Определение № 3279 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1520/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЖД-АГРО“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Р., против решение № 78 от 18.04.2025г. по в.гр.д. № 69/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, III състав, с което е потвърдено решение № 491 от 24.10.2024г. по гр.д. № 2140/2021г. на РС – Ловеч. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата 19 391,02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2337,88 лева – законна лихва върху главницата за периода от 09.09.2020 до 16.11.2021г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани процесуалноправни въпроси. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва касационната жалба, като прави възражение за нейната недопустимост с оглед цената на иска и търговския характер на делото, както и излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай въззивното решение е постановено по иск на „Дженерали Застраховане“ АД против „АЖД – АГРО“ ЕООД по чл.410, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 19 391,02 лева, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение за претърпени вреди от „България Фуудс“ ЕООД по сключен договор за имуществена застраховка „Всички рискове на имущество“ с полица № 0880180410000540 от 30.07.2018г. и ликвидационни разноски по обработка на преписката, и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 2337,88 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за периода от 09.09.2020 до 16.11.2021г. Искът е основан на твърдения, че щетите в застрахования обект са настъпили в резултат на възникнал пожар в зърнобаза на ответното дружество, което обуславя отговорността му спрямо застрахователя, тъй като е собственик на вещта, причинила вредата, и лице, което е било длъжно да упражнява надзор върху нея. Ищецът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква на основание застрахователен договор. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по имуществена застраховка, т.е. с едно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл.365 ГПК, като изрично изброените в разпоредбата търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Следва да се посочи, че ответникът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ответното дружество не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дадено в чл.2, ал.2 от КЗ. С оглед на размера на претендираните с исковете суми - 19 391,02 лева и 2337,88 лева, същите са под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., съответно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение