Определение № 2435 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 515 от 20.04.2023г. постановено по гр.д. № 1521/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение от 16.03.2022г. по гр.д. № 60/2021г. на Монтанския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против К. В. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 52 000лв. за неимуществени вреди от увреждане на 05.12.2019г. и вместо това е постановено ново, с което е уважен изцяло иска като е осъден К. В. К. да заплати на В. Г. Г. 52 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени с извършено на 5.12.2019г. престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. с чл.128, ал. 2, вр. с ал. 1 НК по одобрено на 12.10.2020г. споразумение по н.о.х.д.№ 127/2020г. по описа на Районен съд - Кула, ведно със законната лихва, считано от 5.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена от ответника К. В. К. чрез пълномощника адв. К. Б.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по пет формулирани въпроса. Ответникът по касационната жалба В. Г. Г. поддържа в писмения си отговор, изготвен от адв. В. И., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявеният иск е по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца В. Г. Г. причинени от ответника К. В. К. на 05.12.2019г. от деяние, което е признато за престъпление с одобрено споразумение по чл. 383 НПК, а именно: че на 5.12.2019г. в [населено място] при извършване на ремонтни дейности на селскостопанска техника - трактор, марка „ John Deer, модел 8397R “с рег. № **** ответникът нарушил правилата за безопасна работа – член 33 от ЗЗБУТ и член 46 и член 64 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, като стартирал работата на двигателя, без да се увери, че всички хора около трактора са на безопасно разстояние, завил волана на ляво, при което дясната гума притиснала тялото на В. Г. до шасито и му причинил една тежка телесна повреда - разкъсване на пикочния мехур и уретрата и четири средни телесни повреди: шоково състояние, гръдна травма с пълен хемопневмоторакс; фрактура на IV и V-то ребро в ляво; счупване на лява хълбочна кост с трайно затруднение на движението на левия долен крайник и счупване на дясна пубисна кост с трайно затруднение на движението на десния долен крайник. Ищецът претендира обезщетение за претърпените болки и страдания, причинени му от множеството оперативни интервенции, две от които са животоспасяващи; поставяне на катетър преди повече от година, неотстранен към подаване на исковата молба, заради който изпитва дискомфорт, неудобство и срам и ограничава социалните си контакти; за продължаващото лечение. Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, позовава се и извършено на 23.06.2021г. плащане от „ДЗИ -Животозастраховане“ ЕАД в полза на ищеца на сума в размер на 70 000лв. по сключена застраховка „Злополука“, което според него изключва отговорността му за същите вреди. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че полученото от ищеца плащане по групова застраховка „Злополука“, сключена работодателя от „Мегатрон“ ЕАД в размер на 70 000 лева обезщетява причинените вреди и ищецът не може да получи повторно обезщетение за същите вреди. Въззивният съд е приел тези изводи на първоинстанционния съд за неправилни. Ищецът Г. е застрахован при „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД от работодателя „Мегатрон“ ЕАД със застрахователна полица № 712219213000006/25.03.2019г. по групова застраховка „Злополука“ и на 23.06.2021г. му е изплатено обезщетение в размер на 70 000лв. въз основа на определените с решение на застрахователна-медицинска комисия на ДЗИ 70% трайна загуба на работоспособността от трудова злополука. С решение на ТЕЛК от 17.02.2021г. загубата е оценена на 71 %. Съдът е посочил, че сключената застраховка не е срещу риск от възникване на гражданска отговорност за вреди в тежест на ответника, за да се отнесат към нея разясненията на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС, че при еднаквост на вредите, отговорността на застрахователя за обезщетяването им съвпада по обем и размер с отговорността на застрахования деликвент и удовлетворяването на пострадалия от първия изключва правото му да получи обезщетение и от втория. По делото не е установено от носещия тежестта за доказване ответник, че сключената застраховка „Злополука“ е от вида по чл.459, ал.3 КЗ за изплащане на обезщетение на размера на причинени вреди и че е уговорено обезщетението да обхваща и неимуществените вреди. Счел е, че изплатената на ищеца застрахователна сума от 70 000лв. не обезщетява неимуществените вреди от травматичните увреждания при злополуката и не може да се приспада от дължимото от деликвента обезщетение. Отчитайки, че одобреното от наказателния съд споразумение има значение на влязла в сила присъда и предвид нормата на чл. 300, ал.1 ГПК съдът е приел за безспорно установено извършването на деликта от ответника, вината и причинените вреди, посочени в споразумението. Според съда, неизвършването на инструктаж от страна на работодателя няма значение за спора. От представената по делото медицинска документация и приетото заключение по съдебномедицинската експертиза въззивният съд е установил претърпените от ищеца медицински интервенции, проведеното лечение и прогнозата за възстановяването му. Така, при болничен престой от 05.12.2019г. до 07.01.2020г. ищецът е претърпял първата операция: оперативно отваряне на дихателните пътища в областта на шията за извършване на апаратно дишане, оперативно отваряне на гръдната кухина и коремната кухина с дренаж и поставяне на пецеров катетър; при болничен престой от 7.01.2020г. до 17.01.2020г. на 10.01.2020г. - втора операция за смяна на цистостома; при болничен престой от 11.02.2020г. до 25.02.2020г. на дата 13.02.2020 г. - трета операция отново в областта на пикочния мехур и пикочния канал. В периода 16.03.2020г. - 28.09.2020г. са последвали още пет оперативни интервенции за урологичната травма. Проведена е медикаментозна терапия, физиотерапия и рехабилитация, като травмите и извършените операции са били съпроводени със значителни болки. Оздравителният период за гръдната травма е продължил половин година, а за урологичната травма все още не е завършен и прогнозата за излекуванее неясна. Според вещото лице съществува голям риск ищецът да не може да се възстанови и да остане с катетър за цял живот. За причинените увреждания на В. Г. и болките и страданията, свързани с тях, които продължават и досега, са събрани показанията на свидетелите А. Г. и Г. Г.-родители на ищеца и свидетелката С. М. - рехабилитатор. Съдът е ценил тези доказателства с цел удовлетворяване изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е изтъкнал конкретните факти, които следва да вземе предвид: характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането. Посочил е, че ищецът е бил на 28 -годишна възраст; получил е множество травми в гръдно - коремната и тазовата област, съчетани с травматичен шок; извършени са му голям брой оперативни интервенции, една от които животоспасяваща; подложен е заради носенето на постоянен катетър на риск от възпаление и запушване на уретрата като опасно за живота състояние; не е възстановен по отношение на урологичната травма и е неясна на фона на проведените неуспешни хирургични интервенции за възстановяване на уретрата прогнозата за развитието на заболяването. Въз основа на всички тези обстоятелства съдът е намерил, че справедливото обезщетение възлиза на 52 000лв., в какъвто размер е предявен иска. Възражението за съпричиняване съдът е приел за неоснователно. Посочил е, че от свидетелските показания на очевидците Н. Н. и В. Н. се установява, че в продължение на половин - един час преди злополуката ищецът и ответникът били край поправяния трактор и никой от тях не е напускал мястото; в продължение на поне 10 минути, без прекъсване ищецът бил в предната част на машината, изправен между двигателя и предното колело и гледал буксата на датчика на това колело, като в този момент ответникът се качил на степенката на трактора и без да влиза в кабината и да има видимост, запалил двигателя, навил волана и затиснал ищеца с гумата към трактора. Тези свидетелски показания не дават основание за извод, че ненадейно за ответника ищецът се е озовал между дясното колело и шасито на трактора и че ищецът е могъл да очаква стартирането на машината от ответника в момента и по начина, описани от тях, за да може да се отстрани навреме. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Формулирани са от касатора следните правни въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхна съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение; 2/ за задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение; 3/ за правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при осъществяване на проверката върху правилността на обжалваното първоинстанционно решение и приетите за установени от първата инстанция правнорелевантни факти; 4/ принципът на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението трябва да е равностойно на действителните вреди и да не води до неоснователно обогатяване на пострадалия, изисква ли прихващане на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника; 5/може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е да изследва приноса на пострадалия за настъпване на злополуката при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат; неизвършването от страна на работодателя на инструктаж на причинителя на вредата и нарушението на нормите на безопасност, довело до увреждане на пострадалия, представляват ли основания за намаляване на отговорността на увреждащия; 7/относно спазването на принципите на чл. 7 и чл. 10 ГПК за изясняване на спорните по делото факти. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по четвъртият правен въпрос, който касае основния спор по делото, а именно дали подлежи на приспадане от обезщетението размерът на получената застраховка „Злополука“. Въпросът е разрешен в обжалвания акт и несъмнено е от значение за изхода на спора. Сочената от касатора практика по Решение № 41 от 05.03.2020г. по гр.д. № 2679/2019г. на ІV г.о. и Решение № 190 от 26.07.203г. по гр.д. № 20/2013г. на ІІІ г.о. е постановена по спорове по чл. 200 КТ, спрямо които е приложимо правилото на чл. 200, ал.4 КТ, че дължимото обезщетение се намалява с получените суми по договори за застраховане на работниците. Същевременно, приетото от Софийски апелативен съд разрешение за неприспадане на застрахователното обезщетение е почерпено от практиката по Решение № 116 от 03.07.2017г. по т.д. № 1921/2016г. на І т.о. на ВКС. В него е даден отговор на въпроса: „подлежат ли на приспадане от обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите получените от пострадалия или от неговите наследници суми по застраховка „Живот“ или „Злополука“. Прието е, че подлежат на приспадане получените от пострадалия от непозволено увреждане при условия на трудова злополука суми по задължителна застраховка „Трудова злополука“, която е сключена от работодател в изпълнение на задължението му по чл.249 т.3 КЗ/отм./ вр. чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Изплатените на увредения застрахователни суми по лични доброволни застраховки „Живот“ и „Злополука“ по см. на гл.21 от КЗ/отм./ не се приспадат от размера на обезщетението, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да се даде този отговор в решението са разяснени различията между задължението на причинителя на вредата, на застрахователя по „Гражданска отговорност“ и на работодателя по чл. 200 КТ, които имат обезщетителна функция и плащанията по лични застраховки „Живот“ или „Злополука“, които нямат обезщетително действие, тъй като се дължи изначално уговорена сума или процент от нея. В същия смисъл е и ППВС № 4/1961г., раздел ІІ, според което получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка „живот“ или „злополука“ не се приспада от обезщетението по чл. 45 ЗЗД, тъй като се касая до личен договор за застраховка. Предвид разгледаните различни хипотези в посочената практика, то следва да се провери съответствието на приетото в обжалваното решение с тази практика. Основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като правният въпрос следва да се доуточни така: полученото от пострадалия застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Злополука“, поддържан от работодателя, подлежи ли на приспадане от присъжданото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на основание чл. 45 ЗЗД от причинителя на вредата. По останалите повдигнати въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Доколкото те са обосновани с оплаквания за неправилност на съдебния акт, тези оплаквания ще бъдат разгледани с решението по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.