Определение № 328 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4409/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени две касационни жалби от всяка от насрещните страни по спора срещу въззивното решение № 260138/24.06.2021 по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С касационна жалба от ответниците Т. Б. П. и Я. Д. П. чрез пълномощника им адв.Д. Ч. - АК Б., се обжалва въззивното решение в цялост. Касаторите-ищци поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане същото да бъде обезсилено, респ. отменено и вместо това искът се отхвърли, с всички предвидени в закона последици, претендират разноските за цялото производство. Поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, също и по чл.280, ал.2 ГПК, развити в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Насрещната страна по тази касационна жалба, ищец в производството - „Ефнак” ЕООД чрез пълномощника си адв.Е. Ф.- САК, в писмен отговор оспорва наличието на посочените основания за допускане на касационно обжалване поради липса на поставени конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или неотносимост на същите към изводите на въззивния съд, респ. липса на очевидна неправилност на решението, евентуално оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноските в касационното производство. С касационна жалба от ищеца „Ефнак” ЕООД чрез пълномощника си адв.Е. Ф.- САК, се обжалва въззивното решение в частите, в които е потвърдено първоинстанционното решение №73 от 12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. по описа на РС- Балчик в частта, касаеща правото на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение, в частта, касаеща обезсилване на допълнително решение №114 от 21,08.2020г. по гр.д.№181 /2014г. по описа на РС-Балчик и обусловената от това отговорност за разноските (без оплакване по смисъла на чл.248 ГПК относно разноските). Касаторът-ищец поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане да бъде отменено в обжалваните му части и в случай на отмяна на въззивното решение по жалбата на ответниците в частта на уважения иск по чл. 108 от ЗС на основание правна сделка да се уважи иска по чл. 108 от ЗС на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение, да се отмени допълнително решение №114 от 21.08.2020г. по гр.д.№181 /2014г. по описа на РС-Балчик и да се реши спора по същество, като се признаят за неистински оспорените документи, също и да се определят разноските според изхода на спора и на ищеца се присъдят разноски в техния пълен размер. Претендират се и разноските в касационното производство.Поддържа се наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Насрещната страна по тази касационна жалба - ответници в производството Т. Б. П. и Я. Д. П., не са подали отговор по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Искът е с правно основание чл. 108 ЗС с предмет два земеделски имота, като спорът е възникнал по повод твърдението на ищеца, че само той е собственик на имотите, предмет на иска, бивша собственост тези земеделски земи на Ю. А. А., на наследниците на която Ю. А. са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, защото само неговите праводатели по правна сделка са наследници по закон на З. Й. /З. А. С./-последната явяваща се единствен наследник -низходящ като дъщеря на Ю. А., а праводателите на ответниците не се явяват наследници по закон на Ю. А., и че прогласяването с решение по в.гр.д.№ 930/2012 г. на ОС-Добрич за нищожна на съдебната делба по гр.д.№ 19/2005 г. на РС-Генерал Тошево в която са участвали праводателите на ответниците, заличавало с обратна сила установителното действие на решението по тази делба за наличие на съсобственост между праводателите на ищеца и праводателите на ответниците и заличавало така вещно-прехвърлителното действие на извършената съдебна делба с получаване на спорните земеделски земи в дял от праводателите на ответниците П.. Наред с основание на правото си на собственост като произтичащо от правна сделка, ищецът сочи и алтернативни основания- придобивна давност при добросъвестно владение или при недобросъвестно владение. Ответниците П. противопоставят възражения, че техните праводатели по правна сделка също са наследници по закон на Ю. А. А., защото общият им наследодател Е. О. Ю. е син на Ю. А. А. и я наследява наравно с дъщерята З. Й., поради което отричат правата на ищеца по договорите му с наследниците на З. в обем над 1/2 ид.част, тъй като не би могъл да придобие в собственост повече от идеалните части, притежавани от прехвърлителите-наследниците на З. Й.. Противопоставят и възражение, че решение №156/03.2007г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, с което е прогласена нищожността на договор доброволната делба от 1999г. (сключен само между наследниците на З. Й.) поради неучастие на всички наследници на Ю. А. А., е влязло в сила и има действие по отношение на ищеца като правоприемник на страна по делото, доколкото правните сделки, от които ищецът черпи права, са извършени в хода на това дело. Оспорват възможността в настоящето съдебно производство да се оспорва отново произхода на Е. О. Ю.. Възразяват, че прогласяване на нищожността на съдебната делба, допусната и извършена с решение по същото гр.д.№19/2005 г. на наследените от Ю. А. земеделски земи, извършена между наследниците на дъщеря й З. Й. и на сина й Е. О. Ю., не лишавало наследниците на Е. О. Ю. (Н. Д. Р., Р. Д. Р., А. Д. Б.) от правото им на собственост върху идеални части от наследството на Ю. А., нито валидирало сключените от останалите наследници на Ю. А. (тези на дъщеря ю З. Й.) и „Ефнак“ ЕООД прехвърлителни сделки през 2005г. за цялата възстановена земеделска земя. С обжалваното въззивно решение на ОС-Добрич, е отменено първоинстанционното решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от „ЕФНАК” ЕООД, срещу Т. Б. П. и Я. Д. П. искове по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца на основание правни сделки- договори за покупко продажба от 12.05.2005г., върху поземлен имот № * - Нива с площ от 69.816дка, находящ се в м-ст У. г.“ в землището на [населено място], общ.Г. Т., и поземлен имот № * - Нива, с площ от 79.191 дка, находящ се в местността „Б.” в същото землище, и в частта за разноските, вместо което е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „ЕФНАК” ЕООД е собственик на основание правни сделки от 12.05.2005г.- договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№2829/2005г„ акт.№94, т.V,дело №930/2005г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№2827/2005г„ акт.№92, т.V,дело №928/2005г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№2828/2005г„ акт.№93, т.V,дело №929/2005г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№2826/2005г., акт.№91, т.V,дело №927/2005г. на СлВп-Ген.Тошево, на тези земеделски имоти, и са осъдени Т. Б. П. и Я. Д. П. да предадат владението на същите. С въззивното решение още е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Балчик в останалата част /в която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение/, също е обезсилено допълнително решение №114/21.08.2020г. по гр.д.№181/2014г. на РС-Балчик /с което е оставено без уважение като недоказано оспорването от ищеца в производство по чл.193 от ГПК на истинността на изброени официални документи/, както са определени и дължимите между страните разноски според изхода на спора. По делото е прието за безспорно, че праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., са наследници на Ю. А. А., деца и внуци на дъщеря и З. Й. /З. А. С., З. О. А./, починала на 06.12.1991 г. в град Чорул, Турция, и че праводателите на ответниците П. са законни наследници на Е. О. О., починал на 04.10.1981 г. в гр.Добрич. Не са спорни и фактите по водените предходни дела с участие на наследниците на Ю. А., също и с „Ефанак“ ЕООД, нито тези отнасящи се до извършваните правни сделки, от които всяка от страните по спора черпи права. Прието е за безспорно, че земеделските земи, предмет на иска, са образувани от възстановени две ниви в землището на [населено място], общ.Г..Т. - имот №* с площ 139.626дка и имот №* с площ 158.380дка на наследници на Ю. А. А., б.ж. на [населено място], общ.Г..Т., същите ниви поделени с договор за доброволна делба от 1999 г. между наследниците само на З. Й., впоследствие всички тези наследници са прехвърлили с правни сделки през 2005 г. дяловете си на „Ефнак“ ЕООД по време на висящност на гр.д.№ 19/2005 г., че в резултат на съдебната делба по това гр.д.№ 19/2005 г., след прогласяване нищожността на доброволната делба от 1999 г. поради неучастие на всички наследници, е извършена нова делба на тези земеделски земи и са образувани нови поземлени имоти според броя на съделителите, и получените дялове по силата на тази съдебна делба от част от съделителите- от Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х. (наследници на Е. О.), са били прехвърлени от тези съделители на Т. Б. П. /по време на брака му с Я. Д. П./. Купувачът Т. Б. П. е извършил последващо обединяване на закупените имоти, като са формирани процесните ПИ № * с площ от 69.812дка в м-т „У. г.“ в землището на [населено място] и процесният ПИ № * с площ от 79.191дка в м-т „Б.“ в землището на [населено място]. За да уважи предявеният иск по чл.108 ЗС на соченото от ищеца придобивно основание- правна сделка, въззивният съд е направил извод, че решението по нито едно от водените предходни дела: нито по гр.д.№19/2005г. на ГТРС /за нищожност на доброволната делба от 1999 г. между наследниците на З. Й. само, и за съдебна делба и с наследниците на Е. О./, нито по воденото между тях и с участието на страните по настоящото дело гр.д.№ 225/2012г.на ГТРС /за нищожност на съдебната делба по гр.д.№ 19/2005 г. и отрицатален установителен иск за собственост от „Ефнак“ЕООД/, нито по гр.д.№4946/2013г. на ДРС /за установяване несъществуване на родствено правоотношение между Ю. А. А. и Е. О. О./, не формира сила на присъдено нещо по въпроса за принадлежността на собствеността, обвързващо съдът и страните по настоящото дело. Прието е, че след като с влязло в сила на 30.07.2013г. решение № 63/21.02.2013г. по в.гр.д.№ 930/2012г. на ДОС съдебната делба, допусната и извършена по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, е обявена на осн.чл.75 ал.2 от ЗН за нищожна, тя не е породила целените материално правни последици - да прекрати съсобствеността между действителните съсобственици. По спорният в настоящото производство въпрос, относим към вещно-транслативния ефект на договорите от 12.05.2005г., легитимиращи ищеца като изключителен собственик, дали освен праводателите на ищеца съсобственици в земеделските имоти са и праводателите на ответниците Т. и Я. П. – а именно Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х., е прието следното. Първо, че е допустимо произходът на Е. О. (наследодател на праводателите на ответниците) да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства, и второ, че преценката на събраните по делото доказателства, вкл. и на гласни такива, събрани в друго съдебно производство, приложено към настоящето, сочи, че Е. О. О. не се явява син и наследник по закон на Ю. А. А., съответно праводателите на ответниците не се явяват нейни наследници, не се явяват така участници в процесната имуществена общност, а такива са само праводателите на ищеца. Така е направен извод, че земеделската реституцията в лицето на наследници на Ю. А. А. се простира само спрямо праводателите на ищеца като законни наследници на едиственото дете на Ю. А.- дъщерята З., каквито са В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., извършените от тях разпореждания в полза на ищеца с договорите за продажба от 12.05.2005г. са породили вещно-транслативно действие, тъй като продавачите са били единствени съсобственици на възстановените имоти, и при липсата на спор, че същите имоти са във владение на ответниците, е счел за основателен иска за собственост по чл.108 ЗС на соченото придобивно основание - правни сделки от 2005 г. При този извод първоинстанционното решение в тази част, в която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен на това придобивно основание, е отменено и искът е уважен на същото придобивно основание. По отношение на заявените от ищеца (съобразно уточнението на иска с молба входирана по делото от 23.04.2014 г.) като алтернативни основания за придобиване правото на собственост върху спорните земеделски земи, доколкото ищецът е предоставил възможност на съда да уважи претенцииите му на някое от заявените алтернативни основание-правни сделки, придобивна давност на основание добросъвестно владение, придобивна давност на основание недобросъвестно владение, е приел въззивния съд, че такова съединяване е допустимо, съдът дължи произнасяне по тези придобивни основания, и доколкото въззивният съд приема за установеното наличие на придобивно основание правна сделка, се изключва осъществяването на конкуриращ придобивен способ по смисъла на чл.77, предл.2 от ЗС-давност при двата вида владение и предявените алтернативно съединени искове по чл.108 от ЗС за собственост на основание придобивна давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, като неоснователни исковете за собственот на тези основания следва да се отхвърлят и в тези части обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено. Относно обжалваното допълнително решение на първоинстанционния съд е прието, че начина на съставяне на „семейните регистри“, Правилник за водене на регистрите на населението в общините/обн.ДВ бр.194/1935г./. сочи, че те не се ползват с обвързваща доказателствена сила и тяхното оспорване се реализира по реда за оспорване на факти, при което производство по чл.193 от ГПК по оспорване на съдържанието им /истинността на удостоверяването/ не е следвало да бъде откривано и съдът не дължи произнасяне по него, поради което допълнителното решение №114/21.08.2020г. следва да бъде обезсилено. Разноските между страните са определени според така приетия изход на спора. По касационната жалба на ответниците П.: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, също и чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Поставени са поставени следните въпроси като такива от значение за изхода на спора и решени в противоречие с посочена практика на ВКС основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както следва: 1. За задължението на решаващия съд по чл.235, ал.2 и 3 ГПК да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения, като постановено в противоречие с Решение № 205/11.07.2011 г. по грд № 149/2011 г. на II г.о. на ВКС, доколкото в случая въззивния съд се е произнесъл за липсата на семейноправна връзка - майка - дете и за липсата на наследствено правоотношение по чл. 5, ал.1 от ЗН извън способите и сроковете за установяване и оспорване на произход и на наследствено правоприемство - чл. 60-63 СК, чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от СК, чл. 5 от ЗН, при липса на оценка на противоречието между гласните и писмени доказателства по делото, 2. Имат ли обвързваща материална доказателствена сила обстоятелствата, отразени в „семейните регистри" по реда на Правилника за водене на регистрите на населението в общините ДВ бр.194/1935 г., ако същите са съставени от длъжностно лице в кръга на службата му в предвидената от същия правилник форма и ред- по въпроса се сочи противоречие с решение № 85/14.07.2011 г. по гр.д. № 635/2010 г. на II г.о. на ВКС и решение № 675/22.12.2010 г. по гр.д. № 359/2009 г. на ВКС II г.