Определение № 212 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2013 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 6524/05.07.2013г. от [фирма], чрез пълномощника адвокат К. Г.. В нея се прави искане по чл.250,ал.1 ГПК, вр. чл.280,ал.1 ГПК. Сочи се, че съдебният състав не се е произнесъл по допълнението към касационната жалба на дружеството, което е с вх.№11504/26.11.2012г., в което бил формулиран конкретен правен въпрос, релевантен за изхода на делото. Иска се да бъде допълнено определение №236/14.06.2013г. по гр.д.№1548/2013г., ІІ г.о. като се постанови допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така подаденото допълнение към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното: С определение № 236/14.06.2013г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1516/17.08.2012г. по гр. дело №665/2012г. на Софийския апелативен съд. С ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС №4/16.06.2009г. С определението по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. се е произнесъл по формулираното от касатора изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК /л.17/, което съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въззивното решение е съобщено на касатора на 24.09.2012г., касационната жалба с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е подадена на 24.10.2012г., а посоченото последващо „допълнение към изложението” е подадено на 26.11.2012г. – много след изтичане на срока по чл.283 ГПК. Ето защо е прието, че то не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Освен това с постановяване определението по чл.288 ГПК касционната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване. Съдържащото се в молбата искане цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Ето защо не са налице предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на определението, поради непроизнасяне по цялото искане на касатора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.