Определение № 1297 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по подадени от Д. М. Д. и А. С. Ц. касационни жалби срещу решение № 18 от 07.02.2025 г. по в.гр.д.№ 495 от 2024 г. на Габровския окръжен съд, I състав, с което е отменено решение № 265 от 25.07.2024 г. по гр.д.№ 806 от 2022 г. на Районен съд- Севлиево и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от Д. М. Д. срещу Д. М. Д. и А. С. Ц. искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния имот: поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.С., м.„К.“, с площ 2 465 кв.м., с идентификатор *** по КККР на [населено място] рът от 2020 г., заедно с построените в него 4 сгради /масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., едноетажна лятна кухня, долепена до жилищната сграда, със застроена площ от 17 кв.м., полумасивна еднофамилна жилищна сграда /стара къща/ със застроена площ от 58 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 36 кв.м./ и заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този поземлен имот; за осъждане на А. С. Ц. да предаде на ищцата собствеността на 1/2 ид.ч. от имота, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост № 139 от 05.05.2022 г., издаден в полза на Д. М. Д., в частта му за 1/2 ид.ч. от процесния имот.

В касационната жалба на Д. М. Д. се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение /непроизнасяне по съществени и своевременно направени от жалбоподателя възражения/- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли съдът да не приложи презумпцията по чл.180 ГПК, ако оспорваният частен документ е саморъчно завещание и подписът доказано е на завещателя, а за почерка не може да се отрече категорично, че е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза на почерка) ?

2. Следва ли съдът да не приложи презумпцията на чл.180 ГПК при оспорване на валидност и автентичност на саморъчно завещание само ако категорично е доказано, че почеркът не е на завещателя, макар да е доказано, че подписът е негов ?

3. Невъзможността да се докаже, че авторството на текста в саморъчно завещание е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза), води ли до нищожност на завещанието поради неспазване на формата му ?

По въпросите се твърди противоречие с решение № 123 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., а алтернативно се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В касационната жалба на А. С. Ц. се твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основаниe за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поставя се въпросът: При оспорване авторството на частен документ, който носи подписа на трето, неучастващо в производството лице, следва ли страната, която го представя, да понесе последиците от недоказването, ако въпреки че е положила максимални усилия по делото, не може да се открият достатъчно образци за сравнение, или авторството на документа следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото ?

Ответницата по жалбата Д. М. Д. в писмени отговори от 28.04.2025 г. и 23.05.2025 г. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата по делото Д. М. Д. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от спорния недвижим имот по наследство от баща й М. Д. М., починал на 24.10.2020 г. и въз основа на договор за продажба на наследство от 22.07.2022 г. от другата наследница на М. М.- сестра й В. М. Д.. Съдът е приел за доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства /данъчни декларации и показания на свидетелите В. Д., Д. Г., И. Р., Д. Х. и И. Л./, че процесният имот е бил собственост на родителите на М. М.- Д. М. И. и В. М. И., които са го придобили на основание давностно владение /тъй като са живели в имота, стопанисвали са го в продължение на поне 50 години и са го считали за свой/. След тяхната смърт съответно през 2007 г. и 2016 г. собственик на този имот е станал единственият техен наследник М. Д. М.. Съответно след неговата смърт на 24.10.2020 г. процесният имот е станал съсобствен при равни квоти между четиримата наследници на М. Д. М.- втората му съпруга П. А. М., двете му дъщери от първия брак Д. М. Д. и В. М. Д. и сина му от втория брак Д. М. Д.. А след договора за продажба на наследството на М. Д. от 22.07.2022 г., сключен между В. М. Д. и Д. М. Д. /писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл.212, ал.2 ЗЗД/, ищцата Д. М. Д. е станала собственик общо на 1/2 ид.ч. от процесния имот.

За неоснователно е прието възражението на ответника Д. М. Д., че той е собственик на целия имот на основание осъществявано от него давностно владение- обстоятелство, удостоверено в съставения в негова полза констативен нотариален акт за собственост № 139 от 05.05.2022 г. Прието е, че Д. Д. е демонстрирал намерение за своене на съсобствения имот едва на 05.05.2022 г., когато е инициирал производство за издаване на констативен нотариален акт за собственост в негова полза, като от тази дата до предявяването на иска на 28.07.2022 г. е изминал срок, който не е достатъчен за придобиване на имота по давност. Посочено е, че Д. М. не бил доказал преди посочената дата /05.05.2022 г./ да е извършил други действия, с които да е демонстрирал установяване на владение върху цялата вещ, тоест да е преобърнал държането на иделните части на другите съсобственици във владение.

За неоснователно е прието и възражението на Д. Д., че е изключителен собственик на процесния имот на основание саморъчно универсално завещание в негова полза, направено от починалия наследодател М. М.. Действително, по делото е представено такова саморъчно завещание с дата 30.03.2020 г., обявено на 10.11.2020 г. и вписано в Службата по вписванията на 11.11.2020 г., с което М. Д. М. завещава на сина си Д. М. Д. следното: „имота и движимо и недвижимо имущество“. Това завещание обаче е било оспорено от ищцата, която е заявила, че то не е написано и подписано от завещателя. По това оспорване съдът е приел за доказано, че завещанието е подписано от М. М., но не е написано от него. Този свой извод съдът е основал на заключенията на назначените по делото основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза: В основното заключение на вещото лице, при изследване на ръкописния текст в саморъчното завещание и ръкописния текст в изследвания документ- сравнителен образец /подадено от М. М. заявление за отпускане на пенсия и добавки от 09.05.2017 г./, е заключено, че те не са писани от едно и също лице. В допълнителното заключение вещото лице е изследвало допълнителен сравнителен материал: оригинали на съхранявани в ОД на МВР гр.Габрово, сектор „Български документи за самоличност документи /подписи в заявление за издаване на документи за самоличност вх.№ ••••••••• от 17.01.2021 г./, оригинали на съхранявани в ТП НОИ гр.Габрово документи /подписи и ръкописен текст в заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г./, оригинали на счетоводни документи от 2016 г. на „Кулинар“ООД, където е работел наследодателят /подписи в единадесет разчето-платежни ведомости/. След сравнение на почерка и подписа на наследодателя в тези документи вещото лице е дало заключение, че не може да се установи авторството на ръкописния текст от завещанието. При това положение, позовавайки се на чл.25, ал.1 ЗН, чл.42, б.„б“ ЗН и на съдебната практика, съдът е приел, че завещанието е нищожно, тъй като не е изпълнено специалното изискване то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Съдът изрично е посочил, че саморъчното завещание е едностранна сделка, за която законът поставя специални изисквания в чл.25, ал.1 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Това изискване е за форма за действителност на сделката и неговото неизпълнение води до нищожност на завещанието като едностранна сделка- чл.42, б.“б“ ЗН. Ето защо съдът е приел, че оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорването на автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл.180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя.

Предвид на всичко гореизложено съдът е приел, че ответникът Д. М. Д. не е изключителен собственик на процесния имот, поради което с нотариалния акт № 112 от 10.06.2022 г. не е могъл да прехвърлил на втория ответник А. С. Ц. частта от имота, която е била собственост на ищцата Д. Д..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, поради следното:

Не е налице соченото от касатора Д. Д. основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд по първите два поставени от него въпроси: няма противоречие с посоченото решение № 123 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Действително, в решението на ВКС е разрешен идентичен правен спор /за действителност на саморъчно завещание/, но при коренно различна установена фактическа обстановка: при безспорна доказаност, че подписът под саморъчно завещание е поставен от завещателя и при дадено заключение на почеркова експертиза, че ръкописният текст в завещанието вероятно е написан от завещателя. Това решение на ВКС е напълно неотносимо към конкретното дело, по което вещото лице не е дало заключение, че завещанието вероятно е написано от завещателя. Напротив, дадено е заключение, че завещанието не е написано от завещателя, като това заключение на вещото лице е основано на сравнението с почерка на наследодателя в единствения представен като сравнителен образец документ /заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г./, а ако се игнорира този единствен сравнителен образец, е посочено, че не може да се установи дали ръкописният текст от завещанието е изпълнен от завещателя.

Третият поставен от касатора Д. Д. въпрос /Невъзможността да се докаже, че авторството на текста в саморъчно завещание е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза), води ли до нищожност на завещанието поради неспазване на формата му ?/ и въпросът, поставен от касатора А. Ц. / При оспорване авторството на частен документ, който носи подписа на трето, неучастващо в производството лице, следва ли страната, която го представя, да понесе последиците от недоказването, ако въпреки че е положила максимални усилия по делото, не може да се открият достатъчно образци за сравнение, или авторството на документа следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото?/ не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросите не са обусловили изводите на съда в решението и не са относими към конкретното дело, по което не е липсвал сравнителен материал от почерка на завещателя. Като такъв е представено написано и подписано от завещателя заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г. и въз основа на него вещото лице е дало заключение, че завещанието не е написано от завещателя. Само въз основа на оспорването на касаторите на този документ /твърдението им, че той не е написан от завещателя/, не следва, че този документ не съществува и не може да се ползва от вещото лице при изготвяне на заключението му като сравнителен образец от почерка на завещателя. За да може да се приеме, че този документ не е бил написан от завещателя и поради това да не се използва от вещото лице като сравнителен образец, е следвало касаторите да проведат насрещно доказване, като представят други писмени доказателства, написани и подписани от завещателя, които да могат да разколебаят направения въз основа на оспорения документ извод на вещото лице, че завещанието не е написано от завещателя. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 3196 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Горепосочените въпроси са неотносими към конкретното дело и поради това, че нито съдът е приел, нито фактически е доказано, че страните са положили максимални усилия за откриване на други сравнителни образци за почерка на завещателя. При положение, че завещателят М. М. е баща на касатора Д. Д., с който от събраните по делото гласни доказателства се установява, че той е живял в едно домакинство до смъртта си през 2020 г. /на адрес [населено място]/, житейски неоправдано е да се приеме, че Д. Д. не разполага и не е могъл да представи по делото никакви други официални и неофициални документи, написани от завещателя- като писма, разписки, записки, водени бележки за лица и събития и др.подобни.

Не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по конкретния казус липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата за разрешаването на спора правна нормата е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради настъпили промени в законодателството или обществените условия едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма се налага да бъде променено. В конкретния случай по въпроса дали е нищожно саморъчно завещание, за което не е доказано да е било написано от завещателя, има пълна и ясна правна уредба /чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН/ и последователна практика на ВКС. Последната е в смисъл, че:

1. Изискването саморъчното завещание да е написано изцяло на ръка от завещателя и да е подписано от него и датирано е изискване за форма за валидност на завещанието като едностранна правна сделка, поради което при липса на доказателства тази форма за действителност да е била спазена изцяло, саморъчното завещание е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН /например решение № 119 от 30.03.2004 г. по гр.д.№ 618 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 352 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 50061 от 27.06.2023 г. по гр.д.№ 2875 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./;

2. При оспорване истинността на саморъчно завещание като частен диспозитивен документ и оспорване действителността на такова завещание като едностранна сделка, тежестта на доказване е за страната, която е представила завещанието и иска да се ползва от него. Поради това именно тази страна следва пълно и пряко да докаже, че завещанието е написано и подписано от завещателя /например решение № 119 от 30.03.2004 г. по гр.д.№ 618 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 73 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 5065 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693 от 2012 г. на ВКС, ГК II г.о. и др./;

3. Когато експертиза е дала заключение, че завещанието вероятно е написано от завещателя, но със сигурност е подписано от него, следва да се приеме за доказано, че завещанието е написано от завещателя и като такова е действително /решение № 123 от 004.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./;

4. Когато експертиза е дала заключение, че завещанието вероятно е написано от завещателя, липсата на достатъчно сравнителен материал, който да подкрепи тази вероятност, може да се допълни с други доказателства, включително свидетелски показания /например решение № 386 от 30.06.2025 г. по гр.д.№ 2287 от 2024 г. на ВКС, ГК, I г.о./.

5. Когато при сравнение с представени по делото сравнителни образци от подписа на завещателя вещото лице даде заключение, че ръкописният текст на завещанието не е написан от завещателя, не е достатъчно страната, която оспорва, че сравнителните образци, които са приети за изследване, не изхождат от завещателя, само да изложи такова твърдение. Тази страна следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да се разколебаят изводите на вещото лице по този въпрос /например решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 3196 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./;

Няма настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика на ВКС. Същевременно приетото в обжалваното решение съответства на установената практика: При дадено от вещото лице заключение, че почеркът в саморъчното завещание е различен от почерка на завещателя в текста на представения сравнителен образец /заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ 2113-07-336 от 09.05.2017 г./ и при липса на представени от ползващите се от това завещание страни /касаторите Д. Д. и А. Ц./ доказателства за обосноваване на твърдението им, че представеният като сравнителен образец документ не е написан от завещателя и за оборване изводите на вещото лице, че завещанието не е написано от завещателя, приетото от съда, че завещанието е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН е напълно в съответствие със закона и практиката на ВКС. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС: всеки един по 409,03 евро, представляващи равностойността на 800 български лева- уговорено и заплатено от Д. адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 09.04.2025 г. и 21.05.2025 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение