Определение № 570 от 24.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. срещу Решение № 273/13.12.2017 г. по в.т.д.№ 470/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено Решение № 371/5 юни 2017 г. на Варненския окръжен съд в осъдителната му част за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. И. К. – сестра на ищцата, причинена от ПТП на 17 юли 2011 г., законната лихва върху нея от предявяване на иска – 14 юли 2016 г. до окончателното й плащане и 18316,45 лв. мораторна лихва за периода от 14 юли 2013 г. до 14.07.2016 г. и предявените от М. И. К. обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ЗАД „Армеец“ АД са отхвърлени до посочения размер. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на М. К. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. К., както и законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й плащане и 183,45 лв. моратгорна лихва за периода 14 юли 2013 г. – 14 юли 2016 г. и разноски за въззивната и касационната инстанция. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос легитимирани ли са братята и сестрите да получат обезщетение за понесени неимуществени вреди при причинена смърт. Ответникът по касация ЗАД „Армеец“ не е взел становище по жалбата в срока за отговор. Предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд и се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният акт на Варненския окръжен съд е неправилен в осъдителните му части за обезвреда и мораторна лихва поради липса на материалноправна легитимация на ищцата – сестра на загиналата в резултат на ПТП Л. К., позовавайки се на постановления на Пленума на ВС № 4/1961 г., 5/1969 г., и № 2/1984 г., според които братята и сестрите не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, изчерпателно изброени в цитираните постановления. Приел е, че правото на обезщетение по чл.52 ЗЗД е обусловено от родствена близост с пострадалия, която в случая изключва възможността за възмездяване на морални болки и страдания по правилото на чл.52 ЗЗД съгласно задължителната практика на ВКС. И. от касатора въпрос в изложението – разполагат ли братята и сестрите с материалноправна легитимация да получат обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на брат или сестра е разрешен в отклонение от приетото по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и е обусловил решаващата воля на въззивния съд за отхвърляне на иска, поради което обжалваното решение на Варненския АС следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания в изложението правен въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК