Определение № 47 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 347/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агрокоз“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1102 от 11.11.2022 г. по в. гр. д. № 1091/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 993 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 6694/2021г. на Бургаски районен съд в частта, с която по предявения от ответника „Агро-ид“ ООД, [населено място] насрещен иск „Агрокоз“ ЕООД е осъдено да заплати на „Агро-ид“ ООД сумата от 21 000 лв., представляваща част от общо задължение по издадени и неплатени фактури с №№ 10307/14.07.2021 г., 10306/14.07.2021 г., 10305/13.07.2021 г. и №10304/10.07.2021 г. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:„1. Относно преценката на свидетелските показания при заинтересованост на свидетелите, както и дали те пряко са възприели фактите, които доказват?; 2. Кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания?; 3. Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?; 4. За прилагането на чл. 172 ГПК при обсъждане на свидетелски показания на роднини на страните?; 5. По задължението на съда да обсъди противоречиви свидетелски показания?; 6. Допустимо ли е съдът да направи преценка на заинтересоваността на свидетел, без да изследва въпроса за наличието на непосредствена облага за него от решаване на делото в полза на страната, която го е посочила като свидетел?; 7. Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно само части от свидетелските показания, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти?; 8. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“. Касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на решения на ВКС по гр. д. № 2644/2018 г., IV г. о., гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., т. д. № 1449/2020 г., II т. о. и гр. д. № 165/2020 г., IV г. о.; по въпроса по т. 2 – на решения на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о., гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., гр. д. № 759/2010 г., II г. о. и гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о.; по въпроса по т. 3 – на решение по т. д. № 1012/2011 г. на ВКС, II т. о. и на решение по гр. д. № 6232/2015 г. на ВКС; по въпроса по т. 4 – на решения на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., гр. д. № 1/2013 г., IV г. о. и гр. д. № 3260/2021 г.; по въпроса по т. 5 – на решение на ВКС по гр. д. № 91/2020 г., IV г. о.; по въпроса по т. 6 – на решение на ВКС по т. д. № 1871/2014 г., II т. о.;, по въпроса по т. 7 – на решение на ВКС по гр. д. № 3719/2018 г., I г. о. и по въпроса по т. 8 – на решения на ВКС по гр. д. № 978/2021 г., III г. о., гр. д. № 1733/2010 г., IV г. о. и по гр. д. № 166/2011 г., IV г. о. Ответникът по касационната жалба „Агро-ид“ ООД, [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Бургаски окръжен съд е приел, че по делото са представени издадени от ищеца по насрещния иск „Агро-ид“ ООД фактури №10307/14.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г. и №10304/10.07.2021г. за продадени стоки и извършени услуги в полза на ответника по насрещния иск „Агрокоз“ ЕООД на обща стойност 52 694, 97 лв., както и издадени въз основа на посочените фактури подписани от представители на двете страни приемо-предавателен протокол от 12.07.2021 г., стокова разписка №110/14.07.2021 г., стокова разписка №106/13.07.2021 г. и стокова разписка № 76/10.07.2021 г. Въз основа на показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М. М., бивш управител на ищеца по насрещния иск, съдът е установил, че страните по делото са имали трайни търговски отношения във връзка със закупуване на произведените в мандрата на „Агро-ид“ ООД млечни продукти. В решението е отразено, че съгласно показанията на свидетеля той и технологът на мандрата присъствали на предаването на стоките по процесните фактури, което било осъществено на шофьора на буса на „Агрокоз“ ЕООД, в който на няколко курса било натоварено заявеното от последния за закупуване количество сирене и кашкавал, произведено в мандрата, както и че за натовареното количество били издадени всички необходими документи – товарителници, приемо-предавателен протокол и документи за годност на стоките и изпълнение на изискванията на Закона за храните. В обжалваното решение са обсъдени и показанията на свидетелката Т. Б. – технолог на дружеството ищец по насрещния иск, съгласно които тя е присъствала при предаването и натоварването на продуктите, предмет на сделката с „Агрокоз“ ЕООД. От показанията на посочената свидетелка е установено, че стоките са натоварени на бус, управляван от лице - представител на получателя, чийто имена били посочени в издадените от продавача документи. В решението е прието, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза процесните фактури са на обща стойност 52694,97 лв., осчетоводени са само от ищеца по насрещния иск, като по тях е платено ДДС, но не е извършено плащане от ответника. При тази фактическа установеност въззивният съд е приел, че между страните по делото са съществували правоотношения по договори за търговска продажба на млечни продукти, за които ищецът по насрещния иск е издал процесните фактури. Окръжния съд е посочил, че фактурите не са подписани от представител на получателя ответник по насрещния иск, но подписът във фактурата не е неин задължителен елемент съгласно Закона за счетоводството, а в чл. 114, ал. 1 ЗЗДС издателят на фактурата /тъй като в случая сделката се облага с ДДС/ има задължение да посочи само индивидуализиращи белези на получателя, без да има изискване той или негов представител да положат подпис под фактурата. Решаващият състав е счел, че липсата на подпис и осчетоводяване на процесните фактури при ответника по насрещния иск водят до извод, че същият извънсъдебно не е признал вземането на ищеца по тях. Посочил е обаче, че липсва пречка последният да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства твърденията си за извършена в полза на насрещната страна доставка на стоките по същите фактури на посочената в тях стойност. С оглед обсъдените приемо-предавателен протокол и стокови разписки, носещи подписите на представители на двете страни, и съответстващите на писмените доказателства показания на разпитаните в двете инстанции свидетели въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за предаване на стоките по процесните фактури на представител на „Агрокоз“ ООД. Изложени са съображения, че неосчетоводяване на фактурите от ответника „Агрокоз“ ЕООД не се отразява на установените обстоятелства, че е получил стоките по тях на посочените дати и без забележки. Като е съобразил предписаното от разпоредбата на чл. 327 ТЗ, въззивният съд е заключил, че за „Агрокоз“ ЕООД въз основа на възникналите търговски правоотношения с ищеца по насрещния иск „Агро-ид“ ООД се е породило задължение за заплащане на цената на стоките по процесните фактури за предявената в настоящото исково производство частична стойност от 21 000 лв. от общата дължима сума от 49 614, 97 лв., за изпълнение на което ответникът по насрещния иск не е представил доказателства. По тези съображения предявеният насрещен иск е счетен от въззивния съд за основателен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани и както и самият касатор сочи могат да бъдат обобщени като въпрос относно приложението на чл. 172 ГПК. Този въпрос е поставен във връзка с оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е ценил показанията на свидетелите М., бивш управител на търговското дружество ищец по насрещния иск, и на свидетелката Б., технолог на същото дружество, които са заинтересовани от изхода на спора, игнорирал е част от заявеното от свидетелите, не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите и противоречията между гласните доказателства и останалите събрани по делото доказателства. Съгласно посочените от касатора решения на ВКС относимите и допустими гласни доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В решение № 131 от 12. 04. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о. /на което касаторът се позовава в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ е дадено разрешението, че заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Изводите на въззивния съд относно предаването на стоките по процесните фактури от ищеца по насрещния иск на представител на ответника в мандрата на „Агро-ид“ АД са основани на показанията на свидетелите М. и Б., разпитани съответно в първоинстанционното и въззивното производство, които решаващият състав е преценявал с оглед останалите събрани по делото доказателства, а именно издадените от ищеца по насрещния иск фактури и подписаните от представители на двете страни приемо-предавателен протокол и стокови разписки, като съдът е отчел възможната заинтересованост на свидетелите. С оглед изложеното не може да се направи извод, че съдът се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения значим за делото въпрос. Дали съдът правилно е интерпретирал показанията на свидетелите в атакуваното решение и дали действително липсва противоречие във възпроизведеното от свидетелите, както и между гласните доказателства и останалия доказателствен материал по делото не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът по т. 3 от изложението на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за конкретното дело, тъй като към момента на депозиране на неговите показания свидетелят М. не е бил законен представител на търговското дружество ищец по насрещния иск. Както се посочи, въззивният съд е отчел обстоятелството, че посоченият свидетел е бивш управител на дружеството страна по делото и е преценявал показанията му с оглед на всички други данни по делото, като е имал предвид възможната му заинтересованост, съобразно правилата на чл. 172 ГПК. Въпросът по т. 8 от изложението на касатора се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които посочените от касатора и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. При постановяване на въззивното решение, окръжният съд се е съобразил с тази задължителна и постоянна практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос, с оглед на което не е налице допълнителното основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във въззивния акт е посочено, че се препраща към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение, но решаващият състав е изложил и собствени мотиви от фактическа и правна страна, като подробно е обсъдил въззивните оплаквания на ответника по насрещния иск касатор в настоящото производство. Доколкото по-голямата част от доводите, в контекста на които е поставен въпросът, касаят обсъждането на свидетелските показания следва да бъде съобразено изложеното по релевантния въпрос относно приложението на чл. 172 ГПК. Що се отнася до оплакването, че съдът не е взел становище по доказателствената стойност на представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, то категорично се опровергава от мотивите на въззивния акт. В тях се отчита обстоятелството, че представените по делото фактури са подписани само от издалия ги продавач, както и констатацията на експерта по съдебно-счетоводната експертиза, че фактурите не са осчетоводени от ответника по насрещния иск, като с оглед посоченото изводите на съда относно пораждането и съществуването на спорното материално право са основани и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация „Агро-ид“ ООД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 21. 02. 2023 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение