Определение № 30 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1855/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Товарни превози-91“ АД, [населено място] и Сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място] срещу определение №1153/15.05.2020г. по ч.гр.д. №943/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение от 04.12.2019г., постановено по т.д.№858/2019г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявения от жалбоподателите срещу Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на сдружението, взети на 08.05.2019г. поради липса на активна процесуална легитимация. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Допускането на касационно обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. „От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на Управителния съвет /УС/ на юридически лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове- от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред ОС, респективно- след приключване на оспорването с потвърждаването им?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №207 от 13.12.2010г., т.д.№129/2010г., II т.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК- поради значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 2. „Може ли съдът да прекрати производството поради недопустимост на иска, ако преценката за допустимостта зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №49 от 02.07.2019г., т.д.№775/2018г., I т.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3. „Въпрос на законосъобразност ли е наличието на всички предпоставки за изключване на член на сдружение и следва ли то да бъде проверено от съда в производство по оспорване на такова решение на ОС за изключване?“- с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Излагат доводи за очевидна неправилност на определението. Ответникът по частната касационна жалба Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ не представя отговор в законоустановения срок. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Производството по т.д. №858/2019г. на Софийски градски съд е образувано по предявен от „Товарни превози-91“ АД, [населено място] и Сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място] срещу Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на сдружението, взети на 08.05.2019г. С определение от 04.12.2019г. съдът прекратява производството, като излага мотиви, че ищците са изключени като членове на сдружението с решение на Управителния съвет от 07.03.2019г. и нямат право да оспорват решенията на Общото събрание. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на делото, като въззивният съд приема, че ищците не са членове на сдружението към датата на провеждане на Общото събрание, чиито решения атакуват и не са процесуално легитимирани да предядяват иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Решаващият съдебен състав възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и намира, че с решение от 07.03.2019г. на Управителния съвет, който е органът, оправомощен по силата на устава да приема и освобождава членове на сдружението, ищците са изключени като съдружници, като липсват и твърдения, и доказателства решението на УС да е оспорено по реда и в срока по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд намира за ирелевантно твърдението на ищците, че са уведомени за решението на УС с отговора на исковата молба, предвид липсата на доказателства ОС да е сезирано с искане за отмяна. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съд, респ. не се явяват обуславящи за изхода на производството. Въззивният съд е възприел установените от първоинстанционния съд факти, вкл. е приел за установено вземането на решение на Управителния съвет за изключване на ищците като членове на сдружението- ответник, уведомяването им и липсата на подадена жалба за отмяната на това решение. Решаващият съдебен състав не е стигнал до извода за прекратяване на членственото правоотношение между страните само въз основа на решението на Управителния съвет, а и с оглед липсата на твърдения и доказателства за оспорване на това решение пред Общото събрание в законоустановения срок. Следва да се отбележи, че и във въззивното производство не е представено доказателство за оспорване на решението за изключване на ищците като членове на сдружението- ответник, а касационните жалбоподатели не поставят правни въпроси относно начините за уведомяване на членове на сдружението за взетото решение за тяхното изключване. Всички наведени доводи във връзка с възраженията за ненадлежно връчване на нотариални покани и писма представляват оплаквания за неправилност на съдебния акт и не подлежат на разглеждане в настоящия етап на касационното производство. Въззивният съд е обсъдил представените доказателства и е приел, че от тях се установява прекратяването на членственото правоотношение на ищците към релеватния момент- вземане на решенията от Общото събрание на сдружението. Съдът не е достигнал до този извод единствено на база твърденията на ответника, каквото твърдение е инкорпорирано във втори въпрос, а е обсъдил доводите на страните и доказателствата по делото. Третият въпрос предполага предмет на делото да е иск за отмяна на решението за изключване на ищците като членове на ответното сдружение, какъвто не е предявен. Ищците оспорват като незаконосъобразни и противоуставни решения на Общото събрание, но не и решението на Управителния съвет за изключването им от сдружението. Нито се твърди в исковата молба, нито има доказателства за решение на Общото събрание за изключването им като членове на сдружението, поради което и въззивният съд не е излагал такива мотиви. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на определението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд