Определение № 51 от 26.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1215/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. П. И. срещу въззивното Решение № 257 от 29.06.2012 год. по т.д.№ 5/2012 год. на Старозагорския окръжен съд. С него СтЗОС е отменил Решение № 450 от 28.09.2011 год. по гр.д.№ 1647/2011 год. на Казанлъшкия районен съд в частта с която предявеният от [фирма] срещу И. И. в качеството и на поръчител по договор за потребителски кредит иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане е бил уважен за сумата над 6191.96 лв. и до предявения размер от 8309.49 лв. Отхвърлил е иска срещу И. в тази му част. Потвърдил е първоинстанционния акт в частта да посочения по-горе размер. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане, чиято цена на иска не надвишава 10000 лв. Тази сума съставлява долната граница, над която законодателят е предвидил касационен контрол на въззивните решения. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 30.05.2012 год.; решението е постановено на 29.06.2012 год. при действието на сегашната редакция на чл.280 ал.2 ГПК, ограничаваща касационния контрол на търговски дела с цена на иска не надвишаваща 10000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Неправилно Старозагорският окръжен съд е администрирал движението на касационната жалба, без да извърши по реда на чл.285 ал.1 ГПК проверка по нейната допустимост. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.