Определение № 805 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. М. С. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1193/ 16.07.2010 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумите по издаден на осн.чл.237, б.”к” ГПК/ отм. в полза на ответника/ изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год., възлизащи на 1058.85 лв. - цена на доставена но неплатена топлинна енергия за периода 01.02.2004 год.- 31. 03.2007 год.; 349 лв.- обезщетение за забава за периода 01.04.2004 год. -14.01.2008 год. и деловодни разноски от 98.18 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с допускане на доказателствата по делото и преценката на доказателствената им сила и на материалния закон- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на спора въпроси на материалното право-“ дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на „периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл.111,б.”в” ЗЗД” е в противоречие със задължителната съдебна практика, материализирана в решение № 168 от 22.12.2009 год., по т. д. № 408/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС – арг. от т.2 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Същевременно според касатора обстоятелството, че даденото от ПОС разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с наличие процесуална възможност за промяна на материалната доказателствена сила на изходящ от страната частен документ чрез допусната специализирана експертиза ,противоречи на трайно установената практика на ВКС обуславя допускане на касационното обжалване и на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като израз на визираното противоречие са посочени 4 влезли в сила решения на ІІ т.о. на ВКС и на ІІІ г.о. на ВКС, с условието, че при отсъствие на пълно идентичност между разрешените с цитираните съдебни актове и обжалваното решение на ПОС процесуалноправни въпроси, поставеният от касатора въпрос на процесуалното право се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според изложеното, е приложим и по отношение на материалноправния въпрос, а именно: „при отсъствие на материалноправна облигационна връзка между страните, респ. прекъсната такава преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и ЗЕ, последната счита ли се автоматично възникнала, съответно възстановена по повод на доставките на топлинна енергия?”, тъй като по същия отсъства съдебна практика. Ответната по касационната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК/ в редакцията на нормата преди изменението и в ДВ бр.100/2010 год./ въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по издаден в полза на ответното ТД изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. ПОС е приел, че независимо от предприетото през 1996 год. демонтиране на всички отоплителни уреди в жилището на ищеца по установения в закона ред, то последният е потребител на топлинна енергия при условията на § 69, ал.10 от ПЗР на ЗИДЗЕЕ, поради което в негова тежест е възникнало задължение за плащане стойността на „такса мощност” и отдадена от сградната инсталация топлинната енергия за посочения период от време, като конкретният размер на дължимите суми е съобразен със неоспореното от страните заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Позовавайки се на отсъствие на периодичност в характера на претендираното вземане въззивният съд е преценил като неоснователно и направеното от ищеца възражение за давност, основано на чл.111, б.”в” ЗЗД, като е приел, че в случая е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Следователно решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с характера на вземанията за потребена топлинна енергия и приложимата към тях погасителна давност попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие с цитираното решение на второ търговско отделение на ВКС № 168/22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и със служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, ТК, постановени по същия процесуален ред и имащи задължителен характер: № 71/ 23.06.2011 год., по т.д.№ 628/2010 год. на І-во т.о.; № 111/ 08.10.2010 год., по т.д.№ 1068/2009 год. на І-во т.о.; № 173 от 28.10.2010 год., по т.д.№ 1095/ 2009 год. на ІІ-ро т.о.; № 172 от 23.12.2010 год., по т.д.№ 180/2010 год. на І-во т.о., № 31/09.09.2010 год., по т.д.№ 400/2009 год. на ІІ-ро т.о. и № 54 от 13.05.2011 год., по т. д.№ 456/2010 год. на І-во т.о., обуславя правен извод, че допълнителните изисквания на процесуалния закон за допускане на факултативен касационен контрол също са осъществени. Що се касае до втория поставен от касатора материалноправен въпрос, то по отношение на същия не е налице визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументацията на който не се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия му текст. Отделен в тази вр. е въпросът, че по отношение на същия е налице изрично произнасяне от страна на касационната инстанция, вкл. по реда на чл.290 ГПК, което само по себе си изключва твъряната липса на съдебна практика. Останалите формулирани от жалбоподателя процесуалноправни въпроси касаят процесуалната законосъобразност на обжалваното решение и като относими към правилността на правните и фактически изводи на въззивния съд не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС