Определение № 947 от 08.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 829/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 508/08.11.13г., постановено по гр.д.№ 748/13г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което обезсилено решение № 505/21.06.13г. по гр.д.№ 4769/12г. на Пазарджишкия районен съд и е прекратено производството по делото. Подадена е и частна касационна жалба срещу същия съдебен акт в частта за прекратяване на производството по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е недопустим, тъй като в исковата молба ищецът сочи съществуването на вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг, докато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед. Изложени са съображения за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск, тъй като предмет на заповедното производство е друго вземане. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпроса: „ Допустимо ли е в случаите на депозиране на установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.417, т.9 ГПК, в исковата молба да се изложат твърдения и факти относно съществуващо каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на заповед? ”. Сочи противоречива практика на ВКС. По въпроса за предмета на делото в разглежданата хипотеза с оглед на констатирано противоречие в съдебната практика е постановено ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Касационната жалба е депозирана преди постановяването на ТР № 4/13г., поради което касационното обжалване следва да се допусне не на соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 201.67 лв. по сметка на ВКС. С подадената частна касационна жалба се обжалва въззивното решение и в частта за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл.270, ал.3 ГПК, поради което тази част на акта на съда подлежи на касационно обжалване едновременно с обжалването в частта за обезсилване на първоинстанционното решение, което е заявено с касационната жалба. По тези съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд