Определение № 21 от 09.01.2019 г. на ВКС по д. № 3203/2018 г.

ВКС09.01.2019 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№280/18 г. от 18.05.18 г. в частта по иска с пр. осн. чл.71,ал.1, вр. с чл.5 и пар.1,т.1 ЗЗдискр. – за установяване на тормоз и по обусловения от установяването иск по чл.71,ал.1, т.2 ЗЗдискр.- за осъждане на ответника да преустанови това нарушение и да се въздържа от по-нататъшни нарушения в бъдеще. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част – по иска с пр. осн. чл.71, ал.1,т.1, вр. с чл.5 и пар.1,т.5 ЗЗдискр.- за установяване на подбуждане към дискриминация/алтернативно и кумулативно с тормоз/, и по обусловения от установяването иск по чл.71, ал.1,т.2 ЗЗдискр. – за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения в бъдеще.. ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в о.з. в допуснатата до обжалване част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Б. и О. И. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №280/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу В. С. по чл.71, ал.1,т.1 ЗЗДискр. – за установяване, че процесните изявления на ответника от парламентарната трибуна по време на пленарни заседания на Народното събрание от 17.12.14 г. и 11.03.15 г. съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация по см. на чл.5, вр. с пар.1,т.1 и 5 ЗЗДискр., извършени спрямо ищците като роми/ по признак етническа принадлежност/ и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения на антидискриминационното законодателство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Намират, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните въпроси, по които няма установена съдебна практика: 1. В случаите на тормоз по см. на пар.1,т.1 от ДР на ЗЗДискр., когато съдът е установил, че нежеланото поведение на основата на защитени признаци е накърнило достойнството на лицето, следва ли то да представя пред съда допълнителни факти и доказателства за създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за него или се приема, че вследствие на това нежелано поведение и установено от съда накърнено достойнство на лицето, автоматично за него е създадена такава среда? Ако ВКС установи, че е необходимо да се представят допълнителни доказателства за създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда вследствие на нежеланото поведение, довело до накърненото достойнство на лицето, какви и от какво естество следва да са тези факти и доказателства и по какъв начин се доказва създаването на такава среда? Въпросите са свързани с изводите на въззивния съд, че в случая с цитираните изказвания на ответника не е осъществен формалнно фактическия състав на тормоза по см. на пар.1,т.1 от ДР на ЗЗдискр. В тежест на ищците, съгл. чл.9 от ЗЗДискр. е било да представят факти, които обосновават предположение, че в резултат / след/ изявленията на ответника, средата в която ищците живеят, осъществяват социални контакти, работят, почиват и т.н., е станала враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна за ромския етнос и в частност – за тях. В случая се касае за резултатна форма на тормоз, затова създаването на такава среда не може да се изведе от самото съдържание на процесните изявления. Сочената допълнителна предпоставка на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е налице, защото поставените правни въпроси - макар и да са застъпени в практиката по прилагане на антидискриминационното законодателство / по граждански и административни съдебни дела и дела пред КЗК, на която се е позовал и въззивният съд/, не са разработени в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Поставените правни въпроси са от предмета на исковете с пр. осн. чл.71, ал.1,т.1 вр. с чл.5 и пар.1,т.1 и чл.71, ал.1, т.2 ЗЗдискр. – за установяване, че посоченото изказване на ответника представлява тормоз по см. на чл.5 и пар.1, т.1 от ЗЗдискр.; за преустановяване на това нарушение и въздържане от по-нататъшни нарушения в бъдеще. Затова обжалване на въззивното решение следва да се допусне в частта по тези искове. Правни въпроси от предмета на иска с пр. осн. чл.71,ал.1,т.1, вр. с чл.5 и пар.1,т.5 ЗЗдискр. и обусловения иск по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗдискр. – за установяване на осъществено от ответника с процесните изказвания подбуждане към дискриминация / самостоятелно и в кумулация с тормоз/; за преустановяване на това нарушение, както и въздържане от по-нататъшни нарушения в бъдеще - не са поставени, поради което обжалване на въззивното решение в частта по тези искове не следва да се допуска – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

11