Определение № 2372 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2584/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. /Б. С. С./ срещу решение № 205 от 27.02.2025 г. по в.гр.д.№ 3101 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X състав, с което е потвърдено решение № 261090 от 16.08.2023 г. по гр.д.№ 3044 от 2017 г. на Софийския градски съд, I ГО, 2-ри състав за отхвърляне на предявения от Б. С. против Полската авиокомпания „ЛОТ“ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 768 000 щатски долара обезщетение за имуществени вреди и 40 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди от следното противоправно действие на служители на ответната авиокомпания: превозване на Б. С. на 11.03.2012 г. от Т. до С. с временен паспорт, в който не е било вписано името на Б. С., не е имало подпис на притежателя на паспорта, на снимката в паспорта Б. С. не е бил с очила, въпреки че е носил такива.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението.

Пълномощникът на ответника по жалбата Полска авиокомпания „ЛОТ“ оспорва жалбата. Излага подробни съображения за липсата на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и моли обжалваното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по дело с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, предявени от Б. С. против Полската авиокомпания „ЛОТ“, за заплащане на 768 000 щатски долара обезщетение за имуществени вреди и 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от следното противоправно действие на служители на ответната авиокомпания: превозване на Б. С. на 11.03.2012 г. от Т. до С. с временен паспорт, в който не е било вписано името на Б. С., не е имало подпис на притежателя на паспорта и на снимката в паспорта Б. С. не е бил с очила, въпреки че е носил такива. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на тези искове, въззивният съд е приел, че между страните са безспорни следните факти: 1/ към 1985 г. ищецът е носел името Б. С. С. и е бил български гражданин; 2/ през 1985 г., изпълнявайки длъжността помощник-капитан на кораб, акостирал в К., останал в страната и заживял там; 3/ през 1990 г. е освободен от българско гражданство; 4/ на 20.04.1993 г. в К. е сменил името си на Б. С.; 5/ през 2012 г. Българската държава, чрез компетентните си органи, е издала временен паспорт, в който е вписала, че той е български гражданин и носи името Б. С. С.; 6/ в този паспорт няма подпис на ищеца и е поставена негова снимка без очила; 7/ на 11.03.2012 г. с този документ за самоличност граничните органи на К. са качили ищеца на борда на самолет, опериран от ответната авиокомпания, с който той бил превозен до територията на Република България; 8/ канадските гранични органи са уведомили предварително и своевременно ответната авиокомпания за необходимостта да се извърши превоз на лице, което се извежда принудително от страната и са подали данни за това лице под името Б. С. С., като видно от електронната кореспонденция, в нея е посочено, че той е известен и под името Б. С.; 9/ предварително са изпратени данните за раждане и за номера на паспорта, с който ще пътува лицето; 10/ авиокомпанията е била уведомена от канадските власти, че при превозването му лицето ще има ескорт предвид криминалното му минало.

Съдът е посочил, че спорно по делото е било дали ответникът, в качеството му на авиокомпания- превозвач на депортираното лице, има нормативно установени задължения по проверка на начина на издаване и редовността на документа за самоличност на това лице, издаден от Република България с цел извършване на принудителното връщане на лицето на територията на страната от граничните органи на К., както и във връзка с редовността и връчването на издадената от канадските компетентни органи заповед за принудителното извеждане на лицето от К., съответно нарушил ли е служител на ответната авиокомпания тези задължения с оглед ангажиране на отговорността й по чл.49 ЗЗД.

Съобразявайки приетото в ППВС № 7 от 1958 г. /че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца от противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на тази работа и изпълнителят да има вина за тяхното причиняване/, въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл.49 ЗЗД, поради липса на противоправно поведение от страна на служители на ответната авиокомпания. Приел е, че авиокомпанията нямала правомощия в областта на издаването и редовността на документи за самоличност и редовността и реда за връчване на заповедите на компетентните органи за принудително извеждане на лица от К., включително и по приложими международни договори, в това число и съгласно Ч. конвенция /Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване/. Дори и превозването на депортирано лице да е поискано при осъществена нередовна процедура по депортирането или при допуснато друго правонарушение, то тези правонарушения не могат да се вменят в отговорност на авиокомпанията- превозвач, доколкото същата нито има задължения, нито разполага с правомощия да следи за редовността на осъществяваната депортация. Авиокомпанията осигурява единствено превозването на депортираното лице от територията на едната до територията на другата държава, в случая превозването на ищеца от територията на К. до територията на Република България.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че първоинстанционният съд неправилно не бил отчел факта, че служителите на ответната авиокомпания са допуснали ищецът да бъде качен от канадската гранична полиция на борда на самолета, въпреки че в документа му за самоличност е посочено името Б. С. С., което той не носи, считано от направената в К. промяна на имената на 20.04.1993 г. Видно от представеното копие от електронна кореспонденция, компетентните канадски органи предварително са предоставили данни на авиокомпанията за трансферираното лице като са посочили, че името му е Б. С. С., посочили са номера на документа му за самоличност, датата на раждането му и други данни, включително ескорта му. При проверката за качване на борда на самолета, ищецът е легитимиран с предварително посочения от компетентните канадски органи паспорт и имена, поради което не е било налице основание да се откаже качването му на борда на самолета от страна на служителите на авиокомпанията. Обстоятелството, че в предварително посочените от канадските власти данни за извежданото лице е посочено, че то е известно и под друго име- Б. С., не е основание да се приеме, че лицето е качено на борда на самолета с нередовни документи от формална страна. За евентуалната нередовност на документа за самоличност досежно неговото съдържание и отразените в него факти, както и за невярно подадени данни за гражданството на ищеца и правните последици от тези действия отговорност носи държавата- издател на документа и подателя на информацията, а не компанията-превозвач.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение:

1. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или в самата жалба касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на такъв правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационното обжалване не следва да се допуска и когато касаторът не сочи допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК да допускане на касационно обжалване: не сочи практика на ВКС, ВС, Конституционния съд на РБ или Съда на ЕС, на която обжалваното решение противоречи /чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ или не сочи защо произнасянето на ВКС по конкретно посочен правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Съобразно изложеното по-горе, в конкретния случай не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нито в касационната жалба, нито в така нареченото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал правен въпрос от значение за изхода на делото, по който, според него, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Върховния съд, Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това, не е посочил и не е представил практика на ВКС, ВС, Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, на която обжалваното решение да противоречи и не е обосновал произнасянето на ВКС по кой конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, 3 ГПК.

В касационната жалба и в така нареченото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат само доводи за неправилност на въззивното решение, по които доводи ВКС не е компетентен да се произнася в настоящото производство по чл.288 ГПК. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, дължи произнасяне само относно това дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, но не и дали това решение е правилно. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 и сл.ГПК.

2. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд- очевидна неправилност на решението: За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, Закона за задължения и договорите и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение