Определение № 41 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2015 г.
ВКСII гражданско отделение14.03.2016 г.докладчик Снежанка Николова
Диспозитив
ВРЪЩА подадената от С. М. Б. от [населено място], чрез адв. З. Г., частна жалба с вх. № 1348 от 8.02.2016 год. против определение № 52 от 4.02.2016 год. по гр. д. № 5328/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, на която се изпрати препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Подадена е частна жалба от касаторката С. М. Б., чрез адв. З. Г., против определението с № 52 от 4.02.2016 год. по настоящето дело, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 656 от 1.04.2015 год. по гр. д. № 4073/2014 год. на Софийския апелативен съд. По подробно изложените доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., като взе предвид данните по делото намира следното: Подадената частна жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и същото е окончателно. То не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите определения – тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото с оглед специфичния му предмет – преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не разглеждане на спора по същество, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му с частна жалба. Поради горното подадената частна жалба е недопустима и следва да се върне на жалбоподателката. Развитите от нея доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържани и в касационната жалба, по допустимостта на която съдът се е произнесъл, не могат да обосноват извод за обжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК. Същото има за предмет произнасянето по въпроса дали са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, който предмет е извън произнасянето по правилността на съдебния акт, т. е. касае се за една специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационният съд, но извън правомощията му на редовна, макар и факултативна съдебна инстанция. Естеството на този съдебен акт, с който не се дава конкретно разрешение на правния спор, поради което и не е преграждащ производството, обосновава и извода за неговата необжалваемост, каквато не е и предвидена в процесуалния закон. В горния смисъл е и съдебната практика. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Цитирани разпоредби
3- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1