Определение № 288 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 302/2024 г.
ВКСI гражданско отделение23.01.2025 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4527 от 17.08.2023 г. по в.гр.д.№ 1383/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. В. А., чрез адвокат А. С., срещу решение № 4527 от 17.08.2023 г. по в.гр.д.№ 1383/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 20158364 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 8810/2004 г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което са изнесени на публична продан, на основание чл. 288 ГПК , допуснатите до делба недвижими имоти: 1/. ресторант с административен адрес [населено място], [улица], с обща площ от около 66 м2, състоящ се от кухня и помещение с мокър бар, находящ се на първи етаж от двуетажната източна сграда с идентификатор ***, и две складови помещения на първи етаж на двуетажната западна сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***, който имот по плана, изработен през 1978 г. и одобрен през 2001 г., е заснет като имот пл. № ***, за който по регулационния план от 2001 г. е отреден УПИ ***, кв. *** по плана на С., местност “Б..”, ведно 200/2850 идеални части от УПИ ***, кв. ***; 2/. жилище със застроена площ от около 33 кв. м., на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], състоящо се от стая, кухня, тоалетна и тераса пред него с площ от 9.7 м2, с прилежащите му две външни складови помещения - едното с площ от около 1.5 кв.м., прилепено към жилището, и второто с площ от около 2 кв. м., без дворното място, в което е построено, което жилище е нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, а дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по КККР, съставлява имот пл. № *** по плана, изработен през 1978 г. и одобрен през 2001 г., за който по регулационния план от 2001 г. е отреден УПИ ***, кв.*** по плана на С., м. “Б..”. Твърди се очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК и се иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му. Ответниците по касационната жалба – съделителите Д. Х. С., К. Х. Х., Р. Д. Д., Д. В. А., И. Б. С., С. В. С., Ф. В. С., И. Й. В., Ю. Й. В., В. В. В., С. П. В., Р. Д. И., А. Д. И., Ю. Д. Р., не са подали отговор на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбените имоти са изнесени на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че с решение № 686 от 31.01.2019 г. по в. гр. д. № 4829/2012 г. на СГС, IV-Б състав, влязло в сила на 26.10.2019 г., е допуснато, на основание на чл. 69, ал. 1 от ЗН, извършването на съдебна делба на процесните имоти, наследени от С. П., починал на 15.12.1989 г., между съделителите и при квоти както следва: Д. Х. С. – 1/ 10 идеална част, К. Х. Х. – 1/10 идеална част, Р. Д. Д. – 1/10 идеална част, Д. В. А. – 1/20 идеална част, А. В. А. – 1/20 идеална част, И. Б. С. – 1/15 идеална част, С. В. С. – 1/15 идеална част, Ф. В. С. – 1/15 идеална част, Й. И. В. – 1/10 идеална част, С. П. В. – 1/30 идеална част, Р. Д. И. – 1/30 идеална част, А. Д. И. – 1/30 идеална част, Ю. Д. Р. – 1/5 идеална част. В хода на производството пред въззивния съд е починал Й. В., като на негово място са конституирани наследниците му по закон –децата му И. В. и Ю. В. и внука му В. В. В.. Въз основа на заключенията на допуснатите по делото съдебни експертизи е прието за установено, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми, както и че пазарната им стойност възлиза в размер на 24 118 лв. – на ресторанта и в размер на 16 330 лв. - на жилището. При тези данни съдът е приел, че единственият начин, по който може да се прекрати съсобствеността, е чрез изнасянето на процесните имоти на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно размерите на дяловете им в съсобствеността. Предвид броя на съделителите
и на наследствените колена (5), броя на допуснатите до делба имоти и тяхната неподеляемост е налице невъзможност да се обособи реален дял от наследствените имоти за всяко от колената и съсобствеността да се прекрати чрез жребий или чрез разпределяне на имотите по колена. Не би могло и част от съделителите да получат реален дял, а дяловете на останалите съделители да се уравнят с пари (каквото искане е направено от част от съделителите), тъй като това би означавало извършване на принудителна продажба на съсобствените имоти между съсобствениците и лишаване на някои от съделителите от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в натура. Прието е, че с въззивното решение следва да бъде съобразено и настъпилото в хода на въззивното производство правоприемство на починалия съделител Й. И. В., чиято квота в съсобствеността е била определена на 1/10 ид.ч., наследена от наследниците по закон - децата му И. Й. В. и Ю. Й. В. и В. Й. В. – починал и оставил за единствен наследник сина си В. В. В.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение и по-конкретно на изводите на въззивния съд, касаещи участниците в съсобствеността и дяловете им. Въззивното решение не е очевидно неправилно. Последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата, като в тези части решението по допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на производството, който се произнася относно начина по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите ( решение № 6/08.03.2013 г. по гр. д. № 655/2012 г. на ІІ г. о на ВКС; решение № 465/11 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 1054/2010 г. на І г. о. на ВКС). След като въпросът относно участниците в съсобствеността и дяловете им е преклудиран от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, то той не може да бъде пререшаван във фазата по ликвидиране на съсобствеността. В този смисъл, оплакването на касатора няма никакво отношение към валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство, нито е от обуславящо значение за начина на извършване на делбата. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направили такива.