Определение № 307 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ф. А. С. чрез адв. Е. Ф. от АК Д. срещу въззивно решение № 219/26.06.2013 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 209/2013 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещните страни О.У. „Е. С.”, [населено място] и Б. Д. Г., представлявани от адв. Е. К. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че въззивното решение е правилно, както и, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Ф. А. С. е предявила искове срещу О.У. „Е. С.”, [населено място] и директорът на училището Б. Д. Г. за заплащане солидарно на обезщетения за причинени й имуществени и неимуществени вреди, резултат от проявена пряка дискриминация при уволнението на С. от длъжността учител по български език и литература, заемана в основното училище. Дискриминационното действие е установено от Комисията за защита от дискриминация, при участието на работодателя и неговия служител – директора Г.. Исковете са отхвърлени от въззивната инстанция, на осн.”чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 и чл. 74 от Закона за защита от дискриминацията”. Съдът приел, че при уволнението на С. не е осъществена спрямо нея дискриминация от страна на директора на училището. Прието е, че решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не се ползва със сила на присъдено нещо и не може да послужи като основание за завеждане на иска. В изложението към касационната жалба са поставени въпросите за квалификация на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел Първи от ЗЗДискр, с решение на КЗД; за правната сила на решението на КЗД и съдът преразглежда ли отново въпроса извършена ли е твърдяната дискриминация, когато страните по гражданския спор са участвали в производството пред КЗД. Въпросите са от значение за постановения резултат, като разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на постановеното по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК с решение № 73/12.06.2013 г. по гр.д. № 311/2011 г. от ІV ГО ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът дали уволнението, признато от КЗД за дискриминационно, въпреки че не е отменено по реда на чл. 344, ал. 1 ЗЗД, обуславя ли причинноследствена връзка с „претърпените вреди” не е разглеждан от въззивната инстанция в обжалваното решение; разрешението по него не е обусловило крайния резултат по спора. Ето защо разрешаването на повдигнатия въпрос от касационната инстанция не може да е основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за отговорността на ищеца да възстанови на насрещната страна съдебноделоводните разноски при отхвърляне на иска, разгледан във връзка с чл. 75 ЗЗДискр., е от значение за постановения резултат по чл. 78 ГПК. Разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на приетото в мотивите на решение № 871/20.01.2011 г. по гр.д. № 1452/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът