Определение № 615 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 322/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. А., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат П. В., срещу решение №6031 от 12.08.2019 г. по гр. дело №8628/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №257920/02.11.2017г. по гр.д. №68803/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на водено изп.д. № 10341/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Варна, в резултат на неправомерни действия. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието, град София, оспорва жалбата. Третите лица помагачи Д. И. М., [населено място] и [община] оспорват жалбата. Въззивният съд е приел, че за основателността на предявения иск, следва да е установен фактическият състав на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД, а именно - причинени на ищеца вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, в резултат на неправомерните действия на ДСИ по процесното изпълнително дело; наличие на пряка причинно-следствена връзка между причинените на ищеца вреди и неправомерните действия на ДСИ. Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на иска няма за предмет обжалване на действията на съдебният изпълнител, а репариране на действителните вреди, настъпили вследствие на негови неправомерни действия. По делото не е спорно образуването на процесното изпълнително дело с длъжник "Норма" ООД и сочените действия на ДСИ по него /изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения/, както и отмяната на действията на ДСИ с решение на Административен съд - Варна. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на соченото от него обстоятелство, че в резултат на наложените по изпълнителното дело запори върху три банкови сметки на "Норма" ООД, чийто управител и съдружник е той, дружеството е било лишено от кредитиране, което е създало опасност за неговия фалит. Освен това по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че соченото от ищеца влошаване на здравословното му състояние е в резултат процесното изпълнително дело. Не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между сочените от ищеца вреди и неправомерните действия на ДСИ, т.е. не е доказан фактическият състав на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД за чужди виновни противоправни действия. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доводи и доказателства по делото, включително и да направи самостоятелна преценка за фактическия състав на непозволеното увреждане. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №6031 от 12.08.2019 г. по гр. дело №8628/2018 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са относими, защото са обусловили изхода на спора, но те са разрешени в съответствие с представената задължителна практика на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото не са поискани такива. На третите лица помагачи не се присъждат разноски – чл.78, ал.10 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.