Определение № 574 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 157/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. А. Б. от [населено място] срещу въззивно решение от 08.11.2011 г. по в. гр. д. № 926/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 72/07.06.2011 г. по т. д. № 95/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ на жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 20.05.2009 г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неправилна преценка на свидетелските показания и непроизнасяне по важни въпроси, свързани с изключването на ищеца. Касаторът, след указания от въззивния съд по чл. 284 ГПК, е представил изложение, в което е въвел оплаквания за кредитиране свидетелските показания на Д. и С. и за необсъждане в дълбочина на показанията на свидетеля В., за необсъждане на ангажирани доказателства, свързани с трите дати, за които имало данни за връчване на покана за събранието и последвал ” отказ”, като позоваването е на решение № 220/2005 г. на ВКС, второ отделение на ТК; решение № 539/14.10.2008 г. по т. д. № 263/2008 г. и решение № 38/2007 г. на ВКС, ТК, както и на ТР №1/2000 г. на ОСГК. Ответникът по касационната жалба - [фирма] в писмен отговор взема становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. По поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, макар и неточно формулирани, дори и да се приеме, че съставляват правни въпроси от значение за крайния изход на правния спор, то по отношение на същите не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 2 на чл. 280 ГПК. Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон /чл. 188 ГПК – отм чл. 235 ал.1 и чл. 236, ал.2 ГПК./, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, в това число и посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение. В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. По отношение на твърдението, че съдът е следвало да прецени показанията на посочения от него свидетел и да обоснове защо дава вяра на част от свидетелите, в мотивите на въззивния акт се съдържа обсъждане на показанията и аргументация в тази насока. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като не е формулиран конкретен въпрос, нито е обосновано приложно поле на т. 3 на чл. 280 ГПК. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение