Определение № 867 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4095/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 262027/17.06.2022 г. по гр.д. № 12736/2020 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 188416/01.09.2020 г. по гр.д. № 13242/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил първоначално предявените искове на Б. Б. срещу Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ с правна квалификация чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 16 842 лв. (равностойни на 8 611 евро) – възнаграждение по договор от 13.07.2017 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 453 лв. – законни лихви върху главницата в периода 22.04.2018 г. – 05.03.2019 г. и по насрещните искове е осъдил Б. Б. да заплати на ДКИ „Софийска опера и балет“ на основание чл. 262, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумите 4 895 лв. (равностойни на 2 500 евро) – връщане на авансово платената част от възнаграждението по договора, както и да му заплати на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумите 272.16 лв. – разходи за самолетни билети и 200.00 лв. – разходи за хотел, направени в изпълнение на разваления договор. Решението се обжалва от Б. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси: 1. В случай, че при договор за изработка субективните предпочитания на възложителя не са възпроизведени в договора и изпълнителят е престирал в срок изработеното, може ли поради последващи и изцяло субективни възражения на възложителя, да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора? 2. Следва ли субективните предпочитания на възложителя относно изпълнението на договор за изработка да се инкорпорират в договора за изработка и/или да се заявят изрично, ясно и подробно на изпълнителя преди същия да започне изпълнението на договора? 3. Може ли да се приеме наличие на негодност за използване по предназначение на изработеното по договор за изработка в случай, че същото представлява художествено произведение и отговаря изцяло на професионалните стандарти единствено поради последващи, необективирани в договора и субективни възражения на възложителя? и 4. Има ли право възложителят да развали договора за изработка, ако част от работата е била полезна за него? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а положителният отговор на четвъртия, даден от въззивния съд, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с Решение № 147/08.12.2009 г. по т.д. № 283/2009 г. на ВКС, I-во ТО и с Решение № 5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, I-во ТО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Очевидната неправилност на решението в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът обосновава с доводи, че фактическите изводи на въззивния съд са неясни и хаотични, а правните - в грубо нарушение на формалната логика. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Ответникът по първоначалните искове, ищец по насрещните, ответник и по касация, ДКИ „Софийска опера и балет“ (СОБ) възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва и решението е правилно. Претендира разноските пред Върховния касационен съд. Въззивният съд е приел, че според предмета и оплакванията в жалбите от насрещните страни пред него изцяло е пренесен правният спор по първоначалните искове по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по насрещните: главните – по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и по евентуалните – по чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД. От фактическа страна е приел, че с договор от 13.07.2017 г. Б. Б. се задължава да изготви костюмите за постановката на операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков с премиера на 22.03.2018 г. срещу уговорено възнаграждение (хонорар) 11 111.11 евро, платимо авансово в размера от 2 500 евро, а останалата част – до 30 дни след премиерата. СОБ е поел в свое задължение разходите за самолетни билети от Европа до гр. София и тези по настаняването на изпълнителя по време на престоите в гр. София (чл.3.3 и чл.3.4. от договора). Договорът съдържа клауза, според която СОБ има право да изисква по всяко време от художника на костюмите отчет във връзка с дейността му до деня на премиерата, а художникът – се задължава да изпълни задачата лично на високо професионално ниво. На 30.08.2017 г. авансът е платен в левовата му равностойност – сумата 4 895 лв. е преведена по банкова сметка на Б. Б.. Разходите на СОБ в изпълнение на задълженията по чл.3.3. и 3.4. от договора са, както следва: за сумата 272.16 лв. - цена на четири двупосочни самолетни полета Берлин–София–Берлин и за сумата 200.00 лв. – четири нощувки в хотел в гр. София. В хода на изпълнението на договора страните провеждат срещи при визитите на Б. Б. в гр. София и водят активна кореспонденция по електронни пощи. СОБ е представена от П. К. и Н. А., съответно режисьор и технически директор на постановката. Режисьорът изразява своите творчески виждания за цялостната визия и послания на спектакъла, включително като отражение на психологията на българския народ за дадената епоха, и за начина, по който в тях следва да се впишат костюмите на участващите персонажи – солисти и хор, включително за детайлите на костюмите (маски, бижута, цветове, платове, практичност и комфорт). Въпреки изразеното от режисьора съгласие по някои предложения за костюмите на два персонажа (майката и циганката), в никой момент няма съвпадане между творческите виждания и художествените решения, предложени от Б. Б., включително със скици, с тези на режисьора според подробно описаните и изяснени изисквания костюмите на всички персонажи – солисти и хор - да са единен, цялостен художествен продукт, вписващ се в цялостна визия и послания на режисираната постановка. Б. Б. предлага да закупи в Берлин платовете, необходими за изработването на предложените от нея костюми. Предложението не е прието поради несъгласие с предложенията по скиците, включително преработените, но и поради високите цени на платовете. Резултатът е концептуални различия в цялостната визия на костюмите, а и в материалите за изпълнението им. С писмо от 06.12.2017 г. режисьорът предупреждава Б. Б., че крайният срок за формиране на концептуалното решение на костюмите на постановката е изтекъл, а още към 01.12.2017 г. СОБ е имала готовност да започне шиенето. Споделил е, че време за дискусии няма, а художникът трябва да действа незабавно. Отново е изложил основните си изисквания към дизайна. В писмо от 07.12.2017 г. Б. Б. отговаря, че през цялото време режисьорът е променял концепцията си и не тя е причина за забавата. Творческата концепция на режисьора обаче не е променяна. Напротив, тя е определена и изяснявана в детайли в проведените лични срещи и разменена кореспонденция. СОБ назначава комисия, която с протокол от 11.12.2017 г. обсъжда детайлно работата по дизайна на костюмите за операта „Янините девет братя“ и достига до извода, че концепцията, отразена в скиците на Б. Б., включително преработените, не успява да изрази необходимите образи. Пред вид краткото време до премиерата комисията взема решение СОБ да преустанови сътрудничеството с Б. Б.. Това е и решението на екипа, ангажиран с постановката. С писмо от 15.12.2017 г. режисьорът я уведомява, че не може да приеме стила на предложените костюми и не може да продължи съвместната работа по проекта. Б. Б. е получила писмото. На 19.01.2018 г. СОБ възлага на С. В. Б. консултации за костюмите на операта „Янините девет братя“, а със заповед от 18.01.2018 г. директорът на СОБ я определя за създател на костюмите. Премиерата се състои на 22.03.2018 г. Използваните костюми са изработените от С. Б.. Те са в коренно различен стил от предложенията, скиците и преработките на Б. Б.. Изработените костюми, с които постановката е поставена, съответстват на концепцията на режисьора, изяснена в срещите и в кореспонденцията с Б. Б.. При тази фактическа обстановка, която въззивният съд е възприел след детайлен анализ и преценка на доказателствата, той е заключил, че предметът на договора от 13.07.2017 г. предполага изработване на цялостен художествен продукт в съответствие с концепцията на режисьора за постановката, а и с изискванията за удобство и практичност при носенето на костюмите от участващите солисти и хор. Не е съзрял порок на договора да произтича от това, че възложената работа/резултат – изработване на цялостен художествен продукт, според който костюмите на всички персонажи (солисти и хор) да съответстват на творческите виждания на режисьора за посланията на спектакъла, включително като отражение на психологията на българския народ към епохата, в която операта е създадена. Приел е, че предвиденото в чл. 4.1. от договора, като проекция на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, допуска възможността за възложителя, представен от режисьора на постановката, да проверява изпълнението, включително според целта на договора - насрещните страни да хармонизират творческите си виждания за постигане на уговорения резултат. Добавил е, че в този аспект разглежда значението на проведените лични срещи и разменена кореспонденция, и е определил режисьора за водещата фигура в изграждането на цялостната визия на спектакъла, а цялостният художествен продукт, възложен от СОБ на Б. Б., - за основен, съставен, но уговорен с договора от 13.07.2017 г. неделим елемент на постановката. Одобряването на два костюма с отхвърлянето на всички останали като несъответни на режисьорския замисъл, въззивният съд е отказал да квалифицира като частично приемане на работата. Двата костюма на майката и циганката нямат самостоятелно значение, те са неизползваеми по предназначение и непотребни за възложителя. Допълнителен аргумент, че възложителят не се е отказал от договора в смисъла по чл. 268 ЗЗД и според предвиденото в разпоредбата, СОБ не дължи част от уговореното възнаграждение - за тези два костюма, въззивният съд е почерпил и от това, че в постановката не са използвани костюми, съответстващи по какъвто и да е показател на скиците и предложенията на Б. Б., а не е било прието и нейното предложение за изработването им с платове от чужбина. Въззивният съд е заключил, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, а правото на разваляне на договора от 13.07.2017 г. е възникнало, без необходимост от предупреждение и допълнителен срок за изпълнение, защото в края на 2017 г. за възложителя е станало ясно, че изпълнителят Б. Б. няма да може да изпълни възложеното по уговорения начин и срок (до премиерата са оставали няколко месеца. Приел е, че правото по чл. 262, ал. 2 ЗЗД възложителят СОБ е упражнил (с писмото от 15.12.2017 г. или с насрещната искова молба). Поради това на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изпълнителят Б. Б. дължи да върне на СОБ платения аванс по разваления договор, а са неоснователни първоначално предявените искове по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за остатъка от възнаграждението и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за законни лихви върху това невъзникнало задължение за главница. Въпреки че не е посочил правното основание за това (чл. 88, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД), въззивният съд е присъдил и разходите за самолетни билети и за хотелски престой като претърпяна от СОБ загуба вследствие развалянето на договора, която Б. Б. дължи да репарира. Според изхода на делото, с които главните насрещни искове са уважени изцяло, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени евентуалните насрещни искове, предявени под отрицателно процесуално условие – неоснователност на главните искове - с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от договора за сумите 5 367.16 лв. – обезщетение за причинените на СОБ имуществени вреди вследствие неизпълненото от страна на Б. Б. основно задължение по договора и 1 013.79 лв. – лихви за забава върху тази главница в периода 15.12.2017 г. – 25.10.2019 г. Евентуалните насрещни искове са оставени без разглеждане. При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя решението, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Първите три от тях касаторът основава на довода, възведен и като оплакване в касационната жалба за касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, че правото по чл. 268 ЗЗД за възложителя не е възниквало, а въззивният съд го е основал не на виновното неизпълнение на договорното задължение на изпълнителя да предостави цялостен художествен продукт – костюми на всички персонажи, участващи в постановката, а на „субективните предпочитания на възложителя относно изпълнението на договора“. Мотиви за такива предпочитания обаче обжалваното решение не съдържа, а правните си изводи въззивният съд е основал на уговорения резултат и установения фактически състав по чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Допълнително, първият материално-правен въпрос не обосновава решението и поради това, че въззивният съд не е приемал престиране на възложеното с договора от изпълнителя в срок. Напротив, той е приел, че в края на 2017 г. за възложителя е станало ясно, че изпълнителят няма да може да изпълни комплексния художествен продукт в съответствие с възложеното (с концепцията на режисьора за цялостната визия на спектакъла, изяснена и доведена до знанието на Б. Б.) и в срок (пред вид оставащите само няколко месеца до премиерата). Допълнително, вторият материално-правен въпрос не обосновава решението и поради това, че въззивният съд не е приемал за неясни, респ. недоведени до знанието на Б. Б. разбиранията на режисьора (водещата фигура в изясняването на уговорения с договора резултат и в проверката на изпълнението на дизайна на костюмите). В решението е прието обратното. Допълнително, третият материално-правен въпрос не обосновава решението и поради това, че въззивният съд не е приемал, че изпълнението на Б. Б. е отговаряло, и то изцяло, на професионалните стандарти за постигане на резултата. Напротив, той не е обсъждал професионализма на изпълнителя, а е приел правото по чл. 262, ал. 2 ЗЗД да е възвикнало от концептуалните различия в творческите виждания с водеща роля на режисьорската концепция за спектакъла. Четвъртият материално-правен въпрос също не обуславя решението, доколкото въззивният съд не е приемал, че част от работата е била полезна за възложителя. Напротив, за разлика от първостепенния съд, въззивният съд е приел, че уговорения резултат – цялостен художествен продукт в изпълнението на костюмите – е неделим, а поради това – неизпълним и неизпълнен на части. При това положение не е и възможно противоречие на обжалваното решение с двете решения на Върховния касационен съд, цитирани от касатора. Разгледаните казуси не са сходни, доколкото и в двете решения е обсъждан фактическия състав по чл. 268 ЗЗД, а в случая, е установен фактическия състав по чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Следователно по четвъртия въпрос е изключена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Не е налице и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическите си изводи въззивният съд е основал на установените по делото относими факти след извършен прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства. Този анализ въззивният съд е дължал, доколкото спорът пред него е бил пренесен според оплакванията в жалбите от насрещните страни точно такъв, какъвто е бил и в първоинстанционното производство. Правните изводи на въззивния съд са логични и обосновани, а решението не е „очевидно неправилно“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените пред настоящата инстанция разноски. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ответника по първоначалните искове, ищец по уважените главни насрещни. При тези мотиви, съдът