Определение № 146 от 29.01.2014 г. на ВКС по д. № 5734/2013 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Мима С. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №274/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 40 536 лв. предявеният от Д. П. срещу касаторката иск по чл.79 от ЗЗД – за неизплатен остатък от цената по договор за покупко - продажба на апартамент, скл. с нот акт №25 от 25.02.10 г. между страните като продавач и купувач. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба / в която не е ясно посочена претенцията на ищеца и оттам как е предявен искът – за дълга в пълния му размер или като частичен - за част от дълга/. Евентуално се позовава и на осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Според касатора въззивното решение по въпроса: обвързан ли е въззивният съд с обсъждане допустимостта на св. показания единствено на основанието, на което ги е допуснал първоинстанционният съд или ако го игнорира, следва да се произнесе и по исканията, доводите и съображенията за допустимостта им, наведени от поискалата събирането им страна / в случая по чл.165, ал.1 ГПК/, противоречи на цитираната практика на ВКС - р. по гр.д. №1296/09 г. на второ г.о. и по гр.д. №824/11 г. на четвърто г.о. ВКС намира, че първото общо основание за допускане на обжалването, поради вероятна недопустимост на обжалваното решение не е налице - в доклада по делото, срещу който страните / вкл. ответницата по иска – касатор/ не са възразили, в писмените бележки пред първоинстанционния и в съд. заседание пред въззивния съд преди да се даде ход на делото е уточнено, че се претендира сумата от 53 536 лв., неизплатена част от цената, посочена като остатък и с отделен падеж в нотариалния акт №25/10 г., с който е оформен договорът за продажба на апартамента. Наистина в мотивите на решението си въззивният съд / както и първоинстанционният/ е обсъждал доказателства за погасяването и е приел за погасена, чрез изплащане дълга на продавача към посочената банка, друга част от цената - 36 436 лв., която е различна по размер, начин на погасяване и падеж от процесния остатък. Този извод обаче не е неблагоприятен за касаторката, която е твърдяла същото и не се отразява на решението по иска, чийто диспозитив е по предмета на спора, очертан в исковата молба и по делото. По втория процесуален въпрос следва да се допусне обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Свидетелски показания по делото за поискани, допуснати и обсъдени от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК за установяване на плащания в брой от купувачката по договора за периода 25.02.-28.09.10 г., имало ли е съставени за плащанията документи и за начина на преминаване на тези документи у ищеца. Във въззивната жалба на ответницата по иска е направено конкретно оплакване за липса на подробна преценка на тези показания и съпоставка с други доказателства, както и за неизлагане на мотиви защо едни показания се приемат за достоверни и ценят, а други – не. При тези данни по делото въззивният съд не е разгледал допустимостта на св. показания на посоченото основание и респ. – не ги е обсъждал въобще, а е изложил съображения за недопустимостта им по чл.164, т.4 ГПК и е определил непогасената част от дълга само въз основа на представените писмени доказателства за плащане. Така въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК / напр. р. по гр.д. №1128/09 г. на четвърто г.о., по т.д. №628/09 г. на второ т.о. и цитираната в изложението/по поставения въпрос, което е основание да се допусне обжалването му. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.