Определение № 526 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба № 3867 от 14.02.2023 г., подадена от името на И. С. И. чрез адв.К. Д., против решение № 1592 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 1967/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2248 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд Варна. С последното е отхвърлен предявеният от И. И., С. Б., М. Б., К. М. и М. М. иск за установяване по отношение на И. С. И., че не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], р-н „В. В.“, с. о. „М.“ с площ от 2295 кв. м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно, в противоречие с материалния закон приел, че ответникът е доказал упражняване на владение върху имота на ищците за период от 10 години – от 08.01.2008 г. до предявяване на исковата молба. Твърди се, че за периода до 2012 г. липсват доказателства, обуславящи извод за явно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху имота от ответника, тъй като било установено, че до месец април 2012 г. имотът не е бил ограден. Въззивният съд приел осъществяване фактическия състав на чл.79 ЗС без да обсъди всички доказателства и факти от значение за правния спор; въз основа само на ангажираните от ищеца гласни доказателства, чиято достоверност не подложил на преценка. Същите били противоречиви и се опровергавали от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. Вследствие посочените нарушения съдът достигнал до неправилния извод за изтекла в полза на ответника придобивна давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Иска се допускане до касация по формулирани въпроси. Ответникът по касация изразява становище за липса на основания за допускане на обажлваното решение до касационен контрол, както и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: По предявения от И. И., С. Б., М. Б., К. М. и М. М. отрицателен установителен иск за признаване, че И. С. И. не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място] ответникът е възразил, че е придобил процесния имот по давност като го е владял като свой от закупуването на съседния имот пл.№ * на 08.01.2008 г. Между двата имота нямало обективирана граница, а през целия период от 2008 г. до момента те били общо заградени като един имот, който ответникът ползва и облагородява с ясно демонстрирано намерение, че е негов собствен. В имота имало засадени от ответника дървета, изградена масивна ограда, алеи, водопроводна мрежа и електроснабдяване, поставени охранителни камери и СОД. Посочените действия продължили повече от 10 години, от 2008 г. и до предявяване на иска придобивната давност в полза на ответника била изтекла. Тези твърдения са оспорени от ищците. В обжалваното решение е прието, че процесният имот е съседен на имот пл.№ *, притежаван от ищеца по договор за продажба от 2008 г. Съставът приел, че показания на свидетелите В. и Б. установяват осъществена от ищеца фактическа власт върху процесния имот, който бил ограден с масивна ограда към закупения от ответника имот. През 2008 г. ответникът заградил закупения от него имот пл.№ *, заравнил процесния имот и разположил в него камиони, скелета и други материали като чрез тези действия манифестирал намерение за своене и на спорния имот. Впоследствие продължил необезпокоявано владението върху него като изградил гараж, поставил входна врата, засадил овощни дръвчета, изградил електрическа и ВиК инсталации. Посочените обстоятелства установявали осъществяване на явно, спокойно, постоянно и непрекъснато владение в периода от 2008 г. до настоящия момент. Мястото на ответника било оградено с масивна ограда и никой друг нямал достъп до него. Съдът посочил, че горните изводи не се разколебават при обсъждане на показанията на свидетелите Н., който не е посещавал имота след 2008 г., и В., посетил имота повече от 6-7 години преди разпита си на 30.03.2022 г. Показанията на този свидетел не са кредитирани (посочено е, че са ценени с „известна критичност“), тъй като свидетелят не бил сигурен, че посетеният от него имот е процесният. Прието е, че и двамата свидетели нямат впечатления за имота след 2008 г. Съдът не е споделил довода на ищците във въззивната им жалба, че за периода до април 2012 г. е опровергано извършването на действия по завладяване на имота от ответника – засаждане на дървета, изграждане на алеи и инсталации, ограждане на имота и пр., предвид заключението по съдебно-техническата експертиза. Посочено е, че достоверността на датата, на която са направени снимките от Google Earth не можела да бъде проверена от съда, освен това свидетелските показания установявали извършено от ответника заравняване на процесния недвижим имот, което се установявало и от въпросните снимки, на които също така се виждало поставянето на цистерна, фургони, траверси и други строителни материали. Тези действия доказвали упражняване на фактическа власт от страна на ответника с намерение за своене на имота. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора правен въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства при установяване на правно релевантните факти от значение за решаването на спора. Въпросът осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК - включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота чрез упражняване на владение. Следователно е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни доводи е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения (например решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други). В тях е възприето, че съдът е длъжен да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Тази дейност следва да е отразена в мотивите на съдебния акт. Въпросът е свързан с доводите в касационната жалба, че изводът за осъществяване фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС е неправилен, тъй като за периода до 2012 г. липсват доказателства за осъществяване на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответника. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с посочената по поставения въпрос. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение