Определение № 123 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №455 от 07.12.11г. по гр.д.№1166/11г. на ВКС, ІІ ГО е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М. М. и Б. М. С. срещу решение №188 от 19.07.11г. по гр.д.№282/10г. на Окръжен съд Ловеч. Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото е иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, с данъчна оценка на процесния имот в размер на 514,90лв. Производството по делото е образувано пред районния съд при действието на ГПК /отм./, при което цената на иска се определя по правилото на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ - ¼ от данъчната оценка, т.е. 128,73лв. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в сега действащата редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска под 5000лв., затова жалбата срещу решението по гр.д.№282/10г. на Окръжен съд Ловеч е оставена без разглеждане. Частна жалба срещу това определение е подадена от М. М. М. и Б. М. С.. Жалбоподателите поддържат, че искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР е неоценяем и затова неправилно предходният тричленен състав се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Освен това се позовават на обстоятелството, че при действието на новия ГПК първата им касационна жалба по същия правен спор е била допусната до разглеждане от ВКС, при същата данъчна оценка на имота. Ответниците в производството Н. Г. Т. и Т. С. А. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: Искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР има за предмет разрешаване на спор за собственост върху определен имот или част от имот към един минал момент – момента на изработване на кадастралния план. Искът е вещен и следователно – оценяем. По правилото на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./, което е приложимо в настоящия случай, цената на иска се определя като ¼ от данъчната оценка на спорния имот, както правилно е приел и предходният тричленен състав. Обстоятелството, че при първото касационно обжалване не е бил поставен въпросът за приложението на чл.280, ал.2 от ГПК не означава, че и при второто касационно обжалване той следва да бъде подминат. Обжалваното определение на предходния тричленен състав е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение