Определение № 800 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Б. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 271 от 29.04.2024 г. по ч. т. д. № 337/2024 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 555 от 09.02.2024 г. по т. д. № 1880/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, 9-ти състав в обжалваната му част, а именно за прекратяване поради недопустимост на производството по обективно съединените искове за осъждане на ответника КОНСЕПТ СТУДИО ЕООД да предостави на ищеца В. Б. Б. отчети за приходите от реализацията на филма „Голата истина за група „Жигули““, съпроводени с първични счетоводни документи и договори за следните периоди: 15.04.2021 г. – 30.06.2021 г., 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г., 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че преценената от въззивния съд като недопустима претенция е скрепена със самостоятелна искова защита; прави се и оплакване, че при разглеждането на частната жалба съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 39а ЗАПСП, вр. § 2, т. 6 ЗАПСП, която се прилага след отмяната на чл. 66 ЗАПСП. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него прекратително определение на първата инстанция да бъдат отменени и делото да се върне за разглеждане на посочените по-горе искове по същество. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Неизпълнението на законовото задължение на продуцента да предоставя на авторите на филма сметка за приходите от филма веднъж годишно обуславя ли правен интерес от предявяване на самостоятелен осъдителен иск за предоставянето й или има значение единствено за определяне на размера на дължимото по договор възнаграждение в производство по осъдителен иск за последното?; 2. Допустимо ли е предявяване на самостоятелен иск за предоставяне на сметка/отчети за приходите от филма, извън осъдителния иск за заплащане на такива суми и ако да – конкретизирането им по периоди позволява ли отправянето на осъдителна претенция за тях до съда?; 3. Отмяната на законова норма, регламентираща законово задължение, която отмяна е настъпила след завеждането на делото и е резултат от систематическото й преместване на друго място в същия нормативен акт води ли до недопустимост на предявения иск, основан на нея, ако тя е предвиждала такъв? По посочените въпроси се поддържа наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се моли определението да бъде допуснато до инстанционен контрол и поради очевидната му неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от КОНСЕПТ СТУДИО ЕООД, чрез процесуален пълномощник, съдържащ становище за неоснователност на искането за достъп до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но по нея не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени при условията на кумулативното обективно съединяване искове за заплащане на сумата 30 600 лв. с ДДС, съответно 25 500 лв. без ДДС, която сума представлява дължимо доплащане на възнаграждения за авторски права за първите 5 шестмесечия за използването на филма „Голата истина за група „Жигули", ведно със законната лихва върху сумата от 30 600 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане и иск да бъде осъден ответникът да представи отчети за приходите от реализацията на филма, съпроводени с първични счетоводни документи и договори съгласно чл. 7, ал. 6 и ал. 10 от договора от 05.03.2019 г. за следните периоди: 15.04.2021 г. - 30.06.2021 г., 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г., 01.01.2022 г. - 30.06.2022 г., 01.07.2022 г. - 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. От правна страна съдът е намерил, че регламентираното в чл. 66 ЗАПСП (отм.) задължение на продуцента по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението (което съставлява и правното основание на втората група искове, ведно с уговорките в договора) не може да обоснове наличието на правен интерес от предявяването на самостоятелен осъдителен иск, тъй като изпълнението на това задължение в случая има значение за определяне размера на дължимото възнаграждение. По същество отправеното искане представлява такова за представяне на първични счетоводни документи и договори за определени минали периоди. Липсата на конкретизация на същите препятства възможността за принудително изпълнение, която е част от осъдителната претенция, отправена до съда. Изпълнението на това задължение след покана евентуално би имало значение относно изискуемостта на задълженията за заплащане на допълнителни възнаграждения на автора. Извън горното са споделени и мотивите на първата инстанция за изначална недопустимост на подобен иск, доколкото представянето на така поисканите първични счетоводни документи и договори е относимо към доказването на исковата претенция за дължимо възнаграждение, предявена и приета от съда за редовна и допустима; освен това ЗАПСП предвижда особен улеснен ред за събиране на доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от частния жалбоподател въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, въззивният съд не е споделил частта от изводите на първата инстанция, според която отмяната на чл. 66 ЗАПСП в хода на процеса сама по себе си води до недопустимост на иска, основан на неизпълненото задължение на ответника за периодично представяне на сметка/отчети за приходите от използването на произведението. С оглед горното третият въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда за изхода на спора, респ. няма значение за постановения по делото краен резултат. Освен това както този, така и останалите въпроси се отнасят пряко и единствено към правилността на обжалваното определение, поради което не покриват критерия за правен въпрос съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. Доколкото е предявен иск за заплащане на дължимо възнаграждение, същият поглъща искането за предоставяне на документи, въз основа на които възнаграждението да бъде определено, като в този смисъл ищецът е формулирал и съответна задача по искането си за назначаване на експертиза. Във връзка с един от главните мотиви на въззивния съд за недопустимост на иска – че така заявена, исковата претенция за „предоставяне“ на документи е реално неизпълнима (неподлежаща на принудително изпълнение), тъй като последните не са конкретизирани, въпросът дали посочването на периодите на съставянето им е достатъчно за тяхната индивидуализация е фактически, а не правен, и неговият отговор е отрицателен. Неустановяването на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК освобождава съда от задължението да преценява допълнителните селективни основания, на които частният жалбоподател се позовава. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не е видно да е извършено превратно прилагане на закона или да са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. Освен това твърдяната очевидна неправилност на определението на Софийския апелативен съд е обоснована с доводи за неприлагане на съответна законова разпоредба, каквото не се установява от мотивите на въззивния съдебен акт. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение