Определение № 217 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2500/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби:

1.От страна на процесуалния пълномощник на „ЧИФЛИКА БГ“„ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №336 /21.08.2025 г. по в.ч.гр.д. №433/2025 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 61/13.03.2025 г. по гр.д. №2/24 на ОС-Кърджали, с което е било прекратено, поради отпаднал правен интерес, производството по иска на „Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД иск по чл.464 от ГПК – да бъде признато за установено, че не съществуват вземания на първия спрямо втория ответник за сумата от 423900лв., представляваща общ размер на главниците по договор от 21.12.2009г. – 384000лв., и по договор от 01.03.2010г. – 39900лв., сумата от 15540,76лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 05.02.2012г.- 13.06.2012г., ведно със законната лихва от 13.06.2012г., и сумата от 29577,63лв. – разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист въз основа на решението по т.дело №1650/2012г. на Окръжен съд-Варна и е образувано изп.дело №20238950401344 на ЧСИ Л. С..

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд в насока неправилна преценка от страна на съда, че е било погасено чрез плащане в хода на процеса вземането на ищеца като присъединен взискател по изп.дело№20238950401344 на ЧСИ Л. С., поради което е отпаднал и правният му интерес от воденето на иска по чл.464 ГПК.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т. 1 и т.3 и ал. 2 ГПК.

От страна на ответника по ЧКЖ „ВИП България Инвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за липса на основание за допускане на касационен контрол и за правилност на извода на съда за отпадане на правния интерес от така предявения иск по чл.464 ГПК.

2. Определението се обжалва от страна „Чифлика“ЕООД с отделна ЧЖ и в частта за присъждане на разноски в размер на 7500 лева-адв.възнаграждение в полза на „Вип България инвест“ ЕООД като ответник в производството по ЧЖ на „Чифлика“ЕООД пред ПАС.

3. От страна на „ВИП България Инвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] е подадена ЧКЖ срещу определение №336 /21.08.2025 г. по в.ч.гр.д. №433/2025 на Пловдивски апелативен съд В ЧАСТТА, с която се потвърждава Определение №150 от 07.05.2025г. по гр.дело №2/2024г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е оставена без уважение подадената от „Вип България инвест“ЕООД молба за изменение и допълване на протоколно определение №61/13.03.2025г., в частта му за произнасяне по разноските в първоинстанционното производство, и по специално, по отношение на възлагане от съда на разноските на ищеца в тежест и на двамата ответници, с оплакване, че последните следва да се понесат само от страна на втория „Варна Парадайз“ЕООД-длъжник по изпълнението, извънпроцесуалното поведение, на който е станало причина за предявяване на иска по чл.464 ГПК от„Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба срещу определение №336 /21.08.2025 г. по в.ч.гр.д. №433/2025 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 61/13.03.2025 г. по гр.д. №2/24 на ОС-Кърджали, с което е било прекратено производството по иска по чл.464 ГПК е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания пред ВКС акт, въззивният съд е изложил следните свои съображения:

Пред ОС-Кърджали с искова молба вх. №12/03.01.2024г. от „Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД е бил предявен иск по чл.464 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че не съществуват вземания на първия спрямо втория ответник за сумата от 423 900лв., представляваща общ размер на главниците по договор от 21.12.2009г. – 384000лв., и по договор от 01.03.2010г. – 39900лв., сумата от 15540,76лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 05.02.2012г.- 13.06.2012г., ведно със законната лихва от 13.06.2012г., и сумата от 29577,63лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на решението по т.дело №1650/2012г. на Окръжен съд-Варна и е образувано изп.дело №20238950401344 на ЧСИ Л. С.. Ищецът е основал активната си легитимация и правния си интерес от предявяване на иска с качеството си на присъединен взискател по цитираното изпълнително дело въз основа на удостоверение по чл.456,ал.3 от ГПК по образуваното от него изп.дело №20238080400739 на ЧСИ З. Д. с вземане спрямо длъжника „Варна Парадайс“ООД в размер на 30000лв. – главница по запис на заповед от 25.01.2012г. със законна лихва от 14.09.2023г., което към момента на предявяване на иска не е било погасено, и с изготвеното от ЧСИ С. разпределение от 19.10.2023г. по чл.495 от ГПК на сумата от 863000лв., предложена като цена от взискателя „Вип България инвест“ЕООД за възложения му с постановление недвижим имот. С представеното разпределение е постановено, че обявеният за купувач взискател „Вип България инвест“ЕООД, след приспадане на вземанията му до размер от 745048,56лв., следва да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 106547,76лв. за съразмерно погасяване на вземанията на останалите взискатели, сред които и ищецът „Чифлика БГ“ООД до размер на 25882,30лв. от общо 32476,75лв. По жалби на длъжника „Варна Парадайс“ЕООД и на присъединения взискател „Чифлика БГ“ЕООД разпределението е частично отменено с Решение №920 от 09.08.2024г. по в.гр.дело №228/2024г. на Окръжен съд-Варна, потвърдено с Решение №221 от 27.12.2024г. по ч.гр.дело №550/2024г. на Апелативен съд-Варна. С това решение е бил разпределен остатъкът от дължимата сума от взискателя „Вип България инвест“ЕООД след извършеното прихващане по реда на чл.461 от ГПК в размер на 104625,36лв., като на присъединения взискател „Чифлика БГ“ЕООД са разпределени сума от 2000лв. – разноски по изпълнението, и по съразмерност сума от 24190,20лв., или общо 26190,20лв. В проведеното на 10.03.2025г. открито съдебно заседание ответникът „Вип България инвест“ЕООД е бил представил и са били приети удостоверение изх.№3378/07.03.2025г. по изп.дело №739/2023г. на ЧСИ З. Д., удостоверение изх.№6619/06.03.2025г. по изп.дело №1344/2023г. на ЧСИ Л. С. и преводно нареждане от 05.03.2025г., според които вземанията на ищеца „Чифлика БГ“ЕООД към 07.03.2025г. възлизат на общо 38085,54лв. за главница, законна лихва и разноски по изпълнителното дело, като на същия с влязлото в сила разпределение е разпределена сумата от 26190,20лв., която се намира в специалната банкова сметка на ЧСИ С. и ще бъде преведена на ищеца-взискател след влизане в сила на постановлението за възлагане, а по сметката на ЧСИ Д. „Вип България инвест“ЕООД е превело на 05.03.2025г. сумата от 12248,44лв. за частично погасяване на задължението на „Варна Парадайс“ЕООД към „Чифлика БГ“ЕООД. С обжалваното определение окръжният съд е приел, че с оглед така представените доказателства за плащане на вземането, е отпаднал правният интерес на ищеца да води настоящото дело, което обосновава недопустимост на иска и налага прекратяване на производството по делото.

Приел е, че заплатените от ищеца разноски от общо 40764,74лв., включващи и адвокатско възнаграждение от 21956лв., което, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно, следва да се възложат в тежест на ответниците по аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на прекратителното определение е подадена по пощата на 17.03.2025г. молба вх. №1304/18.03.2025г. от „Вип България инвест“ЕООД за неговото изменение и допълване в частта му за разноските чрез отмяната му относно възложените в тежест на молителя, като те бъдат възложени единствено в тежест на „Варна Парадайс“ЕООД, евентуално за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, както и за осъждане на „Чифлика БГ“ЕООД, на основание 4 чл.78,ал.4 от ГПК, да заплати на молителя направените разноски за депозити за вещи лица от 850лв. за СГЕ и 650лв. за ССчЕ, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 20000лв., евентуално разноските да останат за сметка на страната, която ги е платила. С обжалваното определение окръжният съд е приел, че прекратяването на делото не е обусловено от процесуалното поведение на ищеца, за да понесе отговорността за разноски по чл.78,ал.4 от ГПК, а от поведението на платилият в хода на делото първи ответник дълга на втория ответник като задължителни необходими другари, поради което и съгласно чл.78,ал.2 от ГПК отговорността за разноски следва да е в тежест на ответниците. Приел е да не са налице обстоятелства, обуславящи промяна на становището по въпроса относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

С оглед така изложеното, от страна на въззивната инстанция е прието, че с правен интерес да предяви иска по чл.464,ал.1 от ГПК разполага този взискател, чието право на удовлетворяване на вземането му в пълен размер от конкретно имущество на длъжника е застрашено или ограничено от конкуриращо вземане на друг взискател, с отричане съществуването на което той би постигнал целения резултат да получи дължимата му се при неговото осребряване сума. Правният интерес възниква от момента, в който взискателят се присъедини към образуваното вече изпълнително производство, в което той има същите права като първоначалния взискател и се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия. От този момент обективно възниква конкуренция помежду им за удовлетворяване на техните вземания, за която е без значение дали длъжникът разполага с достатъчно имущество или не за пълното удовлетворяване на всеки от кредиторите му, доколкото по правилото на чл.133 от ЗЗД всеки от кредиторите има еднакво право да се удовлетвори от имуществото на длъжника или в случая от изнесения на публична продан недвижим имот на същия. С влязлото в сила след подаване на исковата молба разпределение по чл.495 от ГПК на предложената от обявения за купувач взискател „Вип България инвест“ЕООД цена за изнесения на публична продан недвижим имот на длъжника „Варна Парадайс“ООД на ищеца „Чифлика БГ“ЕООД като присъединен взискател е определена сума за удовлетворяване на вземанията му до размер на 26190,20лв. от общо дължимата от 38085,54 лв., която сума е преведена по сметката на ЧСИ С.. Според съд, с оглед влязлото в сила постановление за възлагане няма пречка тази сума да му бъде изплатена. За погасяване на остатъка от неговите вземания в хода на производството взискателят „Вип България инвест“ЕООД е превел по сметка на ЧСИ Д. по образуваното от „Чифлика БГ“ЕООД изпълнително дело сумата от 12248,44 лв.

Ето защо, според въззивния съд, при така настъпилите в хода на производството обстоятелства правото на ищеца на удовлетворяване на предявените в изпълнителните производства вземания е вече реализирано, поради което за него не съществува правен интерес да оспорва вземанията на взискателя „Вип България инвест“ЕООД спрямо длъжника „Варна Парадайс“ООД по реда на чл.464 от ГПК. От това, според съда, следва извод за неоснователност на частната жалба на „Чифлика БГ“ЕООД и потвърждаване на атакуваното с нея прекратително определение.

С оглед на това и във връзка с изричната претенция на ответника по частната жалба „Вип България инвест“ЕООД и на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 7500лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски, според съда, на общо основание и във всички случаи е обусловена от неоснователно предизвикан правен спор, който елемент от фактическия й състав е свързан с поведението и на двете страни преди и по време на висящността на производството по смисъла на чл.78,ал.2 от ГПК, която норма касае претенциите и на двете страни за разноски, повелявайки възлагането им върху ищеца дори и при уважаване на иска му, при което направените от него остават за негова сметка и не следва да се присъждат в тежест на ответника, а направените от последния са за сметка на ищеца, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, съответно – ищецът неоснователно е повдигнал и поддържал правния спор. В тази връзка и в хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК отговорността за разноски при прекратяване на делото е обусловена от поведението и на двете страни, относимо към прекратяването. Когато за ищеца е съществувал правен интерес от предявяване на иска към датата на подаване на исковата молба, но впоследствие същият е отпаднал по причина, която е извън неговото поведение, той не следва да понася санкция за неоснователно повдигнат правен спор, поемайки разноските на ответника, съответно има право на разноски, ако причината за прекратяването му е свързана с поведението на ответника. В случая отпадането на правния интерес не е свързано с поведението на ищеца, а с това на ответниците, предвид осъщественото в хода на производството плащане на останалата след разпределението част от вземането на ищеца от страна на първия ответник за погасяване на задължението на втория ответник, поради което ищецът има право да получи направените от него разноски за сметка на ответниците. Поддържаното и пред настоящата инстанция своевременно заявено от ответника „Вип България инвест“ЕООД възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 21956лв. е неоснователно. Размерът му, според съда, е съобразен с материалния интерес, значителната фактическа и правна сложност на делото, предвид множеството заявени с исковата молба оспорвания на документи и валидността на договори и изложените в нея многобройни обстоятелства, както и с обема извършените от пълномощника процесуални действия, като по делото са били насрочени десет открити съдебни заседания и са събрани съществени по обем писмени доказателства, както и са приети заключения на експертизи. Ето защо, заключава въззивният съд, извода за неоснователност на частната жалба на „Вип България инвест“ЕООД и потвърждаване на атакуваното с нея определение относно разноските. С оглед на този резултат и във връзка с изричната претенция на ответника по частната жалба „Чифлика БГ“ЕООД за присъждане на направените по нея разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и списък, въззивната инстанция приема, че такива не се дължат и искането следва да се остави без уважение. Изложено е, че производството по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер, отделно от основното по иска. Адвокатската защита по основното производство, съответно заплатеното възнаграждение за нея, обхваща и производството по чл.248 от ГПК за разноските пред инстанциите, поради което няма основание за допълнително кумулиране на такива в рамките на него.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК подалата ЧКЖ срещу прекратяването поради отпаднал правен интерес, производството по иска на „Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД иск по чл.464 от ГПК страна сочи като обуславящи изхода по настоящия спор въпроси които обобщено се свеждат до: 1.За да се счете, че е отпаднал правният интерес на взискател от оспорването чрез иск по чл.464 ал.1 ГПК на вземането на друг взискател в изпълнителен процес срещу един и същи длъжник, достатъчно ли е, вследствие на извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК, паричната сума, определена за оспорващия взискател да е преведена по сметка на ЧСИ или следва да е заплатена на самия оспорващ взискател; 2. Към кой момент следва да се преценява наличието на правен интерес у взискателя, предявил иск по чл.464 ал.1 ГПК-към датата на завеждане на ИМ или към по-късен момент в хода на съдебното производство;

Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че така формулираният първи въпрос не се явява обуславящ за изхода по конкретния спор, доколкото въззивният съд не е формирал своята правораздавателна воля, въз основа на неговия отговор, като е приел следното: С влязлото в сила след подаване на исковата молба разпределение по чл.495 от ГПК на предложената от обявения за купувач взискател „Вип България инвест“ЕООД цена за изнесения на публична продан недвижим имот на длъжника „Варна Парадайс“ООД на ищеца „Чифлика БГ“ЕООД като присъединен взискател е определена сума за удовлетворяване на вземанията му до размер на 26190,20лв. от общо дължимата от 38085,54 лв., която сума е преведена по сметката на ЧСИ С.. Според съда, с оглед влязлото в сила постановление за възлагане / потвърдено с Р №628/06.06.2025 г. по т.д. №992 / 25 по описа на ОС-Варна / няма пречка тази сума да му бъде изплатена. За погасяване на остатъка от неговите вземания в хода на производството взискателят „Вип България инвест“ЕООД е превел по сметка на ЧСИ Д. по образуваното от „Чифлика БГ“ЕООД изпълнително дело сумата от 12248,44 лв. Ето защо, според въззивния съд, при така настъпилите в хода на производството обстоятелства правото на ищеца на удовлетворяване на предявените в изпълнителните производства вземания било реализирано, поради което за ищеца не съществува правен интерес да оспорва вземанията на взискателя „Вип България инвест“ ЕООД спрямо длъжника „Варна Парадайс“ООД по реда на чл.464 от ГПК. В хода на съдебното производство не е повдиган въпросът, достатъчно ли е, вследствие на извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК, паричната сума, определена за оспорващия взискател да е преведена по сметка на ЧСИ или за това следва да е заплатена на самия оспорващ взискател и съдът не се е произнасял по него. Следователно последният не се явява от значение за изхода спора. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

С оглед пълното и правна яснота, следва само да се отбележи, че съгласно чл.455 ал.1 ГПК всички суми, постъпили по изпълнителното дело се внасят по сметка на съдебния изпълнител, което в случая е налице. В разпоредбата на чл.455 ал.3 ГПК е уредено, че когато от страна на длъжника или взискателя не е посочена сметка за превод на постъпилите суми те остават по сметка на СИ до поискване. Изпълнението на това задължение от страна на взискателя-ищец не се твърди и установява по делото.

Относно втория въпрос за това към кой момент следва да се преценява наличието на правен интерес у взискателя, предявил иск по чл.464 ал.1 ГПК-към датата на завеждане на ИМ или към по-късен момент в хода на съдебното производство теорията и практиката единодушно приемат, че правният интерес на ищеца от воденето на конкретен иск е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно и която следва да е налице през целия процес / най-късно до последното проведено заседание по спора/. Следователно липсва разминаване в отговора на въпроса на приетото от съда с приетото становище в съдебната практика.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационен контрол на обжалвания акт на въззивния съд на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК и с потвърденото с него определение на ОС-Кърджали, с който е било потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване, поради отпаднал правен интерес, производството по иска на „Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД да бъде признато за установено, че не съществуват вземания на първия спрямо втория ответник,, за които е бил издаден изпълнителен лист въз основа на решението по т.дело №1650/2012г. на Окръжен съд-Варна и е образувано изп.дело №20238950401344 на ЧСИ Л. С.. С отделна ЧЖ се обжалва определението на ПАС от страна на „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД и в частта за присъждане на разноски в полза на ответника в производството пред ПАС по ЧЖ „Вип България инвест“ ЕООД в размер на 7500 лева- уговорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция и оставяне без уважение на искането на „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД за присъждане на разноски в негова полза.

Това произнасяне е изцяло в съответствие с уредбата в чл.78 ал.1 ГПК, с оглед на изхода по спора пред въззивната инстанция- потвърждаване изцяло на обжалваното от „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД определение на ОС-Кърджали и като такова се явява законосъобразно.

Относно подадената ЧКЖ от страна на „ВИП България Инвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №336 /21.08.2025 г. по в.ч.гр.д. №433/2025 на Пловдивски апелативен съд В ЧАСТТА, с която се потвърждава Определение №150 от 07.05.2025г. по гр.дело №2/2024г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е оставена без уважение подадената от „Вип България инвест“ЕООД молба за изменение и допълване на протоколно определение №61/13.03.2025г., в частта му за произнасяне по разноските в първоинстанционното производство, и по специално по отношение на възлагане от съда на разноските на ищеца в тежест и на двамата ответници с оплакване, че последните следва да понесат само от страна на втория „Варна Парадайз“ЕООД-длъжник по изпълнението, извънпроцесуалното поведение, на който е станало причина за предявяване на иска по чл.464 ГПК от„Чифлика БГ“ЕООД против „Вип България инвест“ЕООД и „Варна Парадайс“ООД настоящият състав намира следното:

Въззивният съд е споделил становището в обжалваното определение на окръжния съд като е приел, че прекратяването на делото не е обусловено от процесуалното поведение на ищеца, за да понесе отговорността за разноски по чл.78,ал.4 от ГПК, а от поведението на платилия в хода на делото първи ответник на дълга на втория ответник като задължителни необходими другари, поради което и съгласно чл.78,ал.2 от ГПК отговорността за разноски следва да е в тежест на ответниците. Като обуславящо предявяването на иска по чл.464 ГПК е преценено оспорването на активната легитимация на „Чифлика“ЕООД като взискател и кредитор на „Варна Парадайс“ООД от страна на „Вип България инвест“ЕООД по друго дело по иска на последния за установяване недължимост на вземането на „Чифлика“ЕООД срещу „Варна Парадайс“ООД.

Като обуславящи изхода по спора се навеждат въпроси, свеждащи се до правилността на обжалваното определение: как относно мотивиране на определението и за определянето на размера на възнаграждението за процесуално представителство при възражение за прекомерност на последното. Тези въпроси касаят конкретния спор, а не тълкуването на съответстващи разпоредби, с оглед намиране на съдържащите с в тях правни норми, поради което и не попадат в категорията правни такива и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Относно въпроса за обхвата на проверката на съда в производството по ЧЖ е налице ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2017 на ОСГТК на ВКС, с което произнасянето на ПАС е съобразено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение