Определение № 50456 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 891/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Ищецът А. Н. не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5745,33 лв., заедно със законната лихва, на основание сключен между страните договор за застраховка „Каско“.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил решението и е уважил иска с квалификация по чл. 386 КЗ. Приел е за установени сключването на застрахователен договор „Каско“ за процесния автомобил, както и настъпването на твърдяното застрахователно събитие на 11.09.2019 г. - кражба на катализатор, ламбда-сонда и предна изпускателна тръба. За да уважи иска, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника, че процесното събитие представлява непокрит от застраховката риск съгласно уговорката по т. 9.1.19 от Раздел I на Общите условия, предвиждаща, че не се покриват щети, настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. Подложил е последната на тълкуване във връзка с уговорката по т. 2.3 от Раздел II, според която застрахователната клауза „Пълно Каско“ покрива всички рискове по клаузите „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна или частична щета на МПС, вкл. умишлен палеж или взривяване и взломна кражба на стационарно мултимедийно оборудване. Приел е, че връзката между двете уговорки, при съобразяване и на алеаторния характер на застрахователния договор, обуславя извод, че изключението по т. 9.1.19 се отнася за случаите, когато увреждането на имуществото носи пряка полза на застрахования, напр. при отделяне на детайли, които могат да се използват самостоятелно като резервни части, без при отделянето им да се нанасят повреди върху самия автомобил, какъвто разглежданият случай не е.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не се установяват данни за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Такава е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не обосновават обратен извод и изложените от жалбоподателя аргументи, че очевидната неправилност се изразява в неправилното тълкуване на уговореното между страните, като е допуснал грешка в логическото тълкуване в тесен смисъл на т. 2.3 и т. 9.1.19. Дадената аргументация не сочи конкретно нарушение на правилата на формалната логика, което да е допуснато от въззивния съд, и поради това не е достатъчна да обоснове „очевидност“ на поддържаната неправилност на даденото от въззивния съд тълкуване.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите

• допустимо ли е страните по алеаторен застрахователен договор „Каско“ да уговарят обема и съдържанието на покритите рискове; и

• при тълкуване на договор по чл. 20 ЗЗД следва ли съдът да съобрази съдържанието на специалната клауза, отменяща приложението на общата такава.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът не е обсъждал и не е отрекъл възможността страните по застрахователния договор свободно да уговарят съдържанието и обема на покритите рискове, а е основал решаващия си извод, че процесното събитие се включва в кръга на покритите рискове, върху приетата за установена чрез извършеното тълкуване воля на страните.

По втория въпрос се поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че уговорката по т. 9.1.19 се явява специална спрямо уговорката по т. 2.3. С така дадената формулировка и изложената аргументация въпросът също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е от правно естество, а като израз на несъгласието на жалбоподателя с даденото от въззивния съд тълкуване се свързва с правилността на решението, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Не се установява и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не са изложени каквито и да било аргументи за обосноваване на противоречие с практика на ВКС.

Независимо от това и по двата въпроса не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока, извън възпроизвеждането на текста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, че въззивното решение засяга въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдът