Определение № 1145 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. В. срещу решение № 225 от 16.03.2010г по гр.дело № 2314/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 14.04.2009г по гр.д. № 537/2007г на Софийски градски съд .В една част, по отношение на претендирани неимуществени вреди, искът по чл. 45 от ЗЗД е приет за недоказан поради неустановена пряка причинна връзка .В частта за претендирани пропуснати ползи от увреждането, претенцията е преквалифицирана от въззивния съд като иск по чл. 59ал.1 от ЗЗД от ЗЗД, макар да е била разгледана на деликтно основание, прието е, че това е въпрос на квалификация. За правилен е приет крайният резултат ,т.е отхвърляне на иска и в тази част, тъй като за вземане по чл. 59 от ЗЗД законът не допускал солидарност на ответниците.В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва като материалноправен и същевременно процесуалноправен въпроса са основанието на иска по чл. 45 от ЗЗД и предпоставките му. Поддържа се противоречиво решаван въпрос по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, подлежат ли психическите страдания на обезщетяване като неимуществена вреда, поддържа се в приложеното реш № 116 от 17.07.2009г на ВОС да е дадено разрешение, противоположно на обжалваното. Общ довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа предвид важността на поставените въпроси. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, за да се провери неговата допустимост в една част. Въззивният съд е приел ,че макар искът да е бил предявен за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от вредоносни и противоправни действия, то на същите факти в тази част се основава претенция за присъждане на пропуснати ползи ,която се обема от основанието на чл. 59 от ЗЗД, но и на това основание искът подлежи на отхвърляне, тъй като при неоснователното обогатяване липсва пасивна солидарност ,а с иска се претендира солидарно осъждане на множество ответници. Това разрешение поставя въпрос за допустимостта на въззивното решение, в частта по иска за присъждане на пропуснатите ползи от имот за определен период, като последица от противозаконното му отнемане при самоуправство. Въззивният съд е приел тъждество на фактите по чл. 45 и чл. 59 от ЗЗД по служебна преценка, свързана с квалификацията.Проверка по допустимостта на решението налага изложеното от състава на САС съображение ,че може да се потвърди отхвърляне на иска, макар същият да е бил разгледан на друго основание. Доводите в изложението не обуславят допускане на касационна проверка на решението по същество в останалата част, по исковете за обезщетение на неимуществени вреди .В тази част искът е приет за недоказан, по отношение на изискуемата причинна връзка. Решаващите изводи на съда не са свързани с въпроса, поставен в изложението. Приложеното от защитата на касатора решение № 116 от 17.07.2009г на ВОС има предвид ,че неимуществената вреда обема не само физическите, но и психическите страдания ,но не коментира по различен начин причинно-следствената връзка, а и в настоящия случай с иска се твърди деликт от друго естество. Доводът за наличие на хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да бъде споделен ,а съображения по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с отхвърления иск за неимуществени вреди по същество липсват в изложението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.