Определение № 3751 от 20.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ - гр. Попово (ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово), чрез адвокат Р. К., срещу решение № 67 от 25. 04. 2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 130 от 23. 07. 2024 г., и двете постановени по в.гр.д.№ 55/2024 г. на Варненския апелативен съд в частта потвърждаваща решение № 132 от 29. 11. 2023 г. по гр. д. № 180/2023 г. на ОС – Търговище в частта, с която ТП ДЛС „Черни лом“ – гр. Попово е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, да заплати на Д. Х. Х., в качеството му на ЕТ „Драгомир Хинков-ДИК“, ЕИК 827144591, със седалище [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. ***, сумата 25390, 56 лв. обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на посеви от царевица в обработвани от едноличния търговец ниви, съставляващи БЗС (блок за земеделско стопанство) № 15103-83-1-2 с площ 29, 94 хектара и БЗС 15103-91-1 с площ 10, 75 хектара в землището на [населено място], [община], представляващи пропуснати ползи от стойността на добива, който ищецът би получил през стопанската 2020-2021 г., причинени от дивеч, стопанисван от ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово, ведно със законната лихва, считано от 5. 08. 2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца Д. Х. Х., в качеството му на ЕТ „Драгомир Хинков-ДИК“, ЕИК 827144591, с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) – за осъждане на ответното ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово, като лице стопанисващо дивеча по чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЛОД в определения му ловностопански район, да заплати на ищеца, като собственик на земеделски култури – посеви от царевица, унищожени от диви животни – благородни елени, обитаващи стопанисвания от ответника ловностопански район.

Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД е специална спрямо отговорността по чл. 50 ЗЗД. Тя се носи от лицата, стопанисващи дивеч, но може да бъде изключена при условията на чл. 80 ЗЛОД, едно от които е неизпълнение от земеделския стопанин на задълженията по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД за предприемане на посочените в ЗОССИ, ЗГ и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. Прието е, че действащата правна уредба цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица. Нормативната уредба почива на идеята за разпределените задължения и отговорности. Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район в такова количество, при което да се постига "равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство" – т. е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел. Върху тях е и задължението да подхранват дивеча ( чл. 37, т. 1 ЗЛОД ), което също представлява мярка за предпазване посевите от увреждане. Собствениците на земеделски култури имат задължението да ги опазват по съответния подходящ начин - чрез полска охрана, електропастири, репеленти (вещества отблъскващи животните), като могат да предприемат и застраховане на културите. Цитирани са решения на ВКС, с които се дават разяснения в посочения смисъл.

Прието е, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЛОД, стопанисването на дивеча се извършва по ловностопански райони от посочените в чл. 34 ЗЛОД организации и сдружения, при условията и реда, определени в ЗЛОД и ППЗЛОД. В землището на едно населено място може да бъде обособен само един ловностопански район. Ловностопанските райони могат да бъдат на ловните дружини по чл. 29 от закона, на държавните ловни стопанства, на дивечовъдни участъци. В случая територията на дейност на ТП ДЛС „Черни Лом“ – Попово включва и горите към землището на [населено място], т.е. територията на ловностопанския район за това землище. В подкрепа на това е и сключеният на 7. 08. 2009 г., между ДЛС „Черни Лом“ – Попово и Сдружение на ловците и риболовците – Попово договор, с който лесничейското стопанство е възложило на сдружението стопанисването и ползването на дивеча от посочения ловностопански район, включващ и землището на [населено място].

Прието е, че възлагането на дейности по стопанисване и ползване на дивеча в процесния ловностопански район не освобождава ТП ДЛС „Черни Лом“ от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД. Това следва от общия принцип, че възложителят е отговорен към трети лица за вредите, произлезли от възложената на изпълнителя работа, когато последният също носи отговорност за тях. Делегирайки правомощията си във връзка със стопанисването на дивеча в отредения му съгласно закона ловностопански район, ответникът не е престанал да бъде субект, стопанисващ дивеч по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЛОД. Това обстоятелство може да обуслови единствено ангажирането на солидарната отговорност на двете организации, но не освобождава държавното ловно стопанство от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД. По тези съображения е прието, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установено е, че ищецът е регистриран като земеделски производител, който през стопанската 20020/2021 г. е обработвал БЗС № 15103-83-1-2 с площ 29, 94 хектара и БЗС 15103-91-1 с площ 10, 75 хектара в землището на [населено място], [община].

По повод подадено от ищеца на 4. 08. 2021 г. заявление по чл. 117, ал. 1 ППЗЛОД е назначена комисия от директора на съответната регионална дирекция по горите, на основание чл. 82 ЗЛОД и чл. 117 ППЗЛОД. Площта и количеството унищожени земеделски култури и причината за унищожаването им е установена с протокола, съставен от комисията – констатирано е, че в двата имота са унищожени 80 % от посевите от царевица. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че протоколът на комисията е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети, чиято истинност не е опровергана от ангажираните от ответника доказателства, а напротив - подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства - заключения на съдебни експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства.

За неоснователно е намерено възражението на ответника за наличие на предпоставките на чл. 80 ЗЛОД, изключващи отговорността му за причинените щети. Ищецът е предприел действия за опазване на обработваните от него земи от набезите на диви животни чрез използването на репеленти и назначаването на жива охрана, която да прави обход на земите с джипове и да прогонва дивеча. Прието е, че в случая монтирането на електропастири и използването на оградни средства е било невъзможно и нецелесъобразно поради големите площи, характеристиките на терена и необходимостта от механизацията на стопанството и комасираното обработване на земите.

Прието е обаче, че ищецът е следвало да увеличи охраната поне в сезона на зреене на царевицата до прибирането й, а не същата да се осъществява само от двама охранители, действащи поединично и то за цялото землище или да възложи охраната на търговско дружество, разполагащо с повече човешки ресурси и техническа обезпеченост.

От страна на ответника е прието неизпълнение на задължението по чл. 78, ал. 1 ЗЛОД да предприеме действия по охрана на стопанисвания от него дивеч и за предотвратяване на щетите чрез обособяване на т.нар. ниви за подхранване на дивеч. Най-близката такава е на около 10 км. от землището на [населено място], като достъпът до нея откъм [населено място] е препятстван и от водни площи. Не се е практикувало и подхранване чрез хранилки за елените, такива имало само за дива свиня.

Прието е, че отговорността между ищеца и ответника за причинените на ищеца щети следва да бъде разпределена, като отговорността на ответника следва да бъде ангажирана в размер на 2/3 от стойността на вредите.

Прието е, че дължимото обезщетение се равнява на очакваната стойност на продукцията от унищожената площ (пропусната полза), възлизаща в случая на 38085, 84 лв., изчислена на база очаквания среден добив и според цената на сключен от ищеца договор за продажба на царевица от реколта от 2021 г. (390 лв. за тон), която стойност е значително под средната пазарна стойност на страната по данни на НСИ (402, 71 лв. за тон). От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да плати на ищеца 25390, 56 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и основанията по 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са поставени следните въпроси:

1. Кой следва да е отговорен по иск по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД при наличие на действителен договор, сключен между местно държавно ловно стопанство, като възложител, и местно сдружение на ловците и риболовците, като изпълнител, с което лесничейството е възложило на сдружението да извършва стопанисването и опазването на дивеча в описаните в договора ловностопански райони и при положение, че в чл. 34, ал. 2 ЗЛОД горското стопанство е изключено от лицата, стопанисващи дивеча, при наличие на валиден договор за възлагане стопанисването и опазването на дивеча на други лица.

2. „Следва ли да се прилага по аналогия отговора на предния въпрос по отношение на държавните ловни стопанства при условие, че последните са прехвърлили с валидно сключен договор стопанисването на дивеча на местното ловно-рибарско сдружение?“

3. „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД при условие, че пострадалият земеделски стопанин не е изпълнил императивното си задължение по чл. 117, ал. 1 ППЗЛОД и представлява ли иска по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД злоупотреба с право /така нареченото дело – шамар/ при неизпълнение на горното задължение, което по принцип е забранено от Конституцията – чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, съответно чл. 17 от КЗЧПОС?“

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса, тъй като същите не са решени в противоречие с цитираната и представена от касатора практика на ВКС – решение № 50028 от 23. 02. 2023 г. по гр. д. № 1843/2022 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 50146 от 25. 11. 2022 г. по гр. д. № 677/2022 г. на ВКС, 1 г.о. Решенията не съдържат извод, че при наличие на действителен договор по чл. 29, ал.8 ППЗЛОД, сключен между местно държавно ловно стопанство, като възложител, и местно сдружение на ловците и риболовците, като изпълнител, с който териториално поделение на държавно ловно стопанство е възложило на сдружението то да извършва стопанисването на дивеча в описаните в договора ловностопански райони, освобождава държавното ловно стопанство от отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса. Разпоредбите на чл. 34, 35, 36 и 79 ЗЛОД са ясни и не дават основание за противоречивото им тълкуване. ЗЛОД и ППЗЛОД не съдържат правна норма, според която сключването на договор между ТП на държавно ловно стопанство и сдружение на ловците и риболовците, с който държавното ловно стопанство възлага на сдружението да стопанисва дивеча в описания в договора ловностопански район, освобождава държавното ловно стопанство от законовото задължение по чл. 35 ЗЛОД да стопанисват дивеча в определените им ловностопански райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча. Този извод следва и от нормата на чл. 49 ЗЗД, според която възложителят на работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената работа.

Частта от първите два въпроса, свързана с приложението на чл. 34, ал. 2 ЗЛОД е неотносима, тъй като касае държавните горски стопанства, а не държавните ловни стопанства.

Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос, тъй като същият не кореспондира с установените по делото факти. Причинените на ищеца щети от дивеч са установени от комисия, назначена със заповед на директора на държавното горско стопанство след подаване на заявление от ощетеното лице, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 1 ЗЛОД. Затова отговорът на въпроса не би повлиял на изхода на делото и не обуславя допускане до касационен контрол на въззивното решение.

С оглед изхода на делото, касаторът Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ - гр. Попово следва да поеме отговорността за разноските, направени от ищеца Д. Х. Х., в качеството му на ЕТ „Драгомир Хинков-ДИК“, ЕИК 827144591, в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил доказателства, че за процесуално представителство пред касационната инстанция е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв. Не са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение – в брой или по банков път. В договора за правна защита и съдействие не е обективирано изявление на адвоката Л. С., че адвокатското възнаграждение е платено към сключване на договора за правна защита и съдействие. Поради непредставяне на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, претенцията на ответника по касационната жалба по чл. 78, ал. 1 ГПК не следва да бъде уважавана.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,