Определение № 197 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 51/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4849/22.11.2011 година на А. С. К. от [населено място] и Е. С. А. от [населено място], чрез адв.Н.П. –АК С. срещу Решение Nо 176 от 13.10.2011 година по гр.възз. д. Nо 311/2011 година на ОС-Смолян. Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон и нарушения на процесуален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите: 1./ дали уважаването с влязло в сила на иска по чл. 108 ЗС, за недвижим имот-иглолистна гора, по отношение на лице, което е продало имота преди постановяване на съдебното решение и влизането му в сила, обвързва купувача на имота и дали това решение придава на купувача качеството на правоприемник по см. на чл. 220 ГПК/ отм./, съответно по чл. 298 ал.2 ГПК и 2./ дали покупко-продажба на имота, извършена преди влизане в сила на съдебното решение по иск по чл. 108 ЗС, представлява годно правно основание да направи купувача собственик на закупения имот, при положение, че към момента на изповядване на сделката, купувачът не е знаел и не е могъл да знае, че продавачът не е собственик на имота по силата на влязлото в сила по –късно съдебно решение по чл. 108 ЗС, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, илюстрирано с Решение Nо 121 от 24.06.2011 год. по гр. възз.д. Nо 194/ 2011 год. по описа на ОС-Смолян. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Д.-Д., с което се поддържа, без мотиви, довод, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски по представен списък от 460 лв. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на спорния имот – 47 дка иглолистни гори от 94 000 лв.., поради което същата се явява процесуално допустима. Производството по чл. 108 ЗС е инициирано по иска на Д. г. с. Д. срещу А. С. К. и Е. С. А., с твърденията, че процесните иглолистни гори са държавна собственост, установено с влязло в сила Решение Nо 290 от 23.03.2007 година по гр.д. Nо 237/2005 г. на РС-Девин по чл. 108 ЗС. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че влялото в сила решение е годно основание за правото на собственост, тъй като е постановено при участието ,като страна –ответник по иска, на праводател на ищците-касатори С. П. ,който е разпоредил имота в хода на процеса срещу него. Закупеният имот- 47 дка иглолистна гора от несобственик обосновава извод за владение на имота без основание от ответниците, като са изложени и мотиви, че спрямо праводателя е признато, че не е собственик с цитираното решение поради доказана незаконосъобразността на реституционната процедура, извършена от ОСЗ по ЗВСГЗГФ по пътя на косвения съдебен контрол. Ответниците са противопоставили на правото на ищеца- Д., право на собственост придобито на основание покупко-продажба от лице, за което не са знаели, че не е собственик и непротивопоставимост на влязлото в сила решение за собственост спрямо праводателя им, поради неучастие по делото. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. При преценка на изложените решаващи мотиви на въззивния съд за уважаване на иска и тези по представеното Решение Nо 121 от 24.06.2011 год. по гр. възз.д. Nо 194/ 2011 год. по описа на ОС-Смолян, настоящият състав на ВКС не констатира противоречие, нито по въпроса за зачитане на силата на пресъдено нещо на влялото в сила решение, обвързващ прехвърлителя по сделка като страна и лицата, частни правоприемници, придобили права в хода на делото и незаместили праводателя си като ответник по иска-чл. 298 ал.2 ГПК във вр с чл. 226 ал.1 и ал.2 ГПК, нито по въпроса дали продажбата от несобственик е годно правно основание за придобиване право на собственост, при тезата на въззивния съд, че сделката е годно правно основание, но може да прехвърли собственост само и доколкото прехвърлителя-продавач е собственик на имуществото, което е разпоредено. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени, съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК, в доказания по представените писмени доказателства/ л. 16-18/ размер от 460 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия