Определение № 106 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1262/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от [населено място] - чрез адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 222 от 22.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 761/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 6182 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 14360/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от С. Д. С. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 160 000 лв. до сумата 300 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 15.09.2016 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска в пълен размер с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и в съвкупност свидетелските показания и заключенията на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, не е взел предвид всички установени по делото травми и остатъчни последици от тях, не е дооценил в пълна степен интензитета и степента на претърпените от касатора болки и страдания и е присъдил обезщетение в занижен размер, което не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържат се доводи за несъобразяване на обезщетението с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и с последователната практика на съдилища при присъждане на обезщетения „при подобни обстоятелства“. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение и че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: „ 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси /противоречие с практиката в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о./; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази и с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве /противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с практиката в решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т. о./; 3. Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания /противоречие с решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, ІV г. о./; 4. Следва би при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми“. Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. М. В., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 160 000 лв. до претендираните 300 000 лв., Апелативен съд - София е приел, че за претърпените при ПТП на 15.09.2016 г. неимуществени вреди ищецът има право на справедливо обезщетение в размер на 200 000 лв., което подлежи на редуциране на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с 20 % до сумата 160 000 лв., съразмерно на установения по делото принос на ищеца за настъпване на вредите. Въз основа на неоспорените заключения (основно и допълнително) на изготвената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза въззивният съд е приел за установено, че при произшествието на 15.09.2016 г. ищецът С. С. е получил травматичен излив на кръв в гръдната кухина, контузия на белите дробове в дясно, двустранни малки изливи на въздух в гръдната кухина, многофрагментно счупване на 7-ми гръден прешлен, счупване на I - IX десни ребра, част от които по две линии, счупване на горна челюст, счупване на долна челюст, двустранно счупване на черепната основа – голямо крило на сфеноидалната кост и тялото й с пневмоцефалия, счупване на лява слепоочна кост, контузия на мозъка двустранно слепоочно, атрофия на зрителния нерв и намалено зрение с дясното око, отоци на клепачите, порезна рана над дясното око, разкъсно - контузна рана на лява подбедрица; Непосредствено след получаване на травмите и през следващите два месеца пострадалият е изпитвал силни болки и страдания, а вследствие уврежданията на прешлена и на ребрата е бил трайно затруднен в движението на снагата за срок не по-малък от шест месеца; По повод на част от травмите е проведено оперативно лечение с извършване на торакоцентоза в дясно за преодоляване излива на кръв и наличието на въздух в гръдната кухина, трахеостомия с последваща деканюлация, репозиция на счупения гръден прешлен, декомпресия на коренчетата, метална остеосинтеза със стабилизация на прешлени и поставяне на титаниеви винтове и на титаниеви пръчки, междучелюстна фиксация на счупените челюсти; Наред с оперативното лечение, е проведено и медикаментозно лечение с прием на лекарства и венозни вливания. В заключенията е посочено, че по време на проведения за целите на експертизата преглед ищецът се е оплаквал от болки в кръста, ирадиращи към десния крак, от проявяващи се при натоварване и промяна във времето болки в областта на гръбначния стълб и на ребрата, изискващи инжекционно обезболяване, както и от изтръпване на кожата в областта на горната устна и на дясната скула и в областта на небцето - симптоматика, сочеща на нарушена сетивност вследствие счупването на черепа; При навеждане и указание пръстите на ръцете да стигнат до върха на пръстите на краката ищецът е достигал само около 40 см. по причина, че поставените метали на пет гръдни прешлена, които е предстояло да бъдат извадени, са стягали гръбнака му. Въззивният съд е съобразил обясненията на вещото лице д-р М., че е невъзможно да се даде точна прогноза за състоянието на ищеца по повод на посочените оплаквания и че след изваждане на металите и провеждане на рехабилитация се очаква подобрение в подвижността на кръста с намаляване на болките. Относно травмата, изразяваща се в атрофията на зрителния нерв на дясното око, въззивният съд е взел предвид заключението на вещото лице - офтамолог д-р М., според което вследствие на травмата зрението на дясното око е ниско, не е възможно да се възстановят загиналите нервни влакна и самото зрение, а вследствие понижаването на зрението е нарушено и периферното зрение на дясното око, което затруднява ищеца в ежедневието му. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че по време на прегледа ищецът е виждал само най-горния ред от таблицата за проверка на зрението и че най-вероятно атрофията на зрителния нерв ще се задържи в това състояние, но е възможно и влошаване. Въззивният съд е обсъдил и депозираните пред първата инстанция показания на свидетелите Д. С. - баща на ищеца, и К. Ж. - приятел на ищеца. От показанията на свидетелите съдът е приел за доказано, че произшествието и получените в резултат на него травматични увреждания са оказали негативно влияние върху психоемоционалното състояние на ищеца и са предизвикали „коренна промяна“ в начина му на живот; Физическите увреждания и изпитваните по повод на тях болки, съчетани с бърза умора, са наложили ищецът неколкократно да смени работното си място; През възстановителния период ищецът се е нуждаел от чужда помощ и е ползвал такава около три месеца след излизането от болница. След като е взел предвид броя, вида и тежестта на получените телесни травми, продължителността и особеностите на лечебно - възстановителния период, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмите болки и страдания, актуалното здравословно състояние на ищеца по време на извършване на прегледите от вещите лица и прогнозите по повод на част от травмите, както и цялостното неблагоприятно отражение на инцидента върху живота и психоемоционалната сфера на ищеца, въззивният съд е направил извод, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от произшествието възлиза на 200 000 лв. В мотивите към решението си съдът е посочил, че при определяне на справедливия размер на обезщетението отчита зарастването на всички получени по време на инцидента счупвания, липсата на данни за трайни увреди в психиката на ищеца и способността на последния да работи без полагане на тежък физически труд. Акцентирал е и върху съобразяването на обезщетението с обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите и с действащите лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и на доказателствата, относими към релевираното от ответника - застраховател възражение за съпричиняване на произшествието и на вредите от пострадалия ищец. На база заключението на автотехническата експертиза съдът е направил извод, че при управление на мотоциклет в населено място със скорост 80 км/ч, вместо с разрешената скорост от 50 км/ч, ищецът е допринесъл за реализиране на увреждащото ПТП, като неговият принос, съпоставен с приноса на другия участвал в произшествието водач, е 20 %. В зависимост от извода за наличие на принос въззивният съд е редуцирал определеното по справедливост обезщетение с 20 % и като краен резултат е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищеца обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ в размер на 160 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по т.1, т.3 и т.4 са значими за изхода на делото, но по отношение на тях не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - да са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВС и ВКС. Задаването на въпроса по т.2 е некоректно и същият не следва да бъде обсъждан, тъй като от съдържанието му е видно, че касае правен спор между други страни с предмет обезщетяване на неимуществени вреди от причинена при деликт смърт. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил изрично, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди отчита обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите и нивата на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съобразявайки обезщетението с икономическата конюнктура в страната и с нивата на застрахователно покритие, въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос от изложението в съответствие с практиката на ВКС в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., с която касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според тази практика при определяне на дължимото застрахователно обезщетение при пряк иск на увреден срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се отчитат и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на обезщетението да се вземат предвид и нивата на застрахователно покритие към релевантния за размера на обезщетението момент. Въззивното решение е съобразено и с практиката в служебно известното на настоящия състав решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е възприето разрешението, че в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, но не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е извършил самосотятелен анализ и преценка на доказателствата и е формирал свои собствени изводи относно справедливия размер на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди. За да се произнесе по размера на обезщетението, въззивният съд не се е задоволил с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, а е осъществил своя собствена решаваща дейност по съществото на спора в очертаните от чл.269 ГПК предели. Размерът на обезщетението е определен при съобразяване на общите критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД, указани в ППВС № 4/1968 г., както и на всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всички негови оплаквания във въззивната жалба и не е взел предвид броя, вида и тежестта на получените при произшествието травми и не е оценил в достатъчна степен неблагоприятното отражение на всяка от тях върху психическото и физическото му състояние, не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. По същността си това твърдение съставлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението, което не може да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК. От мотивите към въззивното решение не се констатира отклонение от сочената в изложението практика на ВКС по приложението на чл.269 ГПК и чл.272 ГПК, обективирана в решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV г. о., поради което няма основание решението да се допуска до касационен контрол по формулираните в т.3 и т.4 на изложението въпроси. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 761/2019 г. на Апелативен съд - София. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация поради непредставяне на доказателства за реалното извършени разноски. За производството по чл.288 ГПК не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, тъй като не е претендирано. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,