Определение № 1020 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 203/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против решение №124 от 01.11.2022 г. по т.д. № 240/2022г. на Русенски окръжен съд. Ответникът по касация- Р. Д. Й., чрез пълномощника си – адв. Н. Т. е на становище, че решението е недопустимо, поради това, че попада в ограничението по чл.280,ал.3 ГПК, тъй като спорът е търговски, а цената на иска е под предвидения за тези спорове минимум. Изложени са и съображения, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима, с оглед изричната разпоредба на чл.113 ГПК. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Д. Р. е поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Страната е смесила основанията за правилност на акта, с тези по допускане на касационно обжалване, като е възпроизвела текста на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК и този на чл.281,ал.1 ГПК. Накратко е интерпретирала мотивите на въззивният съд като е посочила, че съдът бил приел, че разпоредбата на чл.11,ал.1, т.12 ЗПК изисквала кредиторът да предостави погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, като този извод бил неправилен. В тази връзка решението противоречало на решение №108/22 по гр.д.3253/21 на ВКС ІІІ г.о., както и на решение на СЕС – С331/18, от които е изведен като решаващ извод- че не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване за всяка погасителна вноска отделно на лихва и главница. Т.е., че не трябва да бъде уточнявано под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, лихвите и другите разходи. Развити са подробни съображения за това, че съдът неправилно бил приложил и нормата на чл.10,ал.1 ЗПК. Други доводи по основанията за допускане на касационно обжалване не са отбелязани като въведени от касатора. В останалата си част, касационната жалба съдържа изцяло касационни доводи, така определени и от страната. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. ОСГТК на ВКС с ТР№ 1 /09г. т.1, определя като необходим елемент от преценката за допускане на въззивното решение до касационно обжалване формулирането на правен въпрос. Същият е определен като такъв свързан с решаващите мотиви на състава,обусловили обжалвания правен резултат. Неговото формулиране е задължение на касатора и едва след въвеждането му е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което следва да бъде преценявано, с оглед дадените хипотези в т.1-3 на текста, тъй като не решението, а правният въпрос следва да е разрешен в противоречие с разрешенията му, дадени от ВКС, респ.ВС в конкретно посочени актове, респективно в противоречие с разрешаването на същия въпрос от СЕС / съобразно посочените основания от касатора/. Същата тълкувателна практика определя и правната последица от липсата на такъв въпрос- недопускане на решението до касационно обжалване. В случая, касаторът не е поставил правен въпрос, като такъв не съставляват оплакванията му за неправилност на акта, която не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство, поради което и само на това основание, липсата на предпоставка като общ критерий има за правна последица недопускане на решението до касационно обжалване. Извън това, за пълнота следва да се отбележи, че касаторът не обосновава адекватни доводи и по допълнителния критерий, тъй като сочената практика е относима само към едни от решаващите изводи на състава и дори и съобразена, не би променила постановения правен резултат. По отношение на изводите относно яснотата при формиране на ГПР страната нито е поставен правен въпрос, нито е въведен допълнителен критерий. Вместо това, са развити оплаквания за неправилност на акта, които както вече бе отбелязано не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Следователно, при така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение