Определение № 3673 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Ц. П. П. срещу определение № 691 от 12.04.2024 г. по ч. гр.д.№ 256/2024 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 537 от 6.02.2024 г по гр. дело № 6192/23г. на РС – Плевен, в частта с която е изменено на основание чл. 248, ал.3 ГПК определение № 130 от 10.01.24 г. по същото дело и е оставена без уважение подадената от частният жалбоподател молба за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК поради прекратяване на делото. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие с Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., Определение № 332 от 2.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о., Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., Определение № 500 от 5.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 282/2012 г., IV г. о., защото ищецът не е оттеглил и не се е отказал от иска си, само в който случай на ответника по прекратеното производство не би следвало да се присъждат разноски. Основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се твърди по два въпроса: 1.Следва ли да се изследва дали поведението на ответника е правомерно или противоправно и свързано ли е това с хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК – ответникът с поведението да не е дал повод за завеждане на делото? 2.При погиване на вещта в хода на процеса следва ли да се преценява извънпроцесуалното поведение на ответника или ищецът трябва да десезира съда с оттегляне или отказ от иска, за да се присъдят или не разноски в полза на ответника. Ответникът по частната жалба И. К. А. оспорва касационната частна жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси, макар да са относими към спора и някой от тях да определят изхода от него, са разрешени от съда в съответствие със съдебната практика. Оспорва се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото нормите, уреждащи отговорността за разноски при прекратяване на делото са ясно и по тях има богата съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: И. К. А. е предявил против частният жалбоподател Ц. П. П. на 01.11.2023 г. положителен установителен иск за собственост на гараж, който твърди, че е придобил по наследство и който не е бил предмет на изпълнително производство. Продадени са на публична продан само частта от дворното място и втория етаж, които са били собственост на родителите му и той е наследил. Не е бил предмет на изпълнение и не е продаден на публична продан гаража, който ищецът е наследил от родителите в същото място и е оставил ответника да го ползва. Последният обаче се снабдил с констативен нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка № 61,т.1/16.04.2019 г., с който бил признат за собственик на същия гараж по давност. Затова е поискал съдът да установи правото му на собственост върху гаража. На 05.12.2023 г. е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника. Отговорът е подаден на 04.01.2023 г. От него и приложените към него доказателства е видно, че кмета на общината е уведомен 06.11.2023 г. за намерение за премахване на гаража, като създаващ опасност да предизвика инцидент. На 11.11.2023 г. гаражът е премахнат и на 15.11.2023 г. събарянето на тази сграда е отразено в КК. Шест дни след подаване на отговора на исковата молба, с определение от 10.01.2023 г. е прекратено производството. С определението за прекратяване ответникът е осъден да плати разноски на ищеца, но по молба на П., подадена на осн. чл. 248 ГПК, това определение е изменено от РС като са оставени без уважение претенциите за разноски на двете страни с мотив, че ищеца не е поискал такива, а ответника с поведението си е създал повод за предявяване на иска против него. Въззивната инстанция е потвърдила това определение, излагайки мотиви, че към момента на предявяване на иска сградата е съществувала, а определението за прекратяване е влязло в сила. Посочено е, че по принцип ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, съгл. чл. 78, ал.4 ГПК, /освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9/, но тази норма следва да се прилага в съответствие с правилото на чл. 78 ал.2 от ГПК, тъй като то е основната разпоредба относно разноските за ответника. Хипотезите уредени в чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК представляват частни случаи – при частично отхвърляне на иска и при прекратяване на делото. Основният принцип обаче, съобразно който се преценява дължимостта на разноски на ответника, е дали неговото поведение е дало повод за завеждане на делото. Съдът е приел, че снабдяването на ответника с констативен акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка е действие, довело до предявяването на установителния иск за собственост. В резултат също на действията на ответника след предявяване на исковата молба, независимо дали преди или след получаването на същата, вещта е погинала, поради което иска е станал недопустим. Затова е прието, че не следва разноските на ответника пред РС да се възлагат в тежест на ищеца. Според цитираните от касатора определения, на които твърди, че обжалваното определение противоречи, при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, но ако отказа от иска е породен от факти, настъпили след предявяването му и ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, ако той с поведението си е станал причина за предявяването на иска по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По настоящия спор няма оттегляне или отказ от иска. Производството е прекратено защото със събаряне на сградата, съдът е установил отпадане на правния интерес от предявяване на установителния иск, а наличието му е абсолютна процесуална предпоставка за пердявяването и поддържането му. В тези определения не е посочено, че ответника понася отговорността на разноски, само ако е станал причина за предявяване на иска и ако производството е прекратено поради оттегляне или отказ от иска. На такова основание са прекратявани производствата по тези дела. Частният жалбоподател е подбрал определения, по които производството е прекратено на това основание. Настоящият случай не е такъв. Производството е прекратено на друго основание – поради отпадане на правният интерес от предявения установителен иск за собственост. В този смисъл цитираните определения не са в противоречие с обжалваното и не обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Второто наведено основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълни, неясни или по които има противоречива или неактуална съдебна практика и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правните норми или да се преодолее и/или уеднакви съдебната практика. По първия въпрос, по който се иска допускане до касация на това основание се акцентира върху това дали следва ли да се изследва дали поведението на ответника е правомерно или противоправно и свързано ли е това с хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК – ответникът с поведението да не е дал повод за завеждане на делото. Цитираната норма на чл. 78, ал.2 ГПК е специална и изключва приложението на правилото на чл. 45 ЗЗД, а съдебната практика по приложението й, включително и цитираната от ответника, е безпротиворечива предвид яснотата на нормата. Изяснено е, че когато производството е прекратено, при претенция на ответника за разноски се изследва дали той с поведението си е дал повод за предявяване на иска. В настоящия случай снабдяването на ответника с нот. акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на гаража по давност, е поведение, което е дало повод на ищеца да предяви иска. Безспорно в съдебната практика се приема, че снабдяването с нот. акт на ответника или съставяне на акт за държавна или акт за общинска собственост формират правен интерес за ищеца да предяви установителен иск за собственост, ако твърди, че притежава права върху същия имот, изключващи правата на признатият за собственик. Събарянето на сградата от ответника е действие, извършено след предявяване на иска. То е довело до отпадане правния интерес от предявения установителен иск. Без значение е дали това поведение след предявяване на иска е правомерно или не. /Ако ответник по осъдителен иск за парично вземане плати след предявяване на осъдителен иск за вземането, това действие ще е правомерно. Ако в този случай не се оттегли иска, той по същество ще се отхвърли. И в двата случая обаче ищецът няма да понесе отговорността за разноски, защото ответникът с поведението си /неплащане на задължението до предявяване на осъдителния иск/ е дал повод за предявяване на иска/ Така предвид яснотата на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК и безпротиворечивата съдебна практика, на това основание не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос. Изложеното по-горе се отнася и за следващият въпрос. Към момента на предявяване на иска, вещта не е била съборена. Това е станало в хода на процеса от ответника. Без значение са причините за това, тъй като за приложение правилото на чл. 78, ал.2 ГПК е какво е било поведението на ответника до предявяване на иска. За разлика от осъдителните искове, при които правният интерес от предявяването им имплицитно се съдържа в осъдителната претенция, за предявяване на установителни искове, законът – чл. 124, ал.1 ГПК изисква наличие на правен интерес. Той отпада ако предмета на предявения установителен иск за собственост погине. Правният интерес за ищеца обаче е формиран не само от това, че тази сграда съществува /не е съборена/ към момента на предявяване на иска, а от това, че ответникът се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка за нея, т.е. с издаването на този нот акт той оспорва правата на ищеца. Предвид отпадането на правният интерес след събаряне на сградата, производството е подлежало на прекратяване и не е необходимо да се заявява отказ от иска или оттегляне. Приложение на правилото на чл. 78, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК не зависи от това дали е заявен отказ или оттегляне от иска или на друго основание е прекратено производството.Във всяка от тези хипотези за уважаване претенцията на ответника за разноски се преценява дали той с поведението си е създал повод за предявяване на иска. Нормите са ясни и не се налага допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спор за разноски, при зачитане равенството на страните. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК не се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение