначението й - на сух режим.

Така събраните доказателства съдът е ценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност спрямо предмета на доказване, свързан с твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване, сочейки,че в доказателствена тежест за ищеца е да установи, че е собственик на процесната машина, че ответникът я ползва и че ползването е без основание, а за ответника – основанието, на което я ползва.

Направил е извод въз основа на съвкупната преценка на така обсъдените доказателства, че ищецът се легитимира като собственик на поръчаната от него и доставена му процесна машина. От приложеното по делото образувано по жалба на ищеца досъдебно производство съдът е кредитирал дадено от управителя на ответното дружество сведение като извънсъдебно признание за неизгодни за управляваното от него дружество факти, а именно – че дружеството ползва монтираната в базата му машина, за закупуването на която е преговарял с упълномощено от управителя на дружеството-ищец лице в присъствието на последния. Това изявление на представителя на ответното дружество, направено пред орган на досъдебно производство съдът е посочил,че следва да се съобрази на основание чл.175 ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства. Намерил е,че то не противоречи на показанията на свидетеля Велико С. относно движението на машината из страната, а установеното относно движението на машината до крайната й точка, съпоставено с потвърдения от вещото лице факт, че табелите могат да се монтират и демонтират допълнително, тъй като са прикрепени с нитови съединения, както и с установеното с писмени доказателства обстоятелство, че трето, чуждо на спора лице е закупило същия модел машина със серийния номер, поставен върху табелата на машината, находяща се при ответника, води до извод, че последната е идентична с процесната машина, собственост на ищеца.

Доколкото не е установено правно основание за ползването на машината от ответника, поради липса на надлежни документи за това, съдът е приел,че ползването й е неоснователно,а който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. От установения факт,че тази машина е трайно закрепена за бетонов фундамент в базата на ответника и е модифицирана с оборудване, което е променило характеристиките и функционалността й по първоначалното й предназначение, при което тя се износва ускорено, съдът е заключил,че вещта е преработена в друга, поради което ответникът дължи равностойността й на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД. Приемайки претенцията му за основателна, за да определи размера й, съдът е съобразил заключението на икономическата експертиза, която на база отчетени продажби на други аналогични пресевни инсталации е посочила като нейна действителна стойност сумата 390 000 лв. с ДДС, от която е приспаднал ДДС в размер на 78 000 лв., и е присъдил сумата 312 000 лв., равняваща се на 159 523 евро.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на така постановения въззивен съдебен акт до касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.

Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторите изрично се позовават на въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, но извод за наличие на вероятност обжалваното решение да е недопустимо, не може да бъде направен от данните по делото.

Съгласно насоките, дадени в т.9 от ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос – когато е постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; по устно предявен иск, в случаите на неподведомственост или родова неподсъдност на спора; когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв; когато решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар.

По отношение на обжалваното решение не се установява наличие на нито една от посочените хипотези. Искът е разгледан на предявеното основание, което се определя от твърденията на ищеца в исковата молба /за неоснователно обогатяване на ответника с действията му по установяване и задържане от него на фактическата власт върху собствената на ищеца вещ,без да е налице правно основание за това, както и за погиване на вещта, каквото е налице и тогава, когато са били променени съществените й характеристики, според нейното предназначение/ и искането му да му бъде присъдена равностойността на вещта, определяема по действителната й стойност. Тези твърдения и искания на ищеца, заедно с направените срещу тях възражения на противната страна са били съобразени от въззивния съд при произнасянето му и подведени под нормата на чл.57 ал.2 ЗЗД, видно от мотивите на решението. Тъй като дължимата при основателност на иска равностойност се определя на пазарен принцип, посоченото в диспозитива на решението, че сумата представлява „продажна цена“ на инсталацията, означава,че съдът е визирал именно пазарната й стойност, а не обуславя извод,че се е произнесъл по непредявен иск, доколкото нито в мотивите, нито в диспозитива на решението се е позовавал на основание сключен между страните договор, по който да е било постигнато съгласие за цена. Поради това допускането на касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК не може да бъде обосновано.

Първият процесуален въпрос от изложението на касатора, доколкото е свързан със задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, принципно осъществява характеристиките на обуславящ по смисъла на посочените по-горе разяснения в задължителната практика на ВКС, но само доколкото нарушението на тези задължения е обвързано по обуславящ начин с крайния постановен от него резултат. С поддържаната от касационната инстанция практика се приема,че от разпоредбата на чл.153 ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, които се отнасят до спорните факти, от значение за решаването на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Според т.3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т.13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи,че второинстанционният съд е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона; че не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези основни постановки от практиката на Върховния съд са запазили задължителната си за съдилищата сила, като са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – в т.см. са постановените при действието на новия ГПК определения по гр.д.№922/21г. на ІV г.о., по гр.д.№3656/16г. на ІV г.о., по гр.д.№1298/21г. на ІV г.о. и др.

Въпросът на касатора е обвързан с наведените в касационната му жалба оплаквания,че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията му, изложени в отговора на исковата молба и на въззивната жалба,че фактурата, на която ищецът основава собственическите си права не съдържа реквизитите на продажбен договор; че банковият документ не удостоверява плащане в полза на доставчика, а на трето лице; че на това трето лице са прехвърлени всички права, свързани с оборудването, посочено във фактурата, включително правото на собственост и на вземанията по нея. Вярно е,че конкретни съображения по така наведените от страната възражения срещу иска въззивният съд не е излагал,но предвид неформалния характер на твърдяното от ищеца придобивно основание за пресевната инсталация, същият е ценил тези доказателства в съвкупност с останалите събрани по делото такива – писмени, свидетелски показания, счетоводни отчитания, установени с помощта на икономическата експертиза, за да достигне до заключението си,че ищецът е придобил собствеността върху процесната машина. Доколкото този извод не се основава само на доказателствата, чиято доказателствена сила ответникът е оспорил в отговора си на исковата молба и е поддържал в отговора на въззивната жалба, въпросът не може да се приеме за обуславящ крайния изход на делото, нито може да бъде направен извод,че въззивният съд е процедирал в отклонение от цитираната с него практика на ВКС.

Във втора точка от изложението касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, по който да е налице съответно произнасяне на въззивния съд в противоречие със сочената практика на ВКС, а касационната инстанция не разполага с правомощието да прави това вместо страната, с оглед диспозитивното начало в процеса. Твърди се с въпроса, че въззивният съд е възприел избирателно обяснението на управителя на ответното дружество, дадено в досъдебното производство, без да отчете изявлението му,че намиращата се в дружеството машина е различна от процесната и без да съобрази показанията на другия свидетел, според които промените по машината са извършвани със знанието и без противопоставянето на представителя на ищеца. Дори да се приеме,че дадената в т.2 формулировка осъществява характеристиките на общото основание за допускане,така изложените към нея съображения касаят възприемането на фактите от страна на съда, което прави евентуално поставения въпрос такъв по правилността, но не и по правото. Отделен е въпросът,че в самите доводи на касатора не може да бъде открита връзка между показанията на двамата свидетели, която да предпостави извод,водещ до различен изход на делото.

Третият въпрос не е намерил разрешение в мотивите на обжалвания въззивен акт по обуславящ крайния изход на спора пред въззивната инстанция. Съставът на апелативния съд изобщо не е обсъждал приетото по делото като писмено доказателство Потвърждение на поръчка за покупка.

Аналогично на посоченото по горе, формулировката „за доказателствената сила на счетоводните книги“ не носи характеристиките на правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Същият е посочен от самия касатор като „принципен“, което е в разрез с дадените в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Освен това съображенията, изложени от касатора към този принципен въпрос, че съдът е приел за установени от експертизата номерът и индивидуализиращите белези на машината, са фактологично неверни, тъй като мотивите му се свеждат до това,че вещото лице е констатирало осчетоводяване от ищеца на машина с посочените характеристики.

Последният от въпросите - за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема /също непрецизно формулиран/, аналогично на предходните, не представлява годно общо основание за допускане до контрол по същество на обжалваното решение. Въпросът, дори да бъде съответно преформулиран и конкретизиран, съобразно правомощията на касационната инстанция, разяснени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е обвързан с оплаквания за извършени от въззивния съд порочни процесуални действия при обсъждането на конкретно прието по делото заключение на вещо лице. В производството пред първата инстанция са приети три заключения на икономическа, техническа и трасологическа експертизи,като и трите са обсъдени от въззивната инстанция. Въпроса касаторът обосновава с твърдения,че въззивният съд „не е обсъдил заключението на вещото лице и не е оценил доказателствената му сила, като изобщо не е изложил мотиви защо го кредитира и приема“. Дори да се приеме,че въпросът е относим към заключението на икономическата експертиза, той отново не може да бъде квалифициран като обуславящ, доколкото заключението не представлява единственото доказателство, въз основа на което съдът е основал извода си,че ищецът е собственик на процесната пресевна инсталация, както твърди касаторът, а е обсъдил същото в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, в каквато насока е и практиката на касационната инстанция, цитирана в изложението.

Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 9900 лв. ,представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение