Определение № 81 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 337/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 140/10.І.2020 г. на Националната здравноосигурителна каса /по-нататък „НЗОК“ или „Касата“/, подадена чрез неин гл. юрисконсулт от РЗОК-Русе против решение № 284 на Великотърновския апелативен съд от 28.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 242/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 90/8.V.2019 г. на ОС-Русе по т. д. № 129/2018 г.: за осъждането на Касата настоящ касатор – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да заплати на русенската „Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика кор“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ СУМА в общ размер на 306 245.76 лв., от която: ~ ЧАСТ в размер на 750 лв. е главница, представляваща равностойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ, оказана на здравноосигурени лица по силата на сключения индивидуален договор за периода 1.ІІІ. – 31.ІІІ.2015 г. и ведно с мораторна лихва в размер на 227.85 лв. за периода 1.V.2015 г. и до завеждането на делото (27.ІV.2018 г.); ~ ЧАСТ в размер на 102 300 лв. е главница, представляваща равностойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ, оказана на здравноосигурени лица за периода 1.ІV. – 30.ІV.2015 г. и ведно с мораторна лихва в размер на 30 196.86 лв.за периода 1.VІ.2015 г. и до завеждането на делото; ~ ЧАСТ в размер на 116 830 лв. е главница, дължима за периода 1.V. - 31.V.2015 г. и ведно с мораторна лихва в размерна 33 511.07 лв. за периода от 1.VІІ.2015 г. и до завеждане на делото; ~ ЧАСТ в размер на 17 548 лв. е главница, дължима за периода 1.VІ.- 30.VІ.2015 г. и ведно с мораторна лихва в размер на 4 882.01 лв. за периода от 1.VІІІ.2015 г. и до завеждането на делото. Оплакванията на НЗОК настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осемте обективно кумулативно съединени осъдителна иска на русенската СБАЛК „Медика кор“ ЕАД да бъдат отхвърлени в предявените по делото техни размери – като неоснователни, а в полза на Касата да се присъдят всички направени разноски, включващи: „държавна такса за въззивното обжалване, държавни такси за касационното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за инстанциите“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата Касата неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение ( основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол ), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в точки 1 и 2 от задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/16.V.2011 г. на ІV-то го. по гр. дело № 1814/09 г., а също и решение № 118/15.V.2012 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 588/2011 г. по следните девет материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „В конкретния случай налице ли е императивна материалноправна норма, която следва да се приложи и без да е налице оплакване от жалбоподателя?“; 2./ „Императивна ли е разпоредбата на чл. 51 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/?“; 3./ „Императивни ли са разпоредбите на чл. 18, ал. 1, чл. 21, ал. 7, чл. 22 и чл. 23, алинеи 1 и 2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.ІІІ.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО?“; 4./ „Необсъждането и непроизнасянето по възраженията, съдържащи се във въззивната жалба относно решаващия мотив на първостепенния съд за нищожност на договорни клаузи, съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд?“; 5./ „Обстоятелството, че заключенията на назначените по делото съдебни експертизи не са оспорени от ответника при приемането им, освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши оценка на същите съобразно правилото на чл. 202 ГПК?“; 6./ „При конкретно посочени във въззивната жалба противоречия на заключенията на вещите лица с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия?“; 7./ „Длъжен ли е въззивният съд при релевирани в жалбата конкретни оплаквания, свързани с доказателствата по делото, да извърши самостоятелна преценка на същите, както и да обсъди в мотивите си към решението доводите и възраженията на страните по отношение на доказателствата?“; 8./ „При своевременно оспорване с отговора на исковата молба на акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – като дължимост/основание, налице ли е пълно оспорване на същите?“; 9./ „ При своевременно оспорване с отговора на исковата молба на акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – като дължимост/основание, как следва да се тълкува неоспорване размера на претендирана лихва за забава и липсата на конкретни съображения за недължимост на такава за периодите, визирани в исковата молба?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК/ ответната по касация русенска „Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика кор“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Русе единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, вкл. твърдяната „очевидна такава“, претендирайки за потвърждаването му, както и за заплащане на разноски в размер на сумата от 6889.50 лв. (шест хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща изплатен адвокатски хонорар- съгласно приложените към отговора данъчна фактура № [ЕГН]/10.ІІ.2020 г., платежно нареждане за кредитен превод, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 48/10.ІІ.2020 г. Инвокиран е довод, че всички тези оплаквания за пороци на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК „са несъстоятелни и необосновани“. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е приела, изхождайки от закрепените в чл. 35, ал. 1, точки 1 и 2 ЗЗО права на здравноосигурените лица, че в изпълнение на задълженията си по договора с Касата настоящ касатор ответното лечебно заведение в [населено място] е оказало болнична помощ на такава категория (правоимащи) лица по клинични пътеки, както последните са изброени в Приложение № 16 към Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за процесната 2015 г. Съобразено е било от състава на Великотърновския апелативен съд както обстоятелството, че според разпоредбата на чл. 45 ЗЗО Касата заплаща за изброените там видове медицинска помощ, включени в пакета, гарантиран от бюджета на платеца, така и легалната дефиниция на последното понятие според текста на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗО. Така в мотивите към атакуваното въззивно решение е разграничено, че в НРД, както и в договорите между съответните РЗОК и болничните заведения изпълнители се определят единствено редът за предоставяне и изискванията към тези изпълнители на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, като е изключена възможността „Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика кор“ ЕАД-Русе да преустанови предоставянето на медицински услуги по договора на здравноосигурените лица, когато се оказват превишени стойностите, визирани в Приложение № 2 към същия договор. Докато приложимите през процесния период методики касаят само остойностяването и заплащането на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, т.е. отчитането на реализираните медицински услуги. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от формулираните от Касата настоящ касатор девет правни въпроса при обосноваване наличието на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК няма естеството на такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело. Напротив, първите три и последните два са с изцяло хипотетичен характер, докато останалите четири /с пор. №№ 4, 5, 6 и 7/ се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение. Следователно тези 9 материално- и процесуалноправни въпроса въобще не са били предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с обжалваното негово решение. Отделно от тази констатация погрешното от отъждествяване от касатора НЗОК на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора НЗОК допълнителна предпоставка за това (в случая по т. 1 на същия законов текст). В заключение, атакуваното от Касата въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като същото нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (Великотърновският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Евентуалното погрешно разчитане от съдебния състав на Великотърновския апелативен съд на абревиатура, употребена в текста на процесния договор № 180353/17.ІІ.2015 г. „За оказване на болнична помощ по клинични пътеки“, по никакъв начин не рефлектира върху решаващия негов правен извод, че в чл. 5, т. 10 от същия изрично е уредено „задължение на лечебното заведение да не изисква заплащане или доплащане “ от здравноосигурени лица за дейност, предмет на договора, извън предвидените в него две изключения. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК/ и предвид изрично направеното от ответната по касация „Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика кор“ ЕАД-Русе искане по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, Касата настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 6889.50 лв. (шест хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Русе: съгласно представените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК данъчна ф/ра № [ЕГН]/10.ІІ.2020 г., платежно нареждане за кредитен превод, адвокатско пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие № 48/10.ІІ.2020 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение