Определение № 658 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6359/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Е. Х. срещу определение № 943 от 15.09.2014 г., по ч. гр. д. № 724 /2014 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане № 4352 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 2911 /2010 г. на Хасковския районен съд, г.о., с което е върната частна жалба на Г. Е. Х. поради неотстранени нередовности. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено, като излага основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, което ще бъде обсъдено по-долу. Насрещните страни не са подали писмен отговор. Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е срещу подлежащо на обжалване при условията на чл.280,ал.1ГПК определение, в срок, от страна по делото, която има правен интерес да обжалва и е редовна. В. съд е приел че обжалваното разпореждане е законосъобразно, защото частната жалба е с противоречиво съдържание и нередовностите не са отстранени след законосъобразни указания в определения от закона срок. В. съд е изложил следните конкретни съображения: Върнатата частна жалба (л.9 по ч. гр. д. № 724 /2014 г. на Х.) е била подадена срещу разпореждане от 04.07.2014 г. (л.25 по ч. гр. д. № 724 /2014 г. на Х.), с което е върната въззивната жалба на Г. Е. Х. срещу постановеното първоинстанционно решение от 07.05.2013 г., че съдържанието на частната жалба е било противоречиво, поради което съдът законосъобразно я е оставил без движение с разпореждане от 17.07.2014 г. (л.12), като е указал в какво се състоят нередовностите: частният жалбоподател да представи доказателства за на Х. платена държавна такса в размер на 15 лева, да уточни петитума на частната жалба, като посочи срещу разпореждането за връщане на коя негова въззивна жалба е подадена, да представи препис от ч.ж. за връчване. С молба от 29.07.2014 г. (л.15) жалбоподателят не е отстранил последната указана нередовност – поискал е да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат уважени претенциите му по сметки. Частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос по приложението на чл.39,ал.1 ГПК: дали когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията (съдебен адресат), или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника и твърди, че решението по делото е връчено на лице, което не е посочено (от него) и в не е посочено в какво качество му е връчено съобщението, с което е допуснато противоречие със следните определения на ВКС: № 485 /07.05.2009 г. по гр.д. № 397 /2009 г., І г.о., № 350 /24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 362 /2009 г., І г.о., № 519 /06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 489 2009 г., ІІІ г.о. и с определение № 367 /26.02.2010 г. по ч.гр.д. № 361 /2010 г., І САС. Въпросът не е обуславящ въззивното определение, с което са разрешени единствено въпросите дали частната жалба на Г. Е. Х. е била нередовна, дали указанията за отстраняване на нередовностите са били законосъобразни и дали нередовностите са били отстранени или не в срок след съобщаване на указанията. И. въпрос се отнася до съществото на частната жалба, която не е разгледана и при извод за законосъобразност на разпореждането за връщане, не е следвало да бъде разглеждана по същество. Т.к. изведеният въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното разпореждане за връщане, не е осъществено наведеното основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списък за разноски и доказателства за разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав