Определение № 1275 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 589/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мерал Е. Мухарем и Е. З. И. срещу решение №.304/29.09.22 по г.д.№.351/22 на ОС Русе – с което е потвърдено реш.№.299/10.03.22 по г.д.№.1875/21 на РС Русе в частта за прогласяване на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД нищожността на договор за аренда от 24.06.15, вписан в СВ Р. с вх.№.7960/25.06.15, като накърняващ добрите нрави по отношение на новообразувани имоти №.030014 и №.083022 в землището на [населено място] поле, м.“К.“ /ПИ с идентификатори съответно 46560.30.14 и 67444.83.22/ и Е. З. И. е осъден да предаде на Б. Б. Е. и С. Л. Е. владението им. Ответните страни Б. Б. Е. и С. Л. Е. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 24.06.15 Мерал Мухарем /арендодател/ и Е. И. /арендатор/ са сключили 30-годишен договор за аренда на земеделски земи /вписан в СВ с вх.№.7360/25.06.15/ в м.Сливо поле, [населено място] и [населено място], с размер на арендно плащане 30лв. на декар годишно, като изпълнението на договора започва за имоти №.052032 и №.083003 съответно от стопанска година 2018/2019 и 2016/2017; имотите са били придобити по-рано от ищците в режим на СИО и от ответницата Мухарем и нейния съпруг Ф. Мухарем в СИО - доколкото страните по делото са били в близки отношения, съвместно са развивали стопанска дейност в областта на земеделието и са придобивали в съсобственост между различни членове на семействата земеделски земи до 2014г. /когато прекратили общия бизнес и решили да поделят притежаваните в съсобственост земи/. Съдът е посочил, че при преценката дали процесният договор е накърнил добрите нрави следва да се съобразят не само съдържащите се в него уговорки, а и цялостните отношения между страните по делото по време на неговото сключване. Установено е, че те и семействата им са се намирали в процес на преговори за прекратяване на съсобственост, че са имали разногласия и спорове, които са довели до изостряне и влошаване на отношенията им до степен, че всеки от тях да предприеме действия, каквито намира за подходящи спрямо собствените си разбирания и с които да защити в максимална степен правата си в съсобствеността, дори това да е във вреда на другия съсобственик. Обстоятелствата, свързани със срока на договора за аренда, арендната цена, взаимоотношенията на страните, роднинската връзка между ответниците, преценени комплексно, дават основание да се приеме, че договорът е сключен с единствена цел да осигури неоправдано разместване на имуществени права, при което Е. очевидно търпят значителна загуба, която не са желали, а Мерал Мухарем - очевидна полза, т.е. налице е нарушение на добрите нрави. Въпреки ясното съзнание у Мухарем, че е собственик само на 1/2ид.ч. от процесните имот и предстои поделянето им, тя е осигурила възможността си да извлича дългосрочно, за срок от 30г., ползите от всички тях, като запазва възможността нейни близки да ги обработват и лишава от тази възможност ищците, за които остава единствена възможност да получават припадащата се част от арендното плащане, което е значително занижено още при сключване на договора. И двете страни професионално се занимават с обработката на земеделска земя и сключването на такъв дългосрочен аренден договор при цена значително под пазарната и без механизъм за нейното актуализиране е допълнително основание да се приеме, че договорът изначално е имал за цел да доведе до неоснователно разместване на блага, както и да осуети възможността на ищците да ползват част от имотите след разделянето им независимо от правото си на собственост. Сключването му от ответницата с роднина, в ущърб на ищците, и по време, когато са били във влошени отношения и в процес на поделяне на собствеността, сочи по ясен и категоричен начин за преследваната с него цел и дава основание да се приеме, че накърнява добрите нрави. При това положение са налице предпоставките за прогласяване на неговата нищожност по отношение на новообразуваните имоти, чиито изключителни собственици са вече ищците по силата на извършената впоследствие съдебна делба. С оглед прогласената нищожност на договора за аренда, основателен е и искът с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да върне владението, доколкото ползва имотите без основание. Касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора?“ /реш.№.248/7.01.2 по г.д.№.4193/18, ІV ГО/; 2.“Налице ли е накърняване на добите нрави и основание за нищожност на сключен договор за аренда при договорена по-ниска от средната арендна цена? Договорен срок от 30г. може ли да е основание за нищожност на договор за аренда поради накърняване на добрите нрави или продължителността на срок на договора за аренда може ли да е основание за нищожността му поради накърняване на добрите нрави? Налице ли е възможност съсобственика, който не е страна по договора за аренда, да поиска от съда увеличение на арендната цена на основание чл.16 ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.134 ал.1 ЗЗД (при бездействие на арендатора)?“ /реш.№.277/26.01.15 по г.д.№.1962/14, ІІІ ГО, реш.№.153/24.07.15 по г.д.№.3014/14, ІІІ ГО, реш.№.24/9.02.16 по г.д.№.2419/15, ІІІ ГО, реш.№.615/15.10.10 по г.д.№.1208/09, ІІІ ГО, реш.№.119/22.03.91 по г.д.№.485/10, І ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се; освен това следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Не са необосновани твърденията на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил наведени от страните доводи и възражения, респективно събрани доказателства. Предвид изложеното касационното обжалване се допуска на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед проверка съответствието на приетото със задължителната практика на ВКС по първия въпрос, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 75лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,