Определение № 5456 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 686/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. В. чрез пълномощника му адвокат Т. Ч. против решение № 195 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 275 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение по чл. 248 ГПК № 309 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 259/2023 г. на Окръжен съд - Сливен за оставяне без уважение искането на ответника А. С. В. за изменение на решение № 66 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. на Окръжен съд - Сливен в частта за разноските, с което А. С. В. е осъден да възстанови на Р. Н. К. заплатеното адвокатско възнаграждение в размер а 4650 лв.. Р. Н. К. не е изразил становище по частната касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е посочил, че преценката дали адвокатското възнаграждение не е прекомерно съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските хонорари по Наредба № 1/2004 г. на ВсАС, а следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите въпроси, като от значение са видът и характерът на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, извършените процесуални действия по делото с участието на представляваната от адвокат страна. Констатирал е, че в случая подлежащите на доказване факти, свързани с оспорване на иска за непозволено увреждане по основание и размер, сочат на значителност. Същите са наложили ангажирането на не малък обем от писмени и гласни доказателства – наказателно дело, медицинска документация, изслушани по делото четирима свидетели и обемна съдебна медицинска експертиза по изясняване на 7 пробождания с нож. Необходимостта от доказване на оспорени елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, при анализ на изброения обем на доказателствата, от които да се изведат правни изводи относно причинно-следствена връзка между престъпното деяние и претендираните вреди, тежестта на търпените неимуществени вреди, основателността на възражението за съпричиняване, обосновавали извода на въззивния съд за съществена фактическа и правна сложност на делото, ангажирала компетентна и обемна адвокатска защита при съответния материален интерес от 50000 лв. Отчетени са и извършените с участието на представлявания от адв. Г. С. ищец процесуални действия, покриващи цялото първоинстанционно производство – изготвена искова молба с нужните приложения, изготвена молба по чл.389 ГПК, участие в три съдебни заседания, представена писмена защита. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. С. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:. 1) по какви критерии съдът следва да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение на страните; 2) броят на разпитаните свидетели следва ли да се включва в критериите по преценка фактическата и правна сложност на делото; 3) по какви критерии съдът следва да прецени дали разпитът на четирима свидетели в съдебното производство обуславя фактическа и правна сложност на делото и да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение; следва ли тези разпити да се вземат предвид при действията, извършени от процесуален представител на страна, имайки предвид, че той може и да не е задал и един въпрос на тези свидетели; 4) при преценка извършените от процесуален представител действия следва ли съдът да вземе предвид и входираните писмени бележки, имайки предвид, че адвокатът е присъствал в последното открито съдебно заседание, когато е даден ход по същество и е имал възможност да пледира устно вместо да пише допълнително писмени бележки (писмена защита). Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Тезата на жалбоподателя е, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд и следователно въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца не са били предмет на доказване по делото и процесуалния представител на страната не е бил ангажиран с действия по събирането на такива доказателства, което значително е улеснило и намалило обема на неговата работа; решаването на делото само в три съдебни заседание, се счита за решаване в разумен срок, съответно броя на заседанията свидетелства, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ищеца е присъствал в последното открито съдебно заседание и е можел да пледира устно и така да си спести нуждата от допълнително писане и входиране на писмени бележки. При тази обосновка липсва основание да се прецени дали произнасянето на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, че съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия, като не е обвързан от минималните размери в Наредба № 1/2004 г. на ВсАС и че когато повечето факти по делото не са спорни, то делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При формиране на изводите си за фактическата и правна сложност на делото, съдът, видно от мотивите му, е изходил именно от изведените в практиката на ВКС критерии, съобразявайки доказателствените факти и доказателствата, които ги установяват, дължимото правно разрешение по спорните въпроси (за наличие на причинна връзка между претендираните вреди и деликта, както и за съпричиняване на вредоносния резултат), вида и броя на извършените процесуални действия, включително и броя на съдебните заседания и действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. Именно във връзка с тази преценка, съдът е посочил броя на проведените съдебни заседания, броя на разпитаните свидетели (наред с големия по обем писмен доказателствен материал и експертното заключение за установяване причинната връзка между 7 пробождания с нож и претендираните вреди), както и обобщаването тезата на страната за установените по делото факти и правното разрешение на спорните въпроси в хода на устните състезания (именно в тази връзка съдът е посочил представените писмени бележки, а не като работа на адвоката по техническото им изготвяне). Поради изложеното не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение