Определение № 374 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2254/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД срещу решение № 3321 от 30.05.2025г. по в.гр.д. № 9326/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20027869 от 06.04.2022г. по гр.д. № 36305/2020г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение дружеството е осъдено да заплати на П. К. Г. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 9 779. 15 лева (с равностойност 5 000 евро), подлежащ на връщане депозит по Договор за депозит от 11.12.2019г. поради несключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (ателие № 15 в Секция 1 на шести етаж) в Комплекс „80 Тинтява“, [населено място], със законната лихва за забава от датата на исковата молба (07.08.2020г.) до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. При постановяването му от въззивната инстанция не са обсъждани представените още с отговора на исковата молба доказателства – имейл от 09.03.2020г. от ищеца, потвърждаващ, че му е бил представен проект на предварителен договор още преди подписването на договора за депозит, което е удостоверено и в самия договор; имейл от 18.03.2020г., съдържащ като прикачен файл разрешение за строеж; както и уведомление изх. № 2658/02.04.2020г. и обратна разписка със заявена от дружеството претенция за плащане на неустойка по чл. 10 от договора.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?

2. Съставлява ли процесуално нарушение и основание за необоснованост на решението непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда?

Във връзка с въпросите касаторът се позовава на решение № 401 от 11.01.2012г. по гр.д. № 327/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 337 от 28.04.2010г. по гр.д. № 950/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно които в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои намира за установени и кои – за недоказани. Непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод, съставлява процесуално нарушение.

Въззивното решение се определя и като очевидно неправилно.

От насрещната страна П. К. Г. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск на П. К. Г. за осъждане на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД да заплати сумата от 9 779, 15 лева, представляваща даден от него депозит по сключен между страните Договор за депозит от 11.12.2019г. Претендирана е и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2020г., до окончателното плащане. Изложените в исковата молба твърдения са били за наличието на сключен такъв договор и заплащане от ищеца на 9 779, 15 лева (равностойност на 5 000 евро) въз основа на него. До 20.02.2020г. ответникът е следвало да придобие право на строеж и да представи на ищеца копие от разрешение за строеж в жилищна сграда с търговско наименование “Комплекс 80 Тинтява“ в [населено място], както и между страните да бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба на обект в сградата. Това не е било направено до 20.02.2020г., при което, според ищеца, е бил приложим чл. 13 от договора. Платената от него сума е следвало да му се върне обратно. Съгласно нотариална покана от 18.06.2020г. сключеният договор за депозит е бил развален.

С отговор на исковата молба, чието съдържание също е било възпроизведено от въззивния съд, е било оспорено наличието на предпоставки за разваляне на договора за депозит. Разрешение за строеж е било издадено, а проект на предварителен договор е бил представен от ответника още при сключване на договора от 11.12.2019г. „Грийнлайф Плейс“ ЕООД е възразило още, че ищецът неоснователно е отказал сключването на предварителния договор, поради което и за дружеството е възникнало правото, съгласно чл. 10 от договора, да задържи дадената парична сума като неустойка.

При тези изложени обстоятелства относно направените от страните твърдения, доводи, възражения и оспорвания, въззивният съд е приел, че правната квалификация на водения иск е по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД – относно дадена престация в период на преговори за сключване на договор, който впоследствие не е бил сключен. Уважаването на иск с такава квалификация, според въззивния съд, се е обуславяло от наличието на следните материални предпоставки: процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; постъпила е в имуществения комплекс на ответника и това разместване на блага е извършено с оглед неосъществено основание. Тези предпоставки е следвало да бъдат доказани от ищеца. В доказателствена тежест на ответника е било установяването, че е налице основание, което да обоснове имущественото разместване (задържане от ответника на претендираната сума).

Въззивният съд е изложил подробно обстоятелствата относно сключването на Договора за депозит от 11.12.2019г. и неговото съдържание. Съгласно уговореното между “Грийнлайн Плейс“ ЕООД (оферираща страна) и П. К. Г. (приемаща офертата страна или клиент) дружеството е трябвало да реализира чрез застрояване недвижим имот, представляващ “Комплекс 80 Тинтява“ [населено място], като в срок до 20.02.2020г. между страните бъде подписан предварителен договор за покупко-продажба на имот в комплекса, представляващ ателие № 15. Сключването на договора е било гарантирано с плащането на депозит от страна на клиента, който се е считал за валидно извършен чрез осъществяване на плащане на сумата от 5 000 евро в момента на подписване на договора по банкова сметка на офериращата страна. Съгласно чл. 7 от договора той е бил сключен за срок до 20.02.2020г., а в чл. 9 е било предвидено, че клиентът се задължава да подпише предварителен договор за покупко-продажба не по- късно от посочената крайна дата на валидно действие на депозита съгласно чл. 7 или до 20.02.2020г. и след представяне на копие от влязлото в сила разрешение за строеж на имота. В чл. 10 е било предвидено, че ако клиентът не подпише или откаже да подпише предварителния договор без основателни причини в срока по чл. 7, клиентът дължи на офериращата страна обезщетение за неизпълнение, представляващо неустойка в размер на сумата, платена като депозит съгласно чл. 6 от договора – 5 000 евро, като офериращата страна има право да прихване сумата на дължимото обезщетение от сумата на платения депозит, за което отправя изрично волеизявление до клиента. Съгласно чл. 11 от договора, в случай че в срока по чл. 7 бъде подписан предварителен договор за покупко-продажба за имота, предмет на договора, платената сума като депозит в размер на 5 000 евро не се е включвала в цената на имота и офериращата страна е връщала тази сума на клиента. В чл. 12 е било предвидено, че офериращата страна се задължава да изготви проект на предварителния договор и да предложи същия за подпис на клиента в срока по чл. 7, като с подписването на договора за депозит клиентът е декларирал, че е запознат с текста на цитирания проект на предварителния договор и приложението към него за състоянието, в което ще бъде предаден имотът на клиента при получаване на акт образец 16 за сградата и/или подписване на окончателния договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт. Съгласно чл. 13 от договора, в случай че офериращата страна не изпълни ангажимента си да се сдобие с влязло в сила разрешение за строеж до 20.02.2020г., задълженията на клиента по т. 3, т. 9 и т. 10 от договора за депозит са се отменяли, в който случай офериращата страна е възстановявала сумата по платения депозит на клиента или страните са подписвали допълнително споразумение с нов срок по взаимно съгласие.

Също според изложеното от въззивния съд между страните не е било спорно, а и се е установявало от представените по делото доказателства, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата от 9 779, 15 лева.

Спорният въпрос, който е очертавал и предмета на въззивната проверка, е бил определен от състава на Софийски градски съд като такъв относно наличието на основание ответникът да задържи получената парична сума. Такива обстоятелства са били отречени като установени. По-конкретно от въззивния съд е било отречено наличието на предпоставките на чл. 10 от Договора за депозит за дължимост от ищеца на неустойка. Въззивният съд е посочил, че действително съгласно чл. 10 от договора такова право е уредено в полза на ответника, но за да възникне то, е било необходимо клиентът да не подпише предварителния договор без основателна причина. В случая до 20.02.2020г. от ответника не е било представено влязло в сила разрешение за строеж, нито е бил подписан предварителен договор. Обстоятелството, че разрешението за строеж е било издадено в срок, предхождащ изтичането на уговорения в договора срок, само по себе си не е сочило на изпълнение на поетото от него съгласно чл. 9 от договора задължение. По делото не се е установявало също ответникът да е представил до 20.02.2020г. предварителен договор за подпис на купувача. Наведените от него възражения в този смисъл не са се подкрепяли от представените по делото доказателства.

В обобщение въззивният съд е заключил, че не се е установявало купувачът да е неизправна страна по договора. Напротив, ответникът не е изпълнил поетите по силата на договора задължения в срок до 20.02.2020 г., след изтичането на който договорът се е прекратил по право. По делото не се е установило от ответника, чиято е била доказателствената тежест, наличието на основание да задържи получената парична сума. Поради това предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, според въззивния съд, е бил изцяло основателен и доказан.

С отговора на исковата молба от ответника е бил представен имейл от П. К. Г. от 09.03.2020г., съдържащ изявление, че е разгледал проекта на предварителен договор, представен преди подписването на договора за депозит, но това, според посоченото в електронния документ, е бил „проект“, който не е довършен, обхваща определена рамка на текст и се предполага, че търпи корекции. Допълнително от ищеца са били изложени възражения срещу договора, настояване за промени в него и искания за обяснения относно отделни клаузи. От ответника „Грийнлайф Плейс“ ЕООД е бил представен също имейл от 18.03.2020г. на дружеството, съдържащ като прикачен файл разрешение за строеж. Представено е било и уведомление изх. № 2658/02.04.2020г. на дружеството, получено на 03.04.2020г., съгласно което то е изразило воля да задържи сумата от 5 000 евро, тъй като ищецът неоснователно е отказал сключването на предварителен договор и дължи неустойка от 5 000 евро, съгласно чл. 10 от договора за депозит.

При тези установени обстоятелства не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора два процесуалноправни въпроса. Уточнени и конкретизирани с оглед правомощията на касационната инстанция, въпросите на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД съдържат питане дали въззивният съд дължи обсъждането на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, като мотивира решението си. В контекста на задълженията на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Софийски градски съд процесуални нарушения при обсъждане на всички събрани доказателства, въпросите отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по тези въпроси не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Действително в мотивите си въззивният съд не е обсъдил изрично уведомление изх. № 2658/02.04.2020г. на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД, но е било подробно обсъдено възражението на дружеството относно правото му да задържи сумата от 5 000 евро като неустойка по чл. 10 от Договора за депозит. В същия смисъл е било и изявлението по уведомлението от 02.04.2020г. – за неоснователен отказ на ищеца П. К. Г. за сключване на предварителен договор и дължима от него неустойка от 5 000 евро, която подлежи на прихващане със сумата по депозита.

Необсъждането на имейла от 18.03.2020г. на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД, съдържащ като прикачен файл разрешение за строеж на “Комплекс 80 Тинтява“ [населено място], не е съществено с оглед мотивите на въззивния съд в решението му. Съгласно изложеното от въззивния съд релевантно е било представянето на документа до 20.02.2020г., а не снабдяването на дружеството с разрешението като част от техническата документация за изграждания комплекс.

Същото е по отношение на имейла от П. К. Г. от 09.03.2020г., съдържащ негово изявление, че е разгледал проекта на предварителен договор, представен преди подписването на договора за депозит, което е било удостоверено и в самия договор. Решаващ мотив за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е било обстоятелството, че до 20.02.2020г. страните не са сключили предварителен договор за продажба на ателие № 15 в Секция 1 на шести етаж в Комплекс „80 Тинтява“, [населено място], което с оглед прекратяване на договора за депозит с изтичане на неговия срок (съгласно уговорката на чл. 7), е обосновавало връщане на внесения депозит. Не се е касаело за неоснователен отказ за сключване на предварителен договор от страна на ищеца по чл. 10 от Договора за депозит, обосноваващо задържане на депозита от дружеството, а за липса на постигнато общо съгласие по условията на такъв предварителен договор. Това всъщност сочи и съдържанието на имейла от 09.03.2020г. Въззивният съд не е възприемал задължение за ищеца да подпише предоставения му при сключването на договора за депозит проект на предварителен договор.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.

От името на П. К. Г. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 1 000 лева по договор за процесуална защита и съдействие от 21.10.2025г., сключен с адвокат П. Н. П.. С оглед изхода на делото тези разноски, в еврова равностойност от 511. 29 евро, следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът