Определение № 651 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 116/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2145 от 05.09.2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в.гр.д. №4188/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 3548 от 04.06.2018 г. по гр.д. № 1171/2017 г. на СГС, 1 ГО, 2ри с-в, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 28 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева за претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило на 23.12.2015 г., пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил-„ПЕЖО 206“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищцата са причинени тежки травматични увреждания: счупване на лявата ключица в средната трета с дислокация, контузия на главата с наличие на фрактурна ивица на двете ламии, мозъчно сътресение и контузии с охлузване на двете колена. В последствие ищцата е търпяла болки, възстановила се е трудно и има затруднения в движенията на лявото рамо, а захватът на ръката й е с намалена сила и функция. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалата -61 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания, чието обезщетяване е определено в размер на 35 000 лева. Този размер е редуцирант с 20 на сто, с оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, изразяващо се в пресичане на оживена пътна артерия в [населено място] в почти тъмната част на денонощието,на забранено за това място. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора осем правни въпроса, които се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС по въпроса за критериите за определяне на размера на претърпени неимуществени вреди по справедливост-чл.52 ЗЗД. Касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК. С оглед изложеното, съдът