о. Сочи се и въпрос от значение за изхода по спора и за точното прилагане на закона и развитие на правото, като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, същевременно и като решен в противоречие с практиката на ВКС: Допустимо ли е при оспорване наличието на наследствено правоотношениепо чл.5, ал.1 ЗН, да се установява с гласни доказателства датата на раждане на страните по евентуалното наследствено правоотношение, при липса на вписвания на тези дати в регистрите за гражданско състояние. Твърди се и очевидна неправилност на решението като основание по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото в настоящия процес за ищеца липсвала активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване произхода на Е. О. О. от майка Ю. А. А. по реда на възражението в иск за собственост на основание придобивна сделка, поради предвиден друг ред за съдебно разглеждане на исковете за произход- чл. 331 от ГПК вр. чл. 68 от СК и забраната наследниците на лицето, за което се иска да се установи или оспори произход, да инициират такова производство, също и поради преклудиране на възможността в настоящия процес да се установява липсата на наследствено правоотношение между Ю. А. и Е. О., респ. установяване кръга от наследници на Ю. А., предвид влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 19/2005 г. по описа на ГТРС, с което доброволната делба на същите наследствени имоти, извършена през 1999 г. само между наследниците на З. О. - дъщеря на Ю. А., е била прогласена за нищожна поради неучастие на всички наследници на Ю. А. - а именно - наследниците на сина й Е. О., решението по което дело има сила на присъдено нещо и по отношение на този настоящ ищец съгласно чл. 121, ал. от ГПК (отм.) предвид обстоятелството, че „Ефнак" ЕООД е придобило спорните имоти в хода на висящото производство по гр.д. № 19/2005 г., а и нищожността на съдебната делба по гр.д. № 19/2005 г. по описа на ГТРС по чл. 75, ал.2 от ЗН поради неучастието на съделител - в случая „Ефнак" ЕООД, не означавала нищожност на решението по допускане и извършване на делбата. Считат, че предявеният главен иск за собственост да бъде отхвърлен и да се пристъпи към разглеждане по същество на алтернативно съединените с исковата молба искове за собственост. По първия въпрос касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторите не са формулирали правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване, който въпрос да е относим към съдържащото се в тази част оплакване за недопустимо разглеждане на произхода на Е. О.+ от майка Ю. А.. Същевременно и соченото решение на ВКС, с което обжалваното въззивно решение противоречи, не разкрива сходство с това оплакване. Ето защо не е налице по него наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По втория въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради липсата на противоречие по него с посочените две решения на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. А и въззивният съд не е формирал в мотивите си извод, относим към установяване дата на раждане на Е. О. въз основа на гласни доказателства. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, само в обжалваната от ответниците П. част, в която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта по предявения иск по чл.108 ЗС и е уважил същия. Съмнението за очевидна неправилност следва от извода на въззивния съд за допустимост в настоящия процес да се установява произхода на Е. О. от майка Ю. А. и от извода за липса на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 19/2005 г. по иска по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 1999 г. съм настоящия спор, свързан и с правилното приложение на чл.121 ГПК(отм.), респ. чл.226, ал.3 ГПК, в която насока са и изложените доводи на касаторите П.. По касационната жалба на ищеца „Ефнак“ ЕООД: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по процесуален въпрос, решен в противоречие с посочена практика на ВКС, а именно: Какво е по вид съединяването на исковете с един и същи петитум на различни основания и допустимо ли е алтернативно им съединяване? В частност алтернативно ли е съединяването на искове по чл. 108 от ЗС, предявени съответно на основание придобиване на претендираното право на собственост въз основа на сделка и на основание добросъвестно и недобросъвестно владение и съдът ако уважи иска на едно от основанията - сделка, дължи ли произнасяне по другите основания за придобиване на правото на собственост?. Твърди се противоречие на извода на въззивния съд, че съединяването на исковете е алтернативно, въпреки че е стигнал до извода за конкуренция между основанията и че придобиването на собствеността въз основа на сделка изключва придобиването въз основа на давностно владение, с даденото решение по същия въпрос в Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV гр. о., Решение №117/31.05.2016г. по гр.д.№5673/2015г. на Трето Г.О. на ВКС, Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК. Определение № 586/14.10.2010 г. по ч. гр. д. № 476/10 г. на IV гр. о. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г. на IV гр. о., според които съдът е следвало да квалифицира съединяването като такова в условията на евентуалност и уважавайки иска на едно от основанията ( на основание сделка), не е трябвало да се произнася по основанията за придобиване на собствеността по давност. По този въпрос въззивното решение разкрива противоречие със посочените в изложението решения на ВКС, а и същият има отношение и към преценка за допустимост в същата част на решението, и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по отхвърляне исковете по чл.108 ЗС на предявението основания придобивна давност- при добросъвестно или недобросъвестно владение. В останалата част на обжалваното възвивно решение, с която е обезсилено допълнително решение №114 от 21,08.2020г. по гр.д.№181 /2014г. по описа на РС-Балчик, нито касаторът „Ефнак“ ЕООД, нито касаторите Т. и Я. П., са формулирали в представените от тях изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази част. Не се установява и основание за допустимост касационно обжалване на решението в тази част по чл.280, ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК