Определение № 3435 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците по иска Н. А. С., Д. О. С. и “Агро фарм къмпани” ООД, чрез адвокат В. П., срещу решение № 14 от 11.01.2023 г. по в.гр.д.№ 742/2022 г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 8047 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 2257/2019 г. на РС – Петрич, предявеният от Б. С. М. и Е. С. Т. против Н. А. С. и Д. О. С. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], с площ от 7602 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план 095010, е уважен в установителната му част, като е признато за установено, че Б. С. М. и Е. С. Т. са собственици на по 1/8 идеална част, на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ, на описания имот, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от Б. С. М. и Е. С. Т. против „Агро фарм къмпани“ ООД иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху описания по-горе имот, е уважен в установителната част (общо за 1/4 ид.ч.) и в осъдителната част, както и в частта, с която е отменен нотариален акт № 087, рег. № 2534, н.д. № 84/2016 г. до размер на 1/4 идеална част от признатите със същия права. Насрещните страни Б. С. М. и Е. С. М., в депозиран чрез адвокат Т. Т. отговор, поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, от фактическа страна, че ищците Е. Т. и Б. М. са внучки на Н. Т. Ф. (починал на 01.01.1981 г.) – дъщери на сина му С. Н. Т. (починал на 21.12.2010 г.). Общият наследодател Н. Ф. е имал още три деца: К. Н. – починала на 04.08.2008 г. и оставила син; И. Т. – починала на 15.05.2003 г. и оставила двама сина; Л. Ф. – починал на 12.05.1985 г. и оставил съпруга с две деца. С решение № 1848/28.01.2000 г на ПК-Петрич, влязло в сила на 18.09.2002г., вписано г в СВ при РС-Петрич на 16.12.2002, и скица към него, на наследниците на Н. Ф. е възстановена собствеността с план за земеразделяне върху процесния имот - нива, находяща се в землището на [населено място], м.”О.”, с площ от 7.601 дка, съставляваща имот № ***по плана за земеразделяне, при граници: имот № ***-полски път общинска собственост; имот № ***-полски път общинска собственост; имот № ***- нива на К. Д. Д.; имот № ***- нива на наследниците на Т. А.; имот № ***- нива на наследниците на Ив. М.. Към постановяване на реституционното решение около 50% от имота е бил засаден с овощни насаждения – праскови, съгласно удостоверение, издадено от ОСЗГ - Петрич. Самолетното заснемане през 2006 г., 2011 г., 2013 г. и 2017 г. не съдържа данни за обработването на имота. С нотариален акт № 87/13.06.2016 г. ответникът Н. С. е признат за собственик по давност на процесния имот, а с нотариален акт № 130/17.08.2016 г., заедно със съпругата си Д. С., продал имота на “Агро фарм къмпани” ООД. Не се спори, а е установено от събраните гласни доказателства, че понастоящем имотът се владее само от дружеството. Показанията на разпитаните по делото свидетели (Т., О. и В.), допуснати на ответниците-физически лиза за установяване на възражението им, че към продажбата на имота са придобили собствеността върху същия по давност, съдът е възприел за бегли, повърхностни и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Св. Т. сочи за извършено плащане на суми от ответника на наследниците на Н. Ф., без да може да уточни размера на платените суми, времето на плащане, уговорки със собствениците. В показанията на останалите двама свидетели се съдържат данни за осъществявани от С. и „Агро фарм къмпани“ ООД фактически действия върху имот (обработване на нива, засаждане с люцерна), които действия са откъслечни, със спорадичен характер, не са уточнени във времево отношение, липсва и конкретизация относно обработваната нива. От правна страна съдът е приел, че ищците са собственици общо на 1/4 идеална част от процесния имот (всяка от тях на по 1/8 идеална част), която са придобили по наследство от баща си С. Н. Т., който към смъртта си е бил придобил 1/4 идеална част от правото на собственост по наследство от баща си Н. Ф. и реституция по ЗСПЗЗ. Решението на ПК, придружено със скица на имота, има конститутивно и вещноправно действие и легитимира лицата, в полза на които е постановено, като собственици на реституираните земеделски земи. За недоказано и неоснователно е намерено направеното от ответниците-физически лица възражение за придобивна давност. Прието е, че събраните гласни доказателства не установяват Н. и Д. С. да са владели процесния имот от 2006 г. до продажбата му на ответника-търговско дружество през 2016 г. Представеният нотариален акт № 87/2016 г., с който ответникът Н. С. е бил признат за собственик по давност на спорния имот, не създава, а констатира права, като верността на извода на нотариуса за придобито право на собственост на оригинерно основание се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. По тези съображения въззивният съд е приел, че исковете по чл. 108 ЗС, предявени срещу Н. С. и Д. С., следва да се уважат само в установителните им части и само за по 1/8 идеална част за всяка от ищците, а исковете по чл. 108 ЗС срещу „Агро фарм къмпани“ ООД следва да се уважат в установителните части – за по 1/8 идеална част от правото на собственост, а в осъдителните – за целия имот. Съсобственик на имот може да ползва целия имот и да предяви ревандикационен иск срещу трето на съсобствеността лице за целия имот, а не само до размера на притежаваната идеална част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „При конкуренция на придобивните основания на страните, следва ли съдът да изследва задълбочено придобивните основания на всяка една от страните и в тази връзка да обоснове всички правнорелевантни факти по отношение правото на собственост“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Съгласно приетото в т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице, доколкото въпросът е свързан с приложението на чл. 235, 236, 269 ГПК и е обсъждан в множество актове на ВС и на ВКС, както и в тълкувателни решения. Формираната практика със задължителен и незадължителен характер, не се нуждае от промяна като неактуална, неправилна или по друга причина, а процесуалните норми, във връзка с прилагането на които е създадена, са ясни и недвусмислени. Доколкото действията на въззивния съд са в съответствие с формираната практика, не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд са мотивирани от две групи съображения: първата група е свързана с осъществяване на фактическия състав на придобивното основание, на което са се позовали ищците – реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, а втората – с неоснователност на релевираното от ответниците правоизключващо възражение за придобивна давност. При направения от въззивния съд извод за придобиване на право на собственост от ищците върху 1/4 идеална част от процесния имот, което не е загубено поради придобиването му от ответниците в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, конкуренция на твърдените от двете страни вещни права върху един и същ имот е разрешена съобразно фактите по делото, при отчитане на законовите норми, които я уреждат, и практиката на ВКС. При този изход на делото жалбоподателите Н. А. С., Д. О. С. и “Агро фарм къмпани” ООД следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Б. С. М. и Е. С. М. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,