Определение № 2385 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „СТРУГА 6“ ЕООД, ЕИК-203021560 срещу определение № 2770 от 06.11.2023 г. по гр.д.№ 2320/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 17911 от 17.08.2023г., постановено по гр.д. №13023/2022 г. на СГС, с което е върната въззивна жалба вх.№ 56291 от 13.06.2023г., подадена от частният жалбоподател срещу постановеното първоинстанционно решение. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на определението, защото не е констатирано, че въззивната жалба е подадена електронно, че и другата страна е посочила електронен адрес и в този случай не се представят преписи за връчване на другата страна, респективно не се дължи и такса по чл. 23 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК. Направено е и оплакване, че не са дадени указания за представяне на квитанцията за внасяне на сумата 2,10 лв., която е внесена в определения срок. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди очевидна неправилност на обжалваното определение поради неприлагане на нормата на чл. 102з, ал.3 ГПК и липса на основание за изискване на такса „разпечатване“ в размер на 2,10 лв. Зададен е въпроса „допустимо ли е съдилищата да изискват допълнително /извън държавната такса по жалбата/ заплащане на държавна такса за разпечатване на подадените по електронен път документи“. Ответникът по частната касационна жалба В. В. М. оспорва частната касационна жалба и допускането й до касационно обжалване, тъй като обжалваното определение не противоречи на съдебната практика. Възразява се, че съдът е дал указания до жалбопоздателя да представи платежен документ. Счита, че частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, защото ВКС вече се е произнасял по формулираният въпрос. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че тя и изложението към нея отговарят на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. От данните по делото се установява следното: С решение № 2732/26.05.2023 г. по гр.д.№ 13023/2022 г. на СГС, „Струга 6“ ЕООД е осъдено на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на В. В. М., сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и психически дискомфорт от седемнадесет публикации в печатното и онлайн издание на вестник „Труд“ в периода 17.08.2021 г. – 09.12.2021 г., съдържащи обиди, накърняващи честта и достойнството на ищеца, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 100 000 лева. Решението е съобщено на ответника на 01.06.2023 г. и в срок - на 13.06.2023 г. е подадена електронно чрез ССЕВ въззивна жалба от дружеството. С разпореждане № 12994/14.06.2023 г. въззивната жалба е оставена без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 800 лева и да представи платежен документ. В същия срок да представи платежен документ за внесени 2.10 лева за изготвяне на преписи от въззивната жалба и доказателствата или да представи преписи за връчването им на ищеца, като при неизпълнение на указанията в срок съдът ще върне жалбата. Разпореждането е получено на 26.06.2023 г. и по молба от дружеството е продължен срока за внасяне на държавната такса до 17.07.2023 г. На 07.07.2023 г. е внесена държавната такса за въззивната жалба в размер на 800 лв. и е представена квитанцията по делото. С разпореждане № 15721/17.07.2023 г., връчено на 31.07.2023 г., са дадени указания до жалбоподателя да изпълни в цялост указанията, дадени с разпореждане № 12994 от 14.06.2023 г. в едноседмичен срок. Поради неизпълнение на указанията във второто разпореждане за внасяне на 2,10 лв. е върната въззивната жалба с разпореждане № 17911 от 17.08.2023г., на СГС. За да потвърди разпореждането за връщане на възивната жалба, с обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е приложима нормата на чл.261 ал.1 т.1 от ГПК, че жалбата не е отговаряла на посоченото изискване и въпреки дадените указания за внасяне на такса за изготвяне на преписи от жалбата, или да бъдат представени такива на съда, указанията не са изпълнени. Съдът е констатирал, че определената сума от 2,10 е внесена макар и след срока, но поради непредставяне на платежния документ за внасянето й, е прието, че указанията не са изпълнени. Позовал се е на това, че разпоредбата на чл. 261, ал.4 ГПК е императивна и когато тази нередовност не се отстрани в срок или указанията на съда по отстраняване на нередовностите не се изпълнят точно и в срок, жалбата се връща, на осн. чл.262 ал.2 т.2 от ГПК. Като неоснователен е преценен доводът в частната жалба за недължимост на таксата, събирана от съдилищата за изготвяне на незаверени преписи от представени по делата молби, жалби и пр. писмени изявления от страните, но не е посочено защо. При изложените мотиви, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност, изразяваща се в неприлагане на императивна правна норма. От 30.06.2021 г. е в сила новата Глава 11а ГПК (ДВ, бр. 110 от 2020 г.), която урежда реда за извършване на процесуални действия и постановяване на актове в електронна форма. Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не могат да откажат приемането на такива, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и когато са подписани с квалифициран електронен подпис, когато закона изисква саморъчен подпис за валидност на изявлението. /чл. 102б ГПК/ За спазването на тези изисквания се извършва техническа проверка. При неспазването на техническите изисквания, лицето, подало съобщението се уведомява / чл. 102г ГПК/, а когато изявлението отговаря на изискванията, подаването се потвърждава. Съгласно л. 102з, ал.3 ГПК, При подаване на електронни изявления, към тях не се представят преписи за страните. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, „ които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива“. За възпроизвеждането в необходимия брой преписи на хартиен носител, страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, освен в случаите по чл. 83 ГПК. По аргумент от чл. 102з, ал.3 ГПК, когато насрещната страна е заявила, че желае да получава електронни изявления от съда или не е задължена да получават такива, съдът не възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител, респективно не се прави заверка от служител на съда и такива на хартиен носител не се изпращат. На другата страна, участваща в производството, в този случай се изпращат от съда електронно преписи от молби, жалби и приложенията към тях на посочения от нея електронен адрес. Затова от съдържанието на текста следва, че в този случай не се събира и такса за размножаване на хартиен носител на документите, които следва да получи насрещната страна. В настоящия случай още в исковата молба, подадена от В. В. М. чрез пълномощника му адвокат П. В. е посочено, че желае да й бъде предоставен електронен достъп по делото и че е съгласна да получава съобщения и призовки по електронен път. /л.29 от делото на СГС/ Видно от материалните по делото, адвокат В. се е възползвала от осигуреният й електронен достъп и е подавала книжа до съда по електронен път. Тъй като е било налице изключението, предвидено в чл. 102з, ал.3 ГПК от задължението за заплащане на такса за възпроизвеждане на хартиен носител на преписи от възивната жалба и приложенията към нея и такава не се е дължала, обжалваното определение, с което е прието противното и неизпълнение на указанията за внасянето й е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение