Определение № 50147 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. П. като пълномощник на Д. Г. А., срещу въззивно решение № 477 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 322/2021 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение № 5042 от 18.09.2020 г. по гр.д. № 14604/2016 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. А. против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за ревандикация на недвижим имот в осъдителната част и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот без основание, както и допълнително решение № 265292 от 09.08.2021 г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от Д. Г. А. против Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД за сумата 113 119лв., и по чл. 86 ЗЗД за сумата 41 523.41 лв., представляваща лихва върху тази сума за периода от 01.12.2013 г. до 22.11.2016 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Представлява ли, на основание чл. 5, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата и чл. 55 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сервитутната ивица част от пътя. 2. Може ли собственикът на имота да ползва същия под някаква форма, след като той е част от пътя, за да се приеме, че ответникът не владее и не държи имота. 3. Следва ли обременяването със сервитут като ограничено вещно право, което е извършено без правно основание, да бъде приравнено на отнемане на владението. 4. Дължи ли се равностойността на имота и обезщетение при въведени ограничения на собственика, когато същия се ползва от ответника без учреден законово или договорно сервитут. 5. При предявен и уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС следва ли да бъдат уважени исковете по чл. 57, ал.2 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, когато ответникът ползва сервитут върху същия имот без да е налице законово или договорно учредяване на същия. 6. При предявен и уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС при липсата на общо легално определение кога може да бъде учреден сервитут и липса на специална норма, която да предвижда учредяването на такъв, представлява ли това неоснователно ограничаване на правата на собственика с тежести и следва ли по тази причина да бъдат уважени исковете по чл. 57, ал.2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. 7. Налице ли е държане на имота след неговото завземане от ответника въз основа на предварителното изпълнение на административния акт при липса на доказателства, че владението е възстановено. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК –очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС Т. В. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Св. Н. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено от фактическа страна, че през 2007 г. жалбоподателят Д. Г. А. е закупил от физически лица неурегулиран поземлен имот пл.№ ...., к.л.702, от кадастралния план на [населено място], в.з. "С.- Д. І част“, с площ по документи 966 кв.м, а по скица - 1062 кв.м. Този имот е разделен на два имота, заснети съответно с пл.№ .... с площ 647 кв.м и пл.№ ..... с площ 415 кв.м. С Решение № 172 на Министерски съвет от 28.03.2010 г. са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ-Софийски околовръстен път- южна дъга“, участък от км 42+800 /пътен възел „М.“ /до км.44+720 имоти и части от имоти, намиращи се в [населено място], подробно описани в приложение към решението. В него под № 100 фигурира имот пл.№ ..... от к.л 702, с площ 415 кв.м, от които се отчуждават 334 кв.м, а под № 101- имот пл.№ .... от к.л 702, с площ 670 кв.м, които се отчуждават изцяло, и двата записани на името на Д. А.. С решение на МС № 559 от 29.07.2010 г. имоти пл.№ ..... и .... са заличени и са отпаднали от списъка на имотите, предвидени за отчуждаване. Установено е, че имот пл.№ ..... с площ 647 кв.м е бил отчужден с Решение на МС № 651 от 08.10.2007 г. като част от имот пл.№ 955. Твърдението на ищеца е било, че имот пл.№ .... не е бил предмет на отчуждаване, но 334 кв.м от него фактически за били завзети без правно основание и върху тях е реализирано мероприятието по разширение на Околовръстния път. Обстоятелството, че по отношение на процесния имот не е проведена процедура по принудително отчуждаване, не е било спорно между страните. Назначените по делото съдебно-технически експертизи са дали заключение, че по П. от 2009 г. трасето на околовръстния път минава графично през имот пл.№ ...., но изпълненото на място трасе на пътя не засяга този имот. Изграждането на пътя е съобразено с план, одобрен през 1985 г., но не е съобразено с предвижданията на П. от 2009 г. При извършения оглед вещото лице П. Я. е установило, че върху спорния имот има поставена разнородна настилка - тротоар, асфалт, бетон. В съдебно заседание е уточнило, че най- вероятно имотът попада в сервитута на Околовръстния път. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. П. Р., неоспорено от страните, е установено, че Софийски околовръстен път - южна дъга, е изграден съобразно предвижданията на плана от 1985 г. По този план в обхвата на пътя попада северната част от б. имот пл.№ ....., заснета със самостоятелен пл.№ ...., която е била отчуждена с решение на МС от 2007 г. Процесният имот пл.№ ....., представляващ южната част от б. имот пл.№ ...., не попада в обхвата на пътя. Според вещото лице изградената част от Софийски околовръстен път съвпада с контура на южната страна на тротоара, до границата на устройствена зона Тти- терен за транспортна инфраструктура. Процесният имот е разположен южно от тротоара на пътя и попада в сервитут на Софийски околовръстен път с габарит 4.5 м, отразен в плана от 2009 г. Върху него не са извършени конкретни строително-монтажни дейности по изграждането на околовръстния път - не е положен асфалт, бордюри, тротоарна настилка, канавки и др. елементи от пътното тяло. Тези констатации на вещото лице са възприети от въззивния съд и са го мотивирали да уважи ревандикационния иск в установителната му част, като признае за установено правото на собственост на ищеца върху спорната част от 334 кв.м от имот пл.№ ...., тъй като тя не е отчуждена и фактически не е присъединена към пътя – публична държавна собственост. В тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от ответната страна и правилността му не може да бъде проверявана от касационната инстанция в настоящото производство. Въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск в осъдителната му част по съображения, че спорният имот не се владее или държи от ответника - върху този имот не са извършвани никакви СМР във връзка с изграждането на пътя и Агенция „Пътна инфраструктура“ не е влизала във фактическо владение на имота. С оглед констатациите на вещите лица, че процесният имот попада в сервитута на пътя, въззивният съд е приел, че сервитутът, като вещна тежест, само създава ограничения за собственика да застроява имота си, но не препятства възможността му да го ползва. Чрез първите два въпроса, изведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят се домогва да установи, че процесният имот е част от пътя по смисъла на чл. 5, ал.1, т.1 ЗП. За да прецени необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване по тези въпроси, настоящият състав съобрази следното: Основните елементи на пътя, съгласно чл. 5, ал.1 от Закона за пътищата, са: обхват на пътя, пътни съоръжения, пътни принадлежности. Понятието “обхват на пътя“ е дефинирано в чл. 5, ал.2 от същия закон - това е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. В чл. 53 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е посочено, че размерът на необходимите площи за изграждане на пътища се определя като към площта, необходима за разполагане на земното платно на пътя, се добави площта на ограничителните ивици от двете му страни със широчина 2 м за автомагистралите и пътищата от І и ІІ клас и 1 м - при останалите републикански и местни пътища. Тезата на жалбоподателя, че процесният имот е част от пътя по смисъла на чл. 5, ал.1, т.1 ЗП влиза в противоречие с влязлото в сила решение, с което ревандикационният иск е уважен в установителната му част и той е признат за собственик на спорните 334 кв.м от имот пл.№ ..... Това е така, защото ако спорният имот е част от пътя, това би означавало, че той е публична държавна собственост по аргумент от чл. 8, ал.5 ЗП, според който собствеността върху пътищата се разпростира върху всички основни елементи по чл. 5, а присъединяването на процесния имот без надлежно отчуждаване би обусловило приложението на чл. 97 ЗС. След като обаче въпросът за принадлежността на правото на собственост върху спорната площ в отношенията между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, той не може да бъде пререшаван. Поради това първите два въпроса не обуславят изхода на делото в обжалваната част и в този смисъл не осъществяват общото изискване за достъп до касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по останалите въпроси, повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Въпросите са предпоставени от разбирането на касатора, че търпи ограничения при упражняване на правото си на собственост в пълен обем поради обременяването на собствения му имот със сервитут като ограничено вещно право в полза на собственика на пътя. Това становище не е обосновано с позоваване на конкретна правна норма и не е съобразено със съдържащата се в ЗП регламентация на собствеността, ползването, стопанисването и изграждането на пътища, а се основава единствено на употребата на термина „сервитут“ в заключението на съдебно-техническата експертиза и в решението на въззивния съд. Съгласно чл. 6 ЗП републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага така, както е посочено в нормата - на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение или на лентата за аварийно спиране. С разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 ЗП са въведени ограничения в режима на ползване и застрояване на имотите, които попадат в зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия по чл. 6. Касае се за специфични ограничения на правото на собственост, и по- конкретно на правомощието ползване, на които не съответства някакво ограничено вещно право на друго лице. Посочените по-горе ограничения са наложени пряко със закона в обществен интерес /безопасността на движението/ и действат по отношение на всички, а не само по отношение на собственика на засегнатия имот. Това означава, че тези ограничения и забрани са законово обосновани и не могат да бъдат преодолени чрез предявяване на ревандикационен иск от собственика на засегнатия имот, който попада в зоната между оста на пътя и ограничителната строителна линия /сервитутната ивица по смисъла на § 5, т.33 от ДР на ЗУТ/. Законът за пътищата, както и Законът за държавната собственост, не предвиждат хипотеза за учредяване, с договор или с административен акт, на сервитут като вид ограничено вещно право върху съседните на пътя имоти, нито предвиждат заплащане на обезщетение /еднократно или периодично/ на собствениците на имотите, които попадат в сервитутната ивица. Предвидено е недвижимите имоти - собственост на физически и юридически лица, необходими за изграждане, реконструкция и преустройство на транспортната техническа инфраструктура и транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения да се отчуждават принудително при условия и ред, посочени в закона. Съгласно чл. 206, ал.1 ЗДС за изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. При наличие на посочените предпоставки и бездействие на компетентния орган да отчужди имота и да обезщети частните собственици, ще е налице противоправност и собствениците ще имат на разположение деликтен иск за обезщетение на причинените им вреди. В този смисъл е решение № 2 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 2296/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят Д. А. следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното съдът