Определение № 682 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4036/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу въззивно определение № 213 от 25.02.2014г. по ч. гр.д. № 84/2014г на Ловешки окръжен съд, с което в производство по чл.418 ал.4 ГПК е потвърдено разпореждане №5046 от 20.12.2013г на Ловешки районен съд за отхвърляне заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението и е приложено изложение, цитират се всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК Частната жалба е недопустима. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания, уредено в закона като двуинстанционно, както вече се изтъкна в т.8 от ТР №4 / 18.06.2014г по т.д№ 4/2013г, ОСГТК на ВКС. Законодателят поначало е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства .В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото ,това е указано изрично (чл.396, ал.2 ГПК, препращащата разпоредба на чл.540 ГПК ).Тъй като заповедното производство е по същество двуинстанционно, следва недопустимост за касационно обжалване по отношение на настоящето въззивно определение и частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС ІІІ г.о