Определение № 771 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1470/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / ,чрез пълн. адв. Хр. Х., против определение № 193 / 21.01.2013 год. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по т.д.№ 1278 / 2012 год., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, предявена на основание чл.248 ал.1 ГПК - за присъждане направените от същия във въззивното производство разноски, над сумата от 3 448,26 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, присъдена с постановеното въззивно решение или за разликата между 3 448,26 лева и до претендираните 4 700 лева, в тежест на ответната страна - [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното определение, с довода, че съдът неправилно е изключил от защитимия по делото интерес на страната размера на законната лихва върху уважената главница, присъдена от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, като счита несъстоятелна и преценката му за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, при съпоставянето на уважената и претендираната суми – последната включваща и размера на натрупаната законна лихва до произнасянето му. Преценката за прекомерност не се съдържа в атакуваното въззивно определение по чл. 248 ал.1 ГПК, а в мотивите на въззивното решение, с позоваване приложението на нормата на чл. 78 ал.5 ГПК. Не е представено изложение по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед последното, с определение № 300 / 18.04.2013 год. по делото, настоящият състав е спрял производството до постановяване на решение по т .д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, по въпрос № 24, съгласно разпореждането за допускането му, относно тълкуването на чл. 248 ал.3 ГПК ,а именно: какъв е процесуалният ред за разглеждане от касационната инстанция на жалба срещу произнасянето на въззивен съд в производство по чл. 248 ал.1 ГПК - чл. 274 ал.2 ГПК или чл. 274 ал.3 ГПК, като в последния случай би било задължително и прилагането на изложение по чл. 280 ал.1 ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед дадения с ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС отговор на въпрос № 24 - редът за разглеждане на частна жалба срещу определение на въззивен съд, постановено в производство по чл. 248 ал.1 ГПК, е този по чл. 274 ал.2 ГПК - респ. че изложение по чл. 280 ал.1 ГПК в случая не е необходима предпоставка за редовността на жалбата - същата следва да се разгледа по същество. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Предявените от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл.646 ал.1 т. 3 ТЗ, срещу дружеството в несъстоятелност и [фирма], са с цена 149 912,87 лева, която именно съдът е съобразил при определяне на дължимо на ищцовата страна адвокатско възнаграждение. В мотивите на въззивното решение е приел, че уговореното възнаграждение от 4 700 лева е прекомерно и само на това основание намалил същото на 3 448,26 лева. Действително, мотивите не съдържат конкретни съображения по прекомерността, приравнявайки я по същество на всичко присъдимо над минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата си по чл. 248 ал.1 ГПК ищцовата страна не е релевирала довод по приложението на чл.78 ал.5 ГПК, а единствено претендирала съобразяване в цената на иска и натрупаната законна лихва върху присъдената главница, считано от предявяването на иска до произнасянето на съда. Въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК, като не се е произнасял по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК, с оглед основанието на исканото изменение на решението му в частта за разноските. Настоящата инстанция споделя правилността на преценката му относно предмета на произнасянето, ограничен до основанието за исканото изменение, релевирано от ищцовата страна и настоящ жалбоподател - съобразената от съда цена на иска. Поради това и преценка на правилността на въззивното определение по основанието за намаляване възнаграждението поради прекомерност не се включва в обхвата на настоящото произнасяне. Правилни са съображенията на въззивния съд, че размерът на законната лихва, претендирана като законна последица от уважаването на исковете, за период след предявяването на исковата молба, не се включва в цената на иска / в който смисъл е цитирал напълно относима съдебна практика /, а доколкото цената на иска съставлява и базата за определяне размера на дължимо адвокатско възнаграждение – не следва да се зачита при изчислението му. Цитираната практика се основава директно на закона. Чл. 214 ал.2 ГПК изрично визира, че не съставлява увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта, след неговото предявяване. Като законна последица от уважаването на исковете, присъждането на законната лихва зависи единствено от наличие на изрично искане за това, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса, и уважаване на иска за главницата, върху който се начислява, без самостоятелно начисляване и присъждане с диспозитива на решението, в който смисъл и не предпоставя особени и сложни процесуални действия, извън предявяването с исковата молба. Изчисленото от въззивния съд адвокатско възнаграждение действително кореспондира с минимума съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 / 2004 год., като долна, но не задължителна граница за определянето му, освен когато съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, за което не са изложени самостоятелни мотиви. Както се посочи по-горе, обаче, довод за неправилност на определението по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК / принципно предмет на касационно обжалване, с оглед произнасянето на съда, но поради неподаването на такава, предявим по реда на чл.248 ГПК / страната не е релевирала с молбата по чл. 248 ал.1 ГПК.