Определение № 3286 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Ж. Т. срещу решение № 5189 от 08.08.2025 г. по в. гр. дело № 7455/2022 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава бракоразводно решение от 13.04.2022 г. по гр. д. № 54367/20200 г. на Софийски районен съд в частта относно мерките за упражняване на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения с децата Б. и Я. и ползването на семейното жилище. Първоначално по касационната жалба на Я. Ж. Т. е образувано гр.д №4507 по описа на ВКС, Трето г.о ,като с определение №1213 от 12.03.2026г касационната жалба е върната за администриране на Софийски градски съд.След отстраняване на указаните недостатъци по чл.284, ал.3 т.1 във вр чл.285 ГПК,по касационната жалба е образувано настоящето гр. дело № 1782/2026 г по описа на ВКС, Трето г.о, към което гр.д №4507/2026г следва да бъде присъединено. За да постанови така обжалваният резултат и да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е възприел в цялост установената от първоинстанционният съд фактическата обстановка и е препратил към нея на основание чл. 272 от ГПК. За безспорно е прието, че децата Б. Я. Т. и Я. Я. Т. са родени по време на брака на страните. Инстанцията по същество е достигнала до извода, за по-голяма пригодност на майката да полага грижи за децата. Твърденията на бащата в подкрепа на негово убеждение за лошо родителстване от страна на майката,не се подкрепят от доказателствената съвкупност,не се установяват от събраните в производството писмени и гласни доказателства. Така също по делото липсват такива доказателства за лошо отношение на майката обуславящи основателност на въззивната жалба,а родителският капацитет на двамата родители е съизмерим.Отчетено е, че децата са на сравнително ниска възраст,като трайно са адаптирани в семейната среда на майката,ползват образователни услуги в общността и имат изграден стереотип на живот, социален и роднински кръг.Установено е, че имат регулярни контакти с бащата,които се осъществяват основно по месторождението му в [населено място], в дома на неговите родители.Бащата не разполага с подходящи жилищни условия, извън осигурените със семейното жилище, работи нощем и не разполага с подкрепяща среда на територията на [населено място].След раздялата и съгласно определените привременни мерки майката ползва семейното жилище, придобито от страните по време на брака им в СИО, работи на нормиран работен ден, получава солидни доходи Понастоящем в условията на определения привременен режим полага необходимите ежедневни грижи за отглеждането, обучението,извънкласните занимания и възпитанието на децата.Проявяваваната от нея взискателност към тях е засилена. И двете деца са силно привързани към бащата, те имат положително отношение и към двамата си родители, но и двамата родители не винаги съумяват да следват поведение ,което да не намесва децата в конфликтите между тях. По време на процеса Б. е навършил десетгодишна възраст и е изслушан от въззивния съд,което е ескалирало напрежението и е довело до взаимни нападки между страните в манипулация над децата, коментирани и от присъстващия на заседанието социален работник от ДСП Люлин. Поради това въззивният съд допълнително е назначил и приел съдебно-психологическа експертиза.Според възприетото заключение ,стилът на майката при общуването с децата е по-припрян и императивен ,докато бащата проявява мек и емоционално топъл подход, но остава по-пасивен към постиженията им.С конфликтното си поведение и двамата не щадят децата и това е продължило твърде дълго за тях. Бащата е запознал Б. с исканията по бракоразводното дело по неподходящ за възрастта му начин и в заключение вещото лице по приетата СПЕ допуска първоначално да е имало известна манипулация от страна на бащата в ролята му на „жертва” от изваждането му от семейното жилище и сочене на майката като виновна за случващото се. По делото има и данни ,че майката също си е позволявала неадекватни изказвания пред детето. Пораснали докато родителите им водят съдебен спор,по време на психологическото изследване и двете деца вече показват твърде балансирана нагласа по отношение на двамата си родители, те желаят да бъдат равно време с всеки от тях. Това е заявило детето Б. и при изслушването. Предвид горните обстоятелства въззивният съд е приел за правилно да се даде приоритет на майката, като местоживеенето на децата е определено при нея. Изтъкнато е, че бащата не сочи и не мотивира по- добри свои родителски качества ,а оспорва родителския капацитет на майката ,без твърденията му да са подкрепени от доказателства. Касаторът намира така постановеното решение за противоречащо на закона,тъй като не е спомената нормата на чл.59, ал.4 СК. Б. е изразил предпочитание да живее при баща си, защото се разбира по- добре с него, но това не се е отразило на правните изводи на съда,затова тези изводи не са съобразени с установените по делото факти, поради което е налице противоречие на въззивното решение с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съответно моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените от касатора искове. В допълнително представено изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулираният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свежда до обстоятелствата и критериите, които следва да се обсъдят и преценят от съда при определяне на най-добрия интерес на детето. По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 1/1974 г., ППВС №2/1967 г. решение № 158 от 28.06.2016г. на ВКС, III г.о., решение № 292 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 2966/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 102 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 2994/2023 г. на ВКС, III г.о.,според която съдебна практика следва да се обсъдят критериите по чл.59, ал.4 СК като привързаност на децата и моралния лик на родителите, важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност, следва да се мотивира защо се дава приоритет на едни или други обстоятелства. Ответницата по касация Б. Б. А., чрез адв. В. Д., оспорва жалбата в писмен отговор. Излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следните съображения: Въведените от касатора твърдения за едностранчиво обсъждане на обстоятелствата и доказателствата по делото не могат да бъдат споделени. Постановилият обжалваното решение съдебен състав в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Като предмет на преценка, с оглед осигуряване нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата, е посочил като значими всички установени по делото обстоятелства, които са относими към предмета на производството и очертани в чл. 59, ал.4 СК .Същите са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а по отношение тежестта и значението им за постановяване на решението са изложени ясни и разбираеми съображения. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика /ППВС № 1/1974 г./, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, като водещи се възприемат критериите, свързани с притежаваните родителски качества и проявата им.Според задължителните указания на Върховния съд,привързаността на децата е от съществено значение,когато чувствата им са се развили поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане, разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради занижаване изискванията към тях. Желание на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.При това в случая е изяснено ,че заявеното от детето Б. и засвидетестваното при по-малката му сестра желание на двете децата, е да имат равно време с двамата родители, а предпочитанията им за един от тях са на следващо място и са били инцидентно формирани. При изложените от съда фактически констатации, даденото от въззивния състав разрешение съответства напълно на установената съдебна практика на ВКС. При изложените мотиви на въззивния съд,настоящият съдебен състав намира, че е съобразена трайно установената съдебна практика във връзка с разрешаването на спорове за предоставяне на родителски права /напр. решение № 158 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2015 г., III г. о., решение № 39 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г.,IV г. о. и цитираните в тях/. Решението е основавано на конкретната оценка по критериите, значими за най-добрия интерес на децата Не са пренебрегнати изискванията за засилена служебна активност при изясняване на релевантните факти и оценката им в най-добър интерес на децата - тяхното съдържание в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи в полза на кой от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, доколкото нито са налице условия ,нито има готовност за съвместното им упражняване. В заключение,оспорваното от страната въззивно съдебно решение посочва всички фактически обстоятелства относно децата, имащи отношение към оценката на най-добрия им интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се разреши възникналия правен спор.Мотивирана е преценката за това защо съдът дава приоритет на едни или други от обстоятелствата. Доводите на касатора за противното са бланкетни и се свеждат до несъгласието му с направените от съда констатации.От позиция, в която жалбоподателят се възприема като ощетен и подценен родител и „жертва” на необективни твърдения и изводи не се обосновават предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Следва да се добави,че при наличието на трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения в изложението въпрос се явява изцяло неаргументирано. При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 09.10.2025г. възлизат на 511,29 евро /равностойността на 1000 лв./. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.