Определение № 211 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2405/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М. срещу решение № 86 от 09.06.2022г. по в.т.д. № 201/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която, като е отменено решение № Р-29 от 16.02.2021г. по т.д. № 217/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново, касаторът е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, солидарно с Е. М. М., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, сумата от 61 081. 64 лева, представляваща равностойността на 51 458. 84 швейцарски франка, част от главница по Договор за потребителски кредит № НL-39298 от 11.06.2008г., цялата в твърдян размер от 79 605. 08 швейцарски франка, със законната лихва, считано от 10.10.2018г. до окончателното плащане. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че вземането за главница е предсрочно изискуемо. Не е посочена хипотезата, на която се основава това. Клаузата относно предсрочната изискуемост е нищожна, тъй като за да се стигне до изискуемост на целия кредит, е достатъчно неизпълнението само на една вноска, която е по-малко от 0.075% от общия размер на кредита. Въззивният съд не се е произнесъл относно действителността на клаузата, което е процесуално нарушение. Не е надлежно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост - исковата молба е връчена на особен представител. Същевременно е недопустимо осъждането на касатора в български лева. Не е имало такова искане от банката. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.)Може ли да се счита за редовно отправено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост по договора за кредит изложение в обстоятелствената част на исковата молба без изрично отправено изявление или особено искане в нея? Касаторът сочи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд – решение № 60240 от 16.11.2021г. по гр.д. № 893/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 2.) Какъв е характерът на правото да се обяви предсрочна изискуемост по договора за кредит и в какъв срок следва да се извърши то? Погасява ли се по давност? Представлява ли неупражняването му в срок от 5 години от възникване на основанието, уговорено в договора (просрочие на една, две или повече вноски съгласно погасителния план), основание за погасяването му по давност? Според касатора по този поставен въпрос не е налице практика на ВКС, поради което той следва да бъде разгледан в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че на 11.06.2008г. между „Юробанк България“ АД (тогава с наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД), от една страна, и касатора и Е. М. М., от друга, е бил сключен Договор за потребителски кредит № НL-39298. По силата на договора (клаузата на чл. 2, ал. 1) банката е предоставила на касатора и Е. М. М. потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на 95 000 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – 80 034 швейцарски франка. Крайният срок за погасяване на кредита е бил 300 месеца – 18.06.2033г. (чл. 5). Погасяването на кредита се е извършвало във валутата, в която той е бил разрешен и усвоен – в швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2). С чл. 19, ал. 1 от договора е било предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Към датата на усвояване на кредита приложимият курс купува за швейцарския франк към лева на банката е бил 1. 1870. Към договора за кредит са били сключени допълнителни споразумения на 20.12.2011г., 12.09.2012г. и 24.09.2012г. Също съгласно въззивното решение към 13.04.2018г. кредитополучателите са имали просрочени задължения за главница от 9 278. 19 швейцарски франка. Последното плащане на вноска по погасителния план е било на 20.12.2011г., като е имало частично погашение на главницата и на 09.01.2013г. С нотариална покана, връчена на 02.08.2018г. по реда на чл. 47 от ГПК на двамата кредитополучатели, от името на банката е било направено изявление за предсрочна изискуемост на кредита. Въззивният съд е приел, че правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита е надлежно упражнено. Имало е неплатени 64 последователни месечни вноски и изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискумост, отправено с нотариална покана, е надлежно връчено. Дори и да се приеме, че не е налице връчване на нотариалната покана, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила чрез връчване на исковата молба. При констатация за общо останала неплатена главница от 79 605. 08 швейцарски франка и частично погасяване на част от падежиралите вноски поради изтекла погасителна давност (с падежи до 09.10.2013г., пет години преди датата на предявяване на исковете), в какъвто смисъл изрично и своевременно е възразил касаторът, за дължима главница е била приета сума от поне 51 458. 84 швейцарски франка, като след превалутиране (поради неравноправност на клаузите на договора, предвиждащи потребителят да носи валутния риск от промяна в курса на швейцарския франк към българския лев) – 61 081. 64 лева, представляващи равностойността на 51 458. 84 швейцарски франка по курса на банката към датата на усвояване на кредита. С оглед тези установени обстоятелства поставеният от касатора първи въпрос във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото този съд не е приел, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем единствено с предявяване на исковата молба. Напротив, прието е било, че изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискумост е било отправено преди предявяване на исковете, с нотариална покана. Във връзка с поставения въпрос не е налице и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практика на Върховния касационен съд. Решението по гр.д. № 893/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. потвърждава възможността при изявление в исковата молба по чл. 432, ал. 1 от ТЗ, тя да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на кредита В случая в исковата молба от банката е било направено изявление за предсрочна изискуемост, при условие че бъде преценено, че правото за обявяване на предсрочна изискуемост по договора за кредит не е упражнено надлежно преди предявяване на исковете, съгласно изпратената нотариална покана. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Поставеният от касатора втори въпрос в частта относно характера на правото да се обяви предсрочна изискуемост по договора за кредит също не може да бъде приет като обуславящ изхода на делото, тъй като е формулиран общо и хипотетично, без връзка с правните изводи на въззивния съд. Същевременно този съд не се е произнасял относно това дали правото се погасява по давност и при какви условия. Съдът не е дължал и отговор на такъв въпрос. До подаване на касационната жалба не са правени възражения относно срока, в който банката е упражнила правото си да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, а давността не се прилага служебно (чл. 120 от ЗЗД). По отношение на въпроса за характера на правото да се обяви кредит за предсрочно изискуем, не е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На въпроса е отговорено в тълкувателни решения, съставляващи задължителна практика на ВКС (мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г., т. 2 от Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2017г. по тълк. дело № 3/2017г. и т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика, най-общо, правото да се обяви банков кредит за предсрочно изискуем е изрично установено в закона преобразуващо право (чл. 432, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 71 от ЗЗД), което се упражнява извънсъдебно от банката, в чиято полза е предвидено. Като последица банката може да иска изпълнение преди уговорения срок и кредитополучателят е в забава по отношение на целия кредит. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваната част. Воден от горното съдът