Определение № 870 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белене, приподписана от старши юрисконсулт А. Д.-П., против въззивно определение № 1203 от 13.08.2025 г. по в.ч.гр.д. № 652/2025 г. на Окръжен съд - Плевен. С него е оставена без уважение частната жалба на ДСП – Белене против определение № 670 от 30.07.2025 г. по гр.д. № 374/2025 г. на Районен съд - Левски, с което производството по делото, образувано по предявената от Дирекцията молба, е прекратено поради недопустимост.

В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 СК съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г.?“.

2. „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ –Белене по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 93, ал. 3 СК и чл. 3, ал. 3 ЗЗДет за вписване на малолетното дете Н. И. И., [дата на раждане], в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП Плевен, а впоследствие и в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), водена от Министерство на труда и социалната политика, след внедряването и въвеждането ѝ в експлоатация. Първоинстанционният съд е върнал молбата на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че е недопустима и е прекратил производството. Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че изводите на първата инстанция са правилни, поради което е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК, след което е изложил и собствените си съображения. Посочил е, че с изменението на Семейния кодекс в ДВ бр. 106/2023 г. е създадена възможност производството за вписване в регистър за пълно осиновяване да става по съдебен ред, а не по административен със заповед на директора на РДСП. Позовал се е на разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК в сила от 01.01.2025 г., според която всички процедури по Глава осма „Осиновяване“, които са започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Установил е, че процедурата в настоящия случай е започнала преди посочената дата, поради което към нея е приложима разпоредбата на чл. 84 СК в редакцията ѝ преди изменението с ДВ бр. 106/2023 г., предвиждаща административен ред за вписване без съдебна намеса.

Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Като прецени изложените доводи и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Към настоящия момент по въпросите за реда за извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК при започнала преди 31.12.2026 г. процедура е налице съдебна практика, обективирана в определение № 5320 от 20.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3587/2025 г., III г. о., ГК и определение № 5173 от 12.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3910/2025 г., III г. о., ГК. В тях е прието, че от новата редакция на чл. 84 СК ясно следва, че съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 СК, а не във водените до този момент от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. Посочено е, че новата система НЕИСПО се предвижда да бъде създадена до 31.12.2026 г., като до внедряването и въвеждането ѝ в експлоатация продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.), урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП – без необходимостта от съдебна намеса. Допълнително, нормата на § 36 ПЗР ЗИД СК (ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г.), според която всички процедури по глава осма, в която се намира и уредената в чл. 84 СК процесна такава, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред е достатъчно ясна и не буди съмнение за вложения в нея смисъл. Друг извод не следва и от § 7 от ДР на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), доколкото за подзаконовия нормативен акт е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

След като по въпросите е налице задължителна съдебна практика, а правната уредба е достатъчна ясна и конкретна, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение