Определение № 4514 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. В., против решение № 162 от 28.06.2024 г. по гр. дело № 462/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд с отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за премахване на електрически стълб. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски. По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос представлява ли разполагането на съоръжения в чужд имот, без да са спазени законоустановените правила за това, неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право. Поддържа, че в обжалваното решение на този въпрос е даден отговор в противоречие с решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. дело № 3514/2008 г. на ВКС, III г.о., и решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр. дело № 467/2012 г. на ВКС, I г.о. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищеца Т. В. (сега касатор) против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, препятстващи упражняване на правото му собственост върху УПИ *, попадащ в кв. 9 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., с площ от 724 кв. м, с премахване на намиращ се в поземления имот електрически стълб, част от линия за ниско напрежение от ТП „Кременик“, включена в разпределителна мрежа ниско напрежение, собственост на дружеството. Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е оспорил иска. За да приеме за неоснователен иска по чл. 109 ЗС и да потвърди първоинстанционното решение, Кюстендилски ОС, след преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателствени средства за установяването им, е приел, че ищецът Т. В. е придобил поземления имот, в който се намира процесният стълб, представляващ част от линейна въздушна мрежа ниско напрежение („Мрежа НН“) от трансформаторен пост (ТП) с наименование „Кременик“, според приетото от първоинстанционния съд експертното заключение, изготвено въз основа на извършени от вещото лице оглед и справки на счетоводни записвания на електроразпределителното дружество. Изложил е въз основа на възприетите за достоверни изводи на експертното заключение, че трафопостът е изграден с цел захранване на уличната мрежа на [населено място], като съответно годината на изграждането на трафопоста е тази на изграждането и на мрежата ниско напрежение, част от която при съобразяване на функцията им е и процесният стълб, поради което и в счетоводната система на ответното дружество обектът е въведен под единно наименование „Мрежа НН“ към ТП „Кременик“. Посочено е, че техническият анализ на типа на трафопоста, елементите на въвода към същия, изводите му, електрическите табла, други окомплектоващи го технически елементи и изходящи от трафопоста стълбове, включително и този в поземления имот на ищеца Т. В., е обусловил несъмнения извод на експерта за строеж на мрежата преди поне 50 години. Въз основа на посочените данни и тези, установени от събраните свидетелски показания на служители на ответното дружество, работещи за последното съответно от 1992 г. и 1996 г., относно съществуването и използването на трафопоста и мрежата, без същите да са измествани и променяни във времето, въззивният съд е приел за несъмнено установено, че линията ниско напрежение от ТП „Кременик“, част от която е и процесният стълб, е изградена преди 1992 г. и не е променяна. Правнозначим за преценката относно наличието на осъществявано от ответното дружество неоснователно въздействие върху собствения на ищеца Т. В. имот, възпрепятстващо упражняването на правото му на собственост в пълния му обем, в обжалваното решение е определен характерът на процесния стълб на енергиен обект, за който самият закон предвижда ограничения на правото на собственост по аргумент от разпоредбите чл. 64, ал. 2, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ, 2003 г.) и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Изведен е извод, че за построен преди 1992 г. енергиен обект, т. е. съществуващ към момента на влизане в сила на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, отм.), приложима е разпоредбата на чл. 60 от същия закон, съгласно която около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право възниква за съществуващите към влизане в сила на този закон енергийни обекти по силата на закона, какъвто е и процесният обект, поради което в полза на ответното дружество е възникнало сервитутно право за процесното съоръжение и това сервитутно право е запазило действието си съобразно изричната разпоредба на пар. 26 ПЗР на ЗЕ, съгласно която „възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си“. Наличието на възникнало сервитутно право е изведено и въз основа на несъмнено установените от експертното заключение данни за изграждане на енергийния обект при спазване нормативните изисквания за изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическото съоръжение, респективно на строителни правила и норми относно местоположение (ситуиране в линия), разстояние между стълбовете на въздушната линия НН, височина на полагане проводниците (габарит спрямо кота – терен), провес на проводниците в съответното (2-ро) междустълбие и начина на монтаж на въздушната електропроводна линия, действали към момента на неговото изграждане и понастоящем и между които изисквания е налице последователност (посочена от експерта като приемственост). Предвид възникналото и съществуващо към момента сервитутно право за процесния стълб, въззивният съд е приел, че ползването му от ответното дружество е законосъобразно и изключва неоснователно въздействие върху имота на ищеца Т. В., възпрепятстващо упражняването на правото му на собственост. За неоснователни са приети оплакванията на ищеца Т. В. относно експертното заключение и събраните гласни доказателства. В тази насока са изложени съображения за пълнота и обоснованост на експертното заключение по поставените му задачи, които изключват възникването на съмнение за правилността на дадените с него изводи, и за допустимост и относимост на събраните гласни доказателства относно значимите обстоятелства за съществуване на процесното съоръжение в процесния имот - кога същото е изградено, извършвани ли са промени относно него и ТП, част от който е същото и дали все още се експлоатира. При тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационното му обжалване. Касационното обжалване на въззивните решения при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК се осъществява при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При така установеното задължително тълкуване се налага извод, че поставеният въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като се отнася до правилността на обжалваното решение и преценката и обсъждането на експертното заключение. Решаващите мотиви на въззивния съд, обосновани при преценката и обсъждане на експертното заключение, прието за пълно и и компетентно изготвено от вещото лице, и другите събрани доказателства, и приетите за установени въз основа на тях релевантни факти и връзки помежду им, са за установяване спазването на законовите изисквания за изграждане на процесния обект, действали както към момента на неговото изграждане, така и понастоящем, а доводите в изложението към касационната жалба за извеждането на поставения въпрос изразяват именно несъгласието с изводите на експертното заключение и тяхната преценка и обсъждане от въззивния съд. Тези доводи са разгледани от двете инстанции, които са приели, че не са налице основания за назначаване на повторна експертиза. А и подобни доводи поначало не съставляват и самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, доколкото те са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, подлежащи на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационната жалба. Не е налице и противоречие на приетото от въззивния съд с посочените в изложението към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за обосноваване на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В съответствие с даденото в тях разрешение за условията за възникване на законово определен сервитут на енергиен обект въззивният съд е обосновал възникването в полза на ответното дружество на сервитутното право за процесното съоръжение и липсата на пречене за упражняване на правото на собственост на ищеца Т. В. не само с момента на изграждане на процесния енергиен обект, но и с изграждането на същия в съответствие с изискуемите строителните правила и норми. При извършената служебна проверка не се установи наличие и на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Затова в заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този резултат на ответника по касационната жалба, подал отговор и направил своевременно искане, следва на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК да се присъдят претендираните разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